Posted in Х

Хайнрих Хайне

   Published Date: 13.12.2018

Роден: 13 декември 1797 г. в Дюселдорф, Германия

Починал: 17 февруари 1856 г. в Париж, Франция, на 58 г.

Погребан в: гробището Монмартър, Париж, Франция

Националност: Германия

Професия: писател

Жанр: лирика

Направление: романтизъм

Кристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine), е един от най-значимите немски поети на XIX век. Освен поезия, създава и много сатирични и публицистични творби.

Живот

Хайне е роден в адаптирало се еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Самият Хайне дава противоречиви сведения за рождената си дата, на места пише, че е роден в новогодишната нощ на 1800 г., на други места споменава 1797 като година на раждане. Приема се, че е роден на 13 декември 1797 г.

Баща му е обеднял търговец на платове. Още като ученик Хайне започва да пише стихове. През 1816 г. е изпратен в Хамбург, където неговият богат чичо, банкерът Саломон Хайне, го насърчава да започне също търговия с платове. Това начинание се проваля, Heine & Co обявява фалит, а младият Хайне безутешно се влюбва в дъщерята на чичо си. По това време публикува стихове под псевдонима Sy. Freudhold Riesenharf.

Обстановката в дома на чичо му се обтяга и Хайне решава да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Хумболтовия университет в Берлин. Бързо установява, че литературата му е по-близо до сърцето от правото.


Творчество

През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга „Стихове“. През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение „Лорелай“ (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и посещава във Ваймар Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. (На въпроса на застаряващия Олимпиец: „Какво пишете?“ Хайне отвръща: „Един нов Фауст.“ – това слага край на отношенията им.)

През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо, поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.

Тогава Хайне публикува своята „Книга на песните“ (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета.

Хайнрих Хайне, 1829 г.


Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. – в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му и – изправен пред материални затруднения – Хайне приема отпуснатата му от френското правителство „Почетна пенсия за немски политически емигранти“.

В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга „Романтическата школа“ (1836) (визирайки със заглавието ѝ Романтизма на възникналата през първата четвърт на века Хайделбергска школа), а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос „Германия. Зимна приказка“ (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест.

Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.


Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.


Влияние

В младежката си поезия, на която главно дължи литературната си слава, Хайне възпява любовта, русалките, старинните немски замъци, славеите и залезите над Рейн. Сред полуискрената-полутеатрална „мирова скръб“, която вее от стиховете му, звучи лекият и прост напев на народната песен, често пречупван от неочаквана иронична поанта.

В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, а „Лорелай“ е обявена за творба на безименен автор. Сред книгите, които нацистите публично изгарят през 1933 г. на Опернплац в Берлин, са и произведенията на Хайне, сякаш за да се потвърди пророчеството, заключено в една от известните негови мисли:

Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.


Признание

Още през 1911 г. Пенчо Славейков изрича за Хайне:

Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори.

По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Франц Шуберт и Роберт Шуман.

В чест на поета са учредени две литературни награди „Хайнрих Хайне“:

  • през 1956 г. от Министерството на културата на ГДР и
  • през 1972 г. от родния му град Дюселдорф.

Ах, ти си като цвете,
Тъй чиста, нежна, жива;
Поглеждам те и скръбно
Сърцето ми се свива.

С молитва бих докоснал
Главицата лъчиста,
Бог нека те запази
Тъй жива, нежна, чиста.

1823


Цитати от Хайнрих Хайне

  • Авторът в крайна сметка привиква към своята публика, все едно е разумно същество.
  • Ако  Господ по право претендира за първото място в създаването на Творението, то на Шекспир по право принадлежи второто.
  • Ако римляните трябваше да учат латински, нямаше да им стигне времето да завоюват света.
  • „Ако спешно не ми пратиш 40 талера, ще гладувам за твоя сметка. — в писмо към приятел
  • Ако твоето око се съблазнява – извади го. Ако ръката ти се съблазнява – отрежи я. Ако езикът ти се съблазнява – ухапи го. Ако разумът ти се съблазнява – стани католик,
  • Ако цяла Европа се беше превърнала в непрекъснат затвор, то пак би останала пролука за бягство – това е Америка – и слава Богу пролуката е по-голяма от целия затвор.
  • Александър Дюма краде от миналото, обогатявайки настоящето. В изкуството няма шеста заповед.
  • Беше ни предписан патриотизъм и ние станахме патриоти, защото правехме всичко, което ни заповядваха нашите господари.
  • Бог съществува, но да кажеш: „Аз вярвам в Бога“ е вече богохулство.
  • Бог ще ми прости — това му е работата.
  • Бог ще ми прости глупостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите противници глупостите, които те са написали срещу мен, въпреки че духовно те стоят толкова по-ниско от мене, колкото аз стоя ниско пред тебе, о, Господи!
  • В литературата, както и в дивите гори на Северна Америка, синовете убиват бащите, когато те станат достатъчно стари и слаби.
  • В любовта, както и в римо-католическата религия, има предврително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.
  • В творбите на всички велики поети всъщност няма второстепенни персонажи, всяко действащо лице си е главен герой на своето място.
  • В тъмните времена народите най-добре са ги ръководили с помощта на религията: в пълна тъмнината слепият е по-добър водач – той умее да различава пътя и пътеките по-добре от зрящия.
  • Влизайки в храма, аз почувствах телесната и душевна свежест на приятно повяващата отвътре прохлада. Каквото и да говорят, но католицизмът е добра религия лятно време.
  • Волтер, услужливо носещ светлините пред великите на този свят, със същия този светилник е осветявал тяхната голота.
  • Всеки автор, колкото и велик да е той, желае творението му да бъде хвалено. И в Библията, тези Божи мемоари, е казано съвършено ясно, че Той е създал човека заради собствена слава и хваление.
  • Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.
  • Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.
  • Всички здрави хора обичат живота.
  • Всяка епоха си има своите задачи и тяхното решаване импулсира прогреса на човечеството.
  • Всяка епоха, придобивайки нови идеи, придобива и нови сетива.
  • Във Франция няма атеисти – до такава степен не е останало уважение към Господа Бога, че никой не си прави труда дори да го отрича.
  • Вълшебната формула, с която нашите червено-сини мудири покоряват женските сърца по-често, отколкото с мустакатата си галантност е: „Утре заминавам, и вероятно няма да се върна никога.“
  • Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци.
  • Глупаците смятат, че за да завладеят Капитолия, трябва първо да нападнат гъските.
  • Гренландците, които датските мисионери се опитали да обърнат в християнската вяра, им задали следния въпрос: съществуват ли в християнския рай тюлени? Получавайки отрицателен отговор, те с огорчение заявяват, че в този случай християнският рай не е подходящ за гренладнци, които явно не могат да съществуват без тюлени.
  • Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.
  • Да не си подчинен на никакъв закон, значи да бъдеш лишен от най-спасителната защита, защото законите имат за задължение да ни защитават не само от другите, но и от нас самите.
  • Да остроумничим и да искаме пари на заем – трябва винаги внезапно.
  • Да, жените са опасни, но красивите не са така опасни, както тези, които притежават по-скоро умствено предимство, отколкото физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, докато последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, привличат повече поклонници.
  • Днес вече не строят готически катедрали. В старо време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; само че мнението не е достатъчно, за да се издигне готически храм.
  • …Добротата винаги удържа връх над красотата.
  • Добротата е по-добра от красотата.
  • Достойно е за удивление, че съпругът на Ксантипа е успял да стане такъв велик философ. След такива кавги да продължава да мисли! Но не е умеел да пише – това му е било невъзможно; и след края на Сократ не са останали никакви негови книги.
  • Дългът заменя древната предопределеност в националните трагедии от нашето време.
  • Единствената красота, която познавам е здравето.
  • Железните пътища убиват пространството.
  • Жената е едновременно и ябълка, и змия.
  • Жените знаят само един начин да ни направят щастливи и тридесет хиляди да ни направят нещастни.
  • Жените създават историята, въпреки, че историята запомня само имената на мъжете.
  • Женската ненавист е всъщност любовта, но сменила своето направление.
  • За да довърши малодушния Хамлет, Шекспир в разговора му с шута го изобразява като нелош театрален критик.
  • За да пишеш съвършена проза, трябва да бъдеш голям майстор на метричните форми.
  • За да се победят най-тежките страдания има само две средства: опиумът и работата.
  • За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.
  • Има неща между земята и небето, които не могат ги разберат не само философите, но и най-обикновените глупаци.
  • Истинският демократ пише също както народът – искрено, просто и долнопробно.
  • Както разумните хора биват понякога доста глупави, така и глупаците понякога проявяват съобразителност.
  • Католическият свещеник се държи така, сякаш небето е негова пълна собственост; протестантският, напротив, се държи така, сякаш е взел небето под аренда.
  • Клаурен е станал толкова популярен в Германия, че няма да ви пуснат дори в публичен дом, ако не сте го чели. — за един свой съвременник-писател
  • Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.
  • Когато очите на критѝка са замъглени от сълзи, тогава неговото мнение няма значение.
  • Когото Юпитер поиска да накаже, го прави поет.
  • Който обича народа, трябва да го заведе на баня.
  • Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.
  • Колкото по-грандиозен е порокът, толкова по-малко възмущение предизвиква.
  • Комунист настоява Ротшилд да сподели своите триста милиона с хората. Ротшилд изпраща на комуниста полагащата му се част, възлизаща на девет су: „А сега ме оставете на мира.“
  • Красивите рими често служат като патерици на куците мисли.
  • Критиците са като портиери пред входа на придворен бал: те могат да пропуснат достойните и да задържат лошо облечените, които нямат покана, но сами да влязат вътре – не могат.
  • Там, където горят книги, накрая горят хора. — „Dort, wo man Bücher verbrennt, verbrennt man auch am Ende Menschen.“
  • Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш достатъчно ум, за да им навредиш; лесно е да бъдеш целомъдрен, ако носът ти е пъпчив.
  • Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата.
  • Любовта! Най-възвишената и победоносна от всички страсти! Но нейната всепокоряваща сила се заключава в безграничното великодушие, в почти свръхчувствената безкористност.
  • Мадмоазел Таис, изгорете за нас още един Персепол!
  • Миналото е отечеството на човешката душа. Понякога ни овладява тъка по чувствата, които някога сме изпитвали. Дори мъка по някогашната скръб.
  • Младостта е безкористна в помислите и чувствата, затова тя най-дълбоко разбира и чувства истината.
  • Моралът е религия, предрешена като нрави.
  • Мосю Исус Христос, направете така, че да ви разпънат още веднъж!
  • Мосю Колумб, открийте ни още един Нов свят!
  • Моят девиз си остава: изкуството е цел на изкуството, както любовта е цел на любовта и даже самият живот е цел на живота.
  • Музиката на сватбеното шествие винаги ми напомня военния марш преди битка.
  • Мълчанието е английският способ да се беседва.
  • Най-дълбоката истина разцъфтява само от най-дълбоката любов.
  • Направо е удивително как в такава малка глава се вмества такава маса невежество.
  • Нашето лято е само боядисана в зелен цвят зима.
  • Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.
  • Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия.
  • Не ние се хващаме за идеята, идеята ни хваща и ни подгонва към арената, за да можем ние, като пленени гладиатори, да се сражаваме за нея. Така се случва с всеки истински трибун или апостол.
  • Не се борим не за човешките права на народа, а за божествените права на човека.
  • Не съм чел Ауфенберг. Предполагам, че прилича на Арленкур, когото също не съм чел.
  • Ние не сме властелини, а слуги на думите.
  • Нравствеността е разумът на сърцето.
  • Нравственото страдание се понася по-лесно от физическото – ако например можех да избирам: болна съвест или болен зъб, щях да избера първото.
  • Оскърбилият никога няма да прости. Да прости може само оскърбеният.
  • От момента, в който религията е започнала да търси помощ от философията, нейната гибел е вече неотвратима. Религията, като всеки абсолютизъм, не бива да се оправдава.
  • От ненавист към националистите аз почти бях готов да обикна комунистите.
  • Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата.
  • Полша лежи между Русия и Франция.
  • Понякога ми се струва, че дяволът, дворянството и йезуитите съществуват само дотолкова, доколкото ние вярваме в тях.
  • Превъзнасят драматурга, който изтръгва сълзи у зрителите – всъщност този талант той го дели с луковата глава.
  • Прелестта на пролетта се осъзнава само през зимата, когато, седейки край печката, съчиняваш най-превъзходните майски песни.
  • Пукнатината в камбаната трудно може да се види – тя се познава само по звука.
  • Русо е звезда, гледаща ни от високо; той обича хората изотгоре.
  • Само великият поет може да разбере поезията на своето време. Поезията на миналото може по-лесно да се разбере.
  • Само геният има за новата мисъл и нова дума.
  • Сериозността се проявява с толкова по-голяма сила, ако я е предшествала шега.
  • Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.
  • Смехът е заразителен, също както и прозявката.
  • Странно! Във всички времена негодниците са се опитвали да замаскират отвратителните си постъпки с преданост към религията, нравственост и любов към отечеството.
  • Съвършенството на света е винаги адекватно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята рай за себе си, лошият още тука усеща своя ад.
  • Талантът се познава по една-единствена проява, но за да се познае характера, е необходимо дълго време и постоянно общуване.
  • Талмудът е еврейският католицизъм
  • Там, където свършва здравето, там, където свършват парите, там, където свършва здравият човешки разсъдък – там навсякъде започва християнството.
  • Това ни е хубавото на нас, немците, че все още никой не е толкова безразсъден, че да не намери още по-умопобъркан, който да го разбира.
  • Този, който вижда своя бог страдащ, той по-лесно понася своите страдания.
  • Този, който е на високо, трябва да се подчинява на обстоятелствата също като ветропоказателя на кулата.
  • Той е критик не на големите, а на малките писатели – в неговата лупа няма да се вместят китова, но ще се вместят доста интересни бълхи. — за един свой съвременник-критик
  • Той има смелост колкото стотина лъва, обаче ум – не повече от две магарета.
  • Той разглежда малките писатели с увеличителна лупа, а големите – с умалително. — за един свой съвременник-критик
  • Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.
  • Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.
  • Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.
  • Хомеопатичният принцип, съгласно който от една ни излекува само друга жена, най-добре се потвърждава от практиката.
  • Хората, които по никакъв начин не са забележителни, имат правото да проповядват скромност. На тях им е толкова лесно да проявят подобна добродетел.
  • Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.

източник: уикипедия