роден: 13 юни 1875 г. във Велико Търново, Османска империя

починал: 13 март 1961 г. на 85 г.

националност: България

професия: авиоконструктор

Харалампи Джамджиев е основоположник на българската авиационна наука. Той е първият български авиоконструктор, първият българин, който изобретява летателна машина през 1895 г. Патентова във Франция летателен апарат (1911 г.). Конструира и орнитоптер с парен двигател, но той експлодира. През 1902 г. строи друг орнитоптер с пружина вместо двигател. Този апарат прави големи параболични скокове. На 3 февруари 1921 г. Джамджиев патентова в Прага модел самолет под името „Бързолет“.

Биография

Харалампи Джамджиев е роден през 1875 г. във Велико Търново. Той е внук на Велчо Атанасов – Джамджията, организатор на историческата Велчова завера. Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 г., начело със заможния търговец Велчо Атанасов – Джамджията. Преди планираната дата на бунта, обаче, заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия, която по това време е в много добри отношения с Османската империя.

През септември 1893 г. внукът Харалампи Джамджиев постъпва във Военното училище в София. Завършва го през 1895 г. Произведен в офицерски чин, той постъпва в 18-ти пехотен етърски полк в Търново. Пет години по-късно е преместен в Русе. През 1900 г. е разпределен в 8-ма пионерна дружина в Стара Загора, където служи до 1904 г. Година по-късно напуска военната служба.

Изобретателска дейност

Харалампи Джамджиев отрано е на „ти“ с механиката. В началото на 20-ти век Европа все още скептично гледа към небесата, а той използва цялото си свободно време и средства за конструиране на летателни машини и твърди, че с тях ще може да се лети.

Конструира летателна машина още през 1895-1896 г., а през март 1902 г. изпитва успешно модел на орнитоптер с разпереност 1,05 м и обща дължина 1,25 м. Той има елиптични криле, задвижвани от силна спирална пружина. При извършените опити „Птицата” на Джамджиев достига височина от 22 м и далечина на прелитането до 200 м. За засилване се използва наклонена дъсчена платформа и триопорен колесник от велосипеден тип.

Орнитоптерът прави малки параболи над силистренското село Поп Кралево. При полет на 8 март 1902 г. машината прехвръква и се разбива с близкото румънско село Есекьой.

Изплашен да не би някой да разгадае откритието му, Джамджиев отива в Париж, за да го патентова.

Изобретателят започва сам да популяризира идеите си за въздушен полет, обикаля България и устройва сказки и реферати. След като изхарчва и последните средства от зестрата на жена си, Джамджиев започва да разработва мелницата на тъста си и по този начин да финансира своите нови експериментални модели, но вече с неподвижни крила, един от които работи с немски бензинов двигател.

Първите орнитоптери на Харалампи Джамджиев са с подвижни криле, които извършват сложни движения. През 1903 г. той стига до извода, че летателните апарати с неподвижно крило са бъдещето на авиацията. Той предлага две теории: рикошетно-параболична (за обяснение на птичето летене) и теория за хидро-аеродинамичния вакуум.

За жалост през 1906 г. мелницата е опожарена, а заедно с нея и документацията и проектите за строеж на моноплан, както и материалите, набавени с огромни парични жертви.

Джамджиев не се отчайва. Той сключва нови заеми, оборудва две нови модерни мелници и продължава опитите си. На 16 февруари 1911 г. патентова самолета си в Париж под номер 26244 с името „Нова система аероплан вече с мотор от моторетка“. Именно тук за първи път е предвиден праобразът на съвременния автопилот.

Предприемчивият българин е готов да участва във всесветския въздухоплавателен конкурс, но изработката струва скъпо, а няма кой да го подкрепи. После още един пожар (дали е бил случаен?) изпепелява имотите на семейството с целия изобретателски архив.

Независимо, че съдбата постоянно подлага крак на Джамджиев, той не се отчайва и на 3 февруари 1921 г. регистрира пред чехословашките патентни органи в Прага нов свой самолет, наречен „Бързолет“. В него използва за самолетно крило тесни (ивични) профили.

Родоначалникът на българската авиация си отива от този свят на 13 март 1961 г., без да е наясно колко всъщност му е дал. Идеите на Джамджиев са голям принос в развитието на аеромеханиката, а много негови конструктивни решения са реализирани едва през 70-те години на миналия век – толкова те са изпреварили времето си. Но, независимо от всичко, този технически български гений не е оценен и до днес…

източник: Министерство на отбраната – Информационен център; уикипедия