Роден: 5 септември 1791 г. в Берлин, Германия

Починал: 2 май 1864 г. в Париж, Франция, на 72 г.

Националност: Германия

Професия: композитор

Стил: Класическа музика

Активни години: 1810-1864

Джакомо Мейербер (Giacomo Meyerbeer) е известен оперен композитор, първият голям изразител на Гранд Операта.

Биография

Мейербер е роден в еврейско семейство в Тасдорф, близо до Берлин, Германия с името Йакоб Лийбман Бер (Jacob Liebmann Beer). Неговият баща е бил изключително богатият финансист Якоб Юда Херц Бер (1769-1825). Майка му Амалия Лийбман Майер Вулф (1767-1854) също произхожда от заможния елит. Другите им деца са

• Вилхем Бер – астроном
• Михаел Бер – поет.

В детството си е бил пианист-вундеркинд, отрано съчинявал опери. Получава солидно образование и музикална подготовка. Учи пиано при Клементи и теория при Целтер. Във връзка с това прекарва 10 години във Венеция, където изучава италианския оперен стил и приема италианското име Джакомо – по волята на богат негов роднина, който му оставя голямо наследство.

Стил

Майербер е най-значителният представител на така наречената „голяма опера“, утвърдила се на сцената на френския музикален театър през 20-40-те години на XIX в. В неговото творчество тя достига най-високата точка на своето развитие.

Майербер изгражда оперните си произведения със завидно професионално майсторство. Тяхната музика е наситена със силна емоционалност. Масовите сцени в неговите творби представляват ново завоевание в оперната литература; оркестърът му има симфонично развитие, основното познаване на законите на сцената помага на композитора да постигне в своите опери пределно ярки театрално-зрелищни моменти, към които той проявява особено влечение като творец.

Голям брой най-изтъкнати дейци от всички области на изкуството като Гьоте, Балзак, Хайне, Берлиоз, Чайковски, Лист и други са изказвали възторга си от Майербер. Но е имало и такива, които са отричали неговото изкуство.

Вагнер например е твърдял, че то има само преходен характер. Обаче твърдението на гениалния автор на „Пръстенът на нибелунга“ бе донякъде опровергано от времето. Някои от оперите на Майербер и особено „Хугеноти“ и до днес са в репертоара на много театри по цял свят.

Творчество

След като първоначално завоюва успехи като пианист, в последствие Майербер се отдава на творчество.

Първата му опера — „Клетвата на Йефтай“ (1812), се проваля, следващата „Алимелек или двамата халифи“ (1813), също е приета хладно от публиката.

Майербер напуска Германия и заминава за продължително време за Италия. По време на осемте години, прекарани там, той написва няколко опери, между които:

• „Ромилда и Констанца“ (1817),
• „Ева Ресбургска“ (1819),
• „Маргарита Анжуйска“ (1820),
• „Изгнаникът от Гранада“ (1822)
• и др.

Най-значителното му произведение от „италианския период“ е „Кръстоносецът в Египет“ (1824). Тази опера е играна при шумен успех и е поставена в много театри в цяла Европа.

През 1826 г. Майербер се преселва в Париж, където бързо се натурализира и създава най-ценното от творчеството си. През 1831 г. е поставена първата му „френска опера“, „Робер — Дяволът“ по либрето на популярния по онова време драматург и либретист Еужен Скриб (1791-1861), която има главозамайващ успех. Това произведение се окачествява като връхна точка в развитието на жанра „голяма опера“. Само пет години след това е поставена и следващата му опера (автор на либретото е пак Скриб), „Хугеноти“ (1836). Това е най-значителното произведение на Майербер. Операта има сензационен успех. За композитора започва да се пише, че мелодичността му е италианска, хармонията — немска, а ритмиката — френска. Хайне споделя, че никога не се е вълнувал така силно, както когато гледал „Хугеноти“, а Берлиоз нарича Майербер „велик маестро“.

Композиторът се връща през 1840 г. в Германия, където става придворен диригент. Там създава операта „Лагерът в Силезия“, играна с упех. След няколко години обаче отново се завръща в Париж, където остава до края на живота си. През този период той написва оперите

• „Пророкът“ (1849),
• „Северната звезда“ (1854),
• „Динора“ (1859),
• „Африканката“ (1863).

Музиката на Майербер е забранена по време на нацисткия режим и тя никога вече не си връща популярността, която има докато авторът ѝ е жив, макар че се правят опити оперите му да бъдат поставяни на сцена. Често изтъквана причина за този спад в популярността на композитора в наши дни е грандиозната сценография в неговите опери.

източник: уикипедия