роден: 18 октомври 1884 г. във Варна, Княжество България

починал: 21 януари 1959 г. в София, Народна република България

националност: България

професия: капитан от Българския Военноморски Флот

Георги Петров Купов е български офицер, капитан I ранг, началник щаб на Флота, преподавател във Военноморското училище и общественик, командир на торпедния миноносец „Дръзки“, спечелил първата голяма победа на съвременния Български Военноморски Флот с поражението, нанесено на турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г.

Биография

Георги Купов роден е във Варна на 18 октомври 1883 г. в стар възрожденски род, един от клоновете на рода Коста Паница. Един от братовчедите на майка му е съратник на Васил Левски, а друг е участник в Ботевата чета.

През 1894 г., едва 14-годишен Георги Купов, постъпва в Морското училище и отива на обучение в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Там той учи с елита на офицерския състав на руския флот и получава най-доброто възможно военноморско образование. Завършва го преь 1905 г.

Завръща се в България и започва службата си в Портовата рота на Черноморския флот. В 1906-1907 е възпитател и преподавател в Военноморското училище във Варна. Записва едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I“ в Кронщад, който завършва на 18 октомври 1908 г. като мичман I ранг и е назначен в в портова рота на Морската минна отбрана. По време на обучението си плава на учебния кораб „Николаев“ и на миноносеца „Мощни“.

След завръщането си в България е назначен на торпедоносеца „Летящи“. От ноември 1909 до май 1910 г. е на служба в Минната част на Дунавската флотилия. В периода 1911-1915 г. преподава в Морското училище във Варна дисциплината „Електротехника“. Произведен в чин Лейтенант (дн. капитан-лейтенант) – 15 октомври 1912 г.

С избухването на Балканската война мичман Георги Купов е назначен за вахтен началник на торпедоносеца „Дръзки“, а след това за временно изпълняващ длъжността командир. Именно на тази длъжност той печели първата значима българска военноморска победа в модерната ни история.

След победите на българската войска в Одринска Тракия, турската армия има остър недостиг на нова техника, боеприпаси и продоволствие. Тя получава такива от Австро-Унгария и Германия през пристанище Кюстенджа. От там конвои от египетски товарни параходи, охранявани от турски бойни кораби, ги транспортират до Цариград. На 15 октомври 1912 г. командирът на крайцера „Хамидие“ Хюсеин Рауф бей отправя ултиматум Варна и Балчик да се предадат или ще бъдат разрушени от неговата артилерия.

На 7 срещу 8 ноември 1912 г. командваният от мичман I р. Георги Купов торпедоносец „Дръзки“, заедно с торпедоносците „Летящи“, „Строги“ и „Смели“, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, участва в атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Командвани от младия и смятан за неопитен офицер Георги Купов, моряците от „Дръзки“ със смели и себеотрицателни маневри единствени успяват да торпилират турския крайцер. На пълен ход „Дръзки“ пресича курса на турския кораб, тръгва на контракурс и от близка дистанция 50-60 метра торпедистът мичман Минков точно изстрелва торпедо. Изстреляното от „Дръзки“ торпедо попада в предната част на неприятелския кораб, който получава пробойна от 10 м2, загиват 8 души и над 30 турски моряци и офицери са ранени. За тази първа българска морска победа безспорен принос има мичман I р. Георги Купов.

Огромният тежковъоръжен и ескортиран от два антиторпедоносни кораба турски крайцер е напълно поразен, полупотопен и изваден от военна употреба за дълго време и в крайна сметка е изведен от черноморския басейн и преместен в Йонийско и Бяло море. След поражението само тихото море спасява „Хамидие“ от потъване, полупотънал той е провлачен до Цариград със задницата (кърмата) напред, тъй като носовите отсеци са пълни с вода, която залива бака на кораба. В битката българските моряци дават само един ранен – подофицер-артилерист от „Смели“ – и е пробит коминът на „Дръзки“, който е автентично запазен и може да се види днес в кораба-музей. Тази българска победа силно ограничава турската военноморска активност в басейна на Черно море и предодвратява атаки на българските брегове.

В Балканската война Георги Купов е най-младият командир на кораб. Участник във всички войни за национално обединение.

В началото на 1913 г. служи на торпедоносец „Шумни“ и като вахтен началник на учебния крайцер „Надежда“. На 27 ноември е назначен за титулярен командир на торпедоносец „Дръзки“. От 11 февруари 1914 г. е преподавател по морска практика, хидрография и морски снимки в офицерския курс; ръководи и практиката на офицерите с п/х „Цар Фердинанд“ през лятото на същата година. През есента е назначен за преподавател по електротехника в трите курса на Машинното училище.

По време Първата световна война (1915-1918) лейтенант Купов заема различни длъжности в Подвижната минна отбрана на Черноморския флот: като командир на „Дръзки“ (от 15 октомври 1915) на 8 декември влиза в артилерийска престрелка с два руски контраминоносеца; поставя минни заграждения; командва отряда торпедоносци, когато е пратен да спаси оцелялото от потъналия „Шумни“.

След като румънците са прогонени и на 1 септември 1916 г. е овладяно с. Кранево, на 5 септември през нощта миноносеците и три гребни лодки стоварват първия морски десант в новата ни история. Авангардният десантен отряд при Балчик е в състав 235 бойци, последван в следващите дни още 510 дебаркирали на брега при Балчик, Каварна, Калиакра. Те изненадват и побеждават силно превъзхождащият ги в жива сила, артилерия и кораби противник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните складове и добре подпомагат настъплението на Трета българска армия Добруджа.

От 18-19 октомври 1916 г. торпедните миноносци „Дръзки“, „Строги“, „Смели“ и „Летящи“ като отряд, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов, поставят минно заграждение от 24 мини в набелязания воден район пред село Татлъджик, южно от Кюстенджа. Така са възпрепятствани руските морски изтребители да достигнат позиции, удобни за обстрелване на българските войски. Пристанището на Кюстенджа с петролните и други складове е бомбардирано. На 16 октомври югозападно от Кюстенджа, при село Первели, морската пехота в състав – Първа портова рота, подсилена само от един картечен взвод от Осми приморски полк, води тежки боеве с неколкократно превъзхождащите я румънските войски. В сражението загиват

• офицерският кандидат Върбан Занчев,
• корабникът Злати Иванов,
• кандидат-подофицерите Щерион Александров, Димитър Събев, Стоян Ковачев,
• ефрейторите Методи Кирчев, Георги Брадев, Петър Каракашев и
• още 32-ма техни бойни другари.

В боя при Первели българските матроси и морска пехота доказват, че еднакво успешно може да водят бой както на море, така и на суша. От декември 1917 г. до септември 1919 г. Георги Купов е началник щаб на флота. След Ньойският договор, когато българският военен флот е ликвидиран, за кратко през 1920 г. Георги Купов е командир на Дунавската стражева полицейска служба с командване в Русе.

На 14 август 1920 г. Георги Купов напуска флота. През 1923 г. работи в пивоварната фабрика „Прошек” в София. През 1932 г. се връща към военноморското поприще – започва работа в Морското училище като преподавател по навигация, лоция и мореходна астрономия. От 1941 до септември 1944 г. Г. Купов ръководи предприятието Българско речно плаване. На 21 ноември 1957 г. е почетен гост на тържественото откриване на кораб-музей „Дръзки“.

След 1919 до 1933 е преподавател в Морско училище по астрономия и сферична тригонометрия, има и публикации като публицист, пише за списание „Морски сговор“. Участва активно в изграждането на Българското речно корабоплаване. С публикации в печата капитан II ранг Купов защитава правата на възпитаниците на Морското училище при заемането на различни длъжности в държавната администрация, свързани с морското стопанство на България. През Втората световна война, от 1 март 1941 г. до 30 септември 1944 г. Георги Купов ръководи Параходство „Българско речно плаване“ – БРП.

Синът на капитана, мичман I ранг Воин Купов, е един от освободителите на Южна Добруджа. На 21 септември 1940 г. при десанта от парахода „Бургас“ в Балчик той предвожда знамето на Морското училище, непосредствено преди знаменосеца.

След преврата на 9 септември 1944 г. капитан Георги Купов е арестуван, но по-късно е освободен и не е осъден. Кръстник е през 1951 г. на втория кораб на Военноморския ни флот, носител на името „Дръзки“ (стражевик пр.50 „Riga“).

В морската градина на Варна при Военноморският музей е устроен музей на победоносният торпедоносец „Дръзки“, открит тържествено на 21 ноември 1957 г. от командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов, почетен гост на събитието е о.з. кап. II ранг Георги Купов.

Почива на 21 януари 1959 г. Посмъртно, със заповед на министъра на народната отбрана, от 26 януари 1959 г. е повишен в чин капитан І ранг от военноморските сили на България. Погребан е в Централните софийски гробища, парцел № 30, ред 14, гроб №6.

Паметта за капитан Георги Купов

Във Варна на него е наречена улица „Капитан I ранг Георги Купов“ в кв. Галата.

Военни звания

• Мичман II ранг (21 февруари 1905)
• Мичман I ранг (15 октомври 1908)
• Капитан (15 октомври 1912)
• Капитан-лейтенант (16 март 1917)
• Капитан II ранг (2 ноември 1919)
• Капитан I ранг

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2^-ри клас
• Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата

източник: уикипедия и фб страницата на Военноморски музей – Варна.