Роден: 13 януари 1925 г. в Бургас, Царство България

Починал: 18 декември 2012 г. в София, Република България, на 87 г.

Погребан в: Централни софийски гробища, София, България

Националност: България

Професия: актьор, артист

Образование: Национална академия за театрално и филмово изкуство

Активни години: 1946 – 2012 г.

Семейство:

• Съпруга: Валя Калоянчева
• Деца:
  • Ивайло Калоянчев
  • Явор Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е един от най-големите, запомнящи се български актьори.

Биография

Георги Калоянчев е роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952-1957) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956). В СИФ (1952-1962).

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми –

• щангистът в Специалист по всичко“ (1962),
• Кондов във „Вълчицата“,
• инспекторът в „Инспекторът и нощта“,
• фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969),
• Риксата в „Привързаният балон“ (1969),
• Джордано Бруно в италианската продукция „Галилео Галилей“ (1969),
• Езоп в „Езоп“ (1971),
• „Неочаквана ваканция“ (1981),
• „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981),
• „Бон шанс, инспекторе!“ (1984),
• „За къде пътувате?“ (1986),
• „Големите игри“ (1999) и
• „Рапсодия в бяло“ (2002).

Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970-1973).

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

Награди и отличия

• „III-та Димитровска награда“ за театрално изкуство (1959)
• Заслужил артист (1963)
• Народен артист (1966)
• Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен
• Награда „25 години народна власт“
• Награда „13 века България“
• Орден Народна република България I степен (1975)
• Герой на социалистическия труд
• „I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър (София, 1959)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969)
• „Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма Откраднатият влак (1971)
• „Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972)
• „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974)
• „Наградата за мъжка роля“ на Съюза на артистите в България за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977)
• „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за (банковия касиер) във филма Откога те чакам (1985)
• Голямата награда „Златна роза“ за филма Характеристика на ФБИФ (Варна, 1986)
• „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989)
• Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество 1995 г.
• „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006).

източник: уикипедия