роден: 12 декември 1864 г. в Охрид, Османска империя

починал: 5 октомври 1938 г. в София, България, на 73 г.

националност: България

професия: юрист

образование: Женевски университет

политика:

• депутат в: V ВНС

семейство:

• баща: Янаки Горе Стрезов
• майка: Василаки Стрезова
• братя / сестри:
  • Керка Стрезова
  • Хрисанта Стрезова
  • Мария Грунчева
  • Наум Стрезов
  • Фанче Балашче
  • още една сестра
• съпруга: Екатерина Стрезова
• деца: Милка Стрезова

Георги Янакиев Стрезов е български учен, историк и юрист. Филантроп.

Биография

Роден е на 12 декември 1864 г. в Охрид. Син е на видния български просветен деец Янаки Стрезов и братовчед на Кузман Шапкарев. В 1886 г. Стрезов завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.

Между 1887-1890 г. преподава в българско училище в Битоля, а след това в българското педагогическо училище в Сяр през 1891 г.

Завършва право в Женева през 1894 г. с дисертация на тема „Вмешателството и Балканите“.

Последователно работи като член на окръжните съдилища в Пловдив, Варна и София. От 1896 г. работи като адвокат в София. През 1898 г. издава труда си „Бракоразводните дела пред епархийските духовни съдилища“, а същата година е делегат от станимашкото македонско дружество на Петия македонски конгрес на Македонската организация.

Пише етнографски и исторически проучвания на македонска тематика.

В началото на 1902 г. е кандидат за народен представител в изборите за XII Обикновено народно събрание в Трънската избирателна околия. През 1911 г. е избран за народен представител в V Великото народно събрание.

Между 1912-1918 г. се занимава със защита и разпространяване на българските интереси в Македония. През 1919 г. се намира в Швейцария, където пише брошурите „Сръбското разорение“, „Неизвестната Румъния“ и „Политическите борби на македонските българи“. През 1924 г. издава книгата „Към север“ за обиколката му в Швеция и Норвегия.

Член-учредител е на Македонския научен институт.

През 1926 г. преустановява дейността си като адвокат.

Издава трудовете

• „Правата на българските малцинства и Обществото на Народите“ (1929),
• „Македонските емигранти в Швейцария през Световната война“ (1931) и
• „Охрид“ (1938).

Умира на 5 октомври 1938 г.

Оставя завещание за Македонския научен институт в размер на 100 000 лева.

източник: уикипедия