родена: 22 ноември 1819 г. в Нънийтън, графство Уорикшър, Англия

починала: 22 декември 1880 г. в Лондон, Англия, на 61 г.

националност: Великобритания

професия: писател

литература:

• жанр: роман
• известни творби:
  • „Воденицата на река Флос“ (1860)
  • „Мидълмарч“ (1871-72)

семейство:

• съпруг: Джон Крос (1880-1880)

Джордж Елиът (на английски: George Eliot) е английска писателка от 19 век, един от най-значимите романисти от Викторианската епоха. Истинското ѝ име е Мери Ан Евънс. Нейните романи се отличават с чувство за реализъм и психологическа дълбочина. Използва мъжки псевдоним, за да бъде спокойна, че книгите ѝ ще се вземат на сериозно и няма да бъдат считани единствено за романтични истории. Има връзка с философа Джордж Хенри Луис.

Биография

Мери Ан Евънс се ражда на 22 ноември 1819 г. в семейството на Робърт Евънс (1773-1849) и Кристиана Евънс (1788-1836). Появява се на бял свят в Южната ферма в имението Арбери Хол, собственост на благородническия род Нюдигейт. По това време Робърт Евънс е управител на имението. Той има две деца от предишния си брак – Робърт (1802-1864) и Фани (1805-1882). През 20-те години на 19 век семейството се мести в къщата Гриф, намираща се между Нънийтън и Ковънтри. Робърт и Кристиана имат още две деца – Кристиана, наричана Криси (1814-1859), и Айзък (1816-1890), както и двама близнаци, които умират няколко дена след раждането си през март 1821 г.

Младата Евънс разполага с достъп до библиотеката на Арбери Хол, благодарение на влиятелната позиция на баща ѝ. Според някои изследователи, творбите ѝ носят духа на древногръцките трагедии. Друг важен фактор за развитието на бъдещата писателка е религията. Възпитана е в англиканска среда, но по това време в Мидландс броят на английските дисиденти (привържениците на протестантството) се увеличава. Учи в училища в Атлибро, Нънийтън и Ковънтри. В Нънийтън е обучавана от евангелистката Мария Луис, а в Ковънтри е под опеката на баптистки сестри.

През 1836 г. майката на Евънс умира и Мери Ан се връща вкъщи, за да помага при домакинските задължения. Когато навършва 21 години, Айзък се жени, и Мери Ан и баща ѝ се местят във Фоулсхил близо до Ковънтри. Местното общество в Ковънтри оказва силно влияние върху Мери Ан, която се запознава с религиозно-либерални хора като Робърт Оуен, Хърбърт Спенсър, Хариет Мартино и Ралф Уолдо Емерсън. Евънс открива творчеството на либерални теолози и писатели като Давид Щраус и Лудвиг Фойербах, които подлагат на съмнение достоверността на библейските разкази. Нейното първо литературно произведение е преводът на английски на „Животът на Исус“ (1846) на Щраус.

Когато разбира, че тя е изгубила вяра в религията, баща ѝ я заплашва с изгонване от къщата. Евънс продължава да ходи в местната църква и да върши домакинска работа до смъртта на Робърт през 1849 г. През 1851 г. се запознава с философа Джордж Хенри Луис и през 1854 г. решават да живеят заедно. Луис е женен за Агнис Джървис, но бракът им е отворен, т.е. те имат предварително съгласие да имат извънбрачни връзки. През юли 1854 г. Евънс и Луис пътуват до Ваймар и Берлин, за да провеждат изследователска дейност. Преди пътуването до Германия Евънс продължава да се занимава с теология. Тя превежда „Същността на християнството“ от Фойербах, а докато е в чужбина пише есета и работи върху превода на „Етика“ от Барух Спиноза, който завършва през 1856 г.

Първият ѝ роман, „Адам Бийд“, е публикуван през 1859 г. и пожънва голям успех. Евънс вече използва псевдонима Джордж Елиът, с който става известна. Въпреки че разкрива самоличността си на жена, имаща връзка с женен мъж, това не оказва особено влияние върху популярността на книгите ѝ. Елиът продължава да пише романи през следващите 15 години.

Последният ѝ роман е „Даниел Деронда“, който излиза през 1876 г. След това тя и Луис се местят в село Уитли в Съри, намиращо се в Югоизточна Англия. Здравето на Луис обаче е силно влошено и той умира на 30 ноември 1878 г. Елиът прекарва следващите две години в редактиране на „Живот и ум“, последното произведение на Луис. Тя намира утеха при Джон Уолтър Крос, американски банкер, чиято майка също е починала наскоро.

На 16 май 1880 г. Джордж Елиът предизвиква полемика още веднъж, този път като се жени за повече от 20 години по-младия от нея Крос, и сменя името си на Мери Ан Крос. Законният брак се харесва на брат ѝ Айзък, който ѝ изпраща поздравления за женитбата. Той скъсва отношенията си с нея, когато тя започва да живее с Луис. Джон Крос е сравнително нестабилна личност и изглежда пада или скача от хотелския им балкон във Венеция по време на медения им месец. Оцелява като по чудо и двамата се връщат в Англия. Двойката се мести в нова къща в Челси в Лондон, но Елиът се разболява от инфекция на гърлото. Това, комбинирано с бъбречната ѝ болест, води до нейната смърт на 22 декември 1880 г. Елиът е на 61 години.

Цитати от Джордж Елиът

• „Аз бих“, „аз можех“ и „аз щях“ – са достойни за презрение помощници.

• Аз съм живото доказателство срещу думата „провал“. Надниквала съм вече отвъд него. Единственият провал, от който човек трябва да се страхува, е неспособността му да се придържа към целта, която счита за най-важна.

• Ако изкуството не увеличава съчувствието между хората, то не върши нищо морално.

• Благословено е влиянието на една истинска, обичаща човешка душа върху друга.

• Бракът трябва да е връзка на симпатия или на завоевание.

• В лекомисления смях на глупостта мъдростта чува половината от своите аплодисменти.

• В началото на опознаването – независимо дали на лица или неща – е да получим очертанията на своето незнание.

• Важната работа да се придвижи света напред не може да чака да я свършат идеалните хора.

• Винаги е в сила следната зависимост: че ако ние бихме били по-големи, обстоятелствата биха били по-безсилни срещу нас.

• Високите постижения изискват и някои други необичайни черти освен необичайното желание за високи награди.

• Войната, както и други драматични спектакли, би могла да бъде прекратена поради липса на „публика“.

• Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.

• Всички значения, както знаем, зависят от ключа, с който ги тълкуваме.

• Всяка граница е начало, както и край.

• Всяка жена или би трябвало да има същите мотиви, или е чудовище.

• Вярата представлява приемане уверенията на душата; неверието – тяхното отричане.

• Гениалността … е нещо повече от голяма способност за понасяне на дисциплина.

• Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.

• Голямото щастие на нашия съюз произтича – в не малка степен – от съвършената свобода, с която следваме и заявяваме своите впечатления.

• Добре известно е на опитните умове, че нашите най-твърди убеждения зависят често от най-тънки впечатления, за които дори думите са твърде груб посредник.

• Добросъвестните хора са склонни да виждат своите задължения в най-трудната посока.

• Доста често се случва мъжът да бъде внезапно пленен от жена, която е много далече от неговия идеал.

• Дългият живот не винаги е най-добрият живот.

• Думите ни имат крила, но летят не там, където бихме искали ние.

• Егоизмът, които изпълва нашите мнения, не влияе върху тяхната искреност; по-скоро колкото е по-удовлетворен нашият егоизъм, толкова по-стабилна е нашата вяра.

• За какво живеем, ако не се стараем да облекчим живота си един на друг.

• Златните моменти в потока на живота стремително се сипят покрай нас, а ние не виждаме нищо друго, освен пясък; ангелите идват да ни посетят, но ние научаваме за тях едва когато вече са си отишли.

• Знанията бавно изграждат онова, което невежеството събаря за час.

• Има много победи, които са по-лоши дори от една загуба.

• Има само един възможен провал в живота – и това е да не си верен на най-доброто, което знаеш.

• Има твърде много страни от некартографираната територия вътре в нас, които би трябвало да се вземат под внимание, когато се обясняват нашите пориви и бури.

• Истината има тръпчив вкус, ако я захапем докрая.

• Кавга? Глупости, не сме се карали. Ако от време на време някой не изпада в ярост, какво му е хубавото да бъдем приятели?

• Когато започнем да желаем много за себе си, то каквото и да получим, се превръща или в ограничение, или в изключение.

• Коя самота е по-самотна от недоверието?

• Лесно е да кажем колко обичаме новите си приятели и какво мислим за тях, но с думи не можем да изразим всички нишки, които ни свързват със старите.

• Лъжата е лесна, истината – толкова трудна.

• Малките деца все още са символ на вечния брак между любовта и дълга.

• Наградата за един дълг е способността да изпълним друг.

• Най-възхитителните приятелства са тези, в които има много съгласие, много дебати и още повече лична симпатия.

• Най-добрата поличба за успех на човека в неговата професия е да смята, че той е най-добрият на света.

• Най-добрият език се състои от прости и невзрачни думи.

• Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.

• Началото на разкаянието е началото на нов живот.

• Нашите постъпки ни определят, както и ние определяме нашите постъпки.

• Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.

• Не отричам, че жените са глупави. Бог все пак ги е направил да приличат на мъжете.

• Невежеството не е така отблъскващо като глупостта, но когато се захване да предписва лекарства, може да докара много голяма вреда.

• Ние копнеем за привързаност, напълно несведущи за своите недостатъци.

• Ние твърде често поверяваме хората на милостта на Господа и тъврде рядко сами проявяваме милост.

• Ние трябва да виждаме нашите задължения в това, което идва при нас, а не в онова, което би могло да дойде.

• Никога не вали дъжд от рози: ако искаме да имаме повече рози, трябва да отглеждаме повече от тях.

• Никога не е твърде късно да бъдеш онова, което би могъл да бъдеш.

• Никога не съжалявам надутите хора, защото мисля, че те си носят своя комфорт със себе си.

• Никое голямо дело не е било извършено от нерешителни хора, които търсят само сигурност.

• Никое зло не ни обрича безнадеждно, освен злото, което обичаме и желаем то да продължи, без да правим никакво усилие да избягаме от него.

• Никой комплимент не може да бъде убедителен, освен като израз на безразличие.

• Нищо не е толкова добро, колкото изглежда предварително.

• Но правдивостта е райско растение, чиито семена никога не разцъфтяват отвъд стените на рая.

• Но това, което ние наричаме отчаяние, често е само болезнената жажда на една неподхранвана надежда.

• Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.

• Няма създание, чиято вътрешна същност да не е толкова силна, че до голяма степен да не определя онова, което лежи извън нея.

• Няма частен живот, който да не е бил определен от масовия обществен живот.

• Отговорността за толерантността лежи върху тези, които имат по-широко виждане.

• Последствията са коравосърдечни.

• Прекомерната литературна продукция е социално престъпление.

• Прекрасна есен! Самата ми душа е сякаш съединена с нея и ако бях птица, бих летяла над земята, търсейки непрекъсната есен.

• Приключението не е извън човека; то е вътре в него.

• Провалът след дълга настойчивост е много по-величествен отколкото ако никога не сте полагали усилия, които да бъдат наречени провал.

• Противопоставянето може да добие сладост за човека, когато той го нарече „преследване“.

• Разликата във вкуса на шегите е голямо натоварване за привързаността.

• След като е минало известно време, никоя история вече не е същата за нас; или ние вече не сме същите тълкуватели.

• Съвършенството като цяло насърчава човека за живот; то показва духовното богатство на света.

• Твърдя, че най-силният фактор за растеж е заключен в избора на човека.

• Тези, които ни вярват, ни възпитават.

• Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.

• Това, което прави живота нерадостен, е липсата на мотивация.

• Трябва да прочетете историята и да научите за отхвърлянето, гоненията, мъченичеството и всичко друго от подобен род. Те винаги са се случвали на най-добрите хора, за които знаете.

• Харесва ми не само да бъда обичана, но и да казват за мен, че съм обичана.

• Харесват ми опитите за забременяване. Но не съм много сигурна относно раждането на децата.

• Хората прославят всички видове смелост, освен смелостта, която биха могли да проявят в името на своите ближни.

• Хората, които не могат да бъдат остроумни, се стараят да бъдат благочестиви и любящи.

• Човешките чувства са като буйни реки, които благославят земята: те не чакат красотата – те прииждат като непреодолими сили и носят красота със себе си.

• Щастието може да дойде или да не дойде, но човек трябва да се опитва и да се подготви да се справя и без него.

източник: уикипедия