роден: 1 март 1810 г. в Желязова Воля, Варшавско херцогство
починал: 17 октомври 1849 г. в Париж, Франция, на 39 г.
националност: Полша
професия: композитор
стил: романтизъм, класическа музика
инструменти: пиано
активни години: 1816-1849
Фредерик Франсоа Шопен (на френски: Frédéric François Chopin) или Фридѐрик Франчѝшек Шо̀пен (на полски: Fryderyk Franciszek Chopin) е полски композитор от периода на Романтизма и виртуозен пианист, най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката. Подобно на Моцарт, той е дете-чудо и свири на пиано и композира от ранно детство. Неговото творчество представя Романтизма в най-чистата му форма. Характерни за него са техническото съвършенство, изчистеният стил, мелодичното богатство и фантазия и естетичната хармония на звука. Написва многобройни произведения за пиано, опоетизира и драматизира танците мазурка, полонеза, валс и превръща скерцото в самостоятелно произведение. През почти целия си живот страда от крехко здраве и умира от туберкулоза, ненавършил 40 години.
Живот
Бащата на Шопен – Николà – e французин, дошъл в 1787 г. като емигрант в Полша, където е учител в аристократични семейства, а по-късно във Варшавския лицей. Майката на Шопен – Юстина Кшижановска, е с висока култура, свири на пиано и пее отлично. Фредерик Шопен е второто дете в семейството и единственият син. Той е роден в Желязова Воля, което се намира на 46 км от Варшава. В кръщелното му е записана като рождена дата 22 февруари 1810 г., но семейството му винаги празнува рождения му ден на 1 март. Когато е на 7 месеца, семейството се мести да живее във Варшава.
От съвсем ранно детство Шопен проявява изключителни музикални способности. На 6-годишна възраст вече композира. Семейството му по принцип е музикално. Баща му свири на флейта и цигулка. Майка му свири на пиано и дори дава частни уроци.
Самият Шопен учи музика (пиано и композиция) във Варшава, първоначално при частни учители, а после в Главното музикално училище (1826-1829 г.). Неговите учители са го запомнили с изключителното му остроумие, чувство за хумор и таланта му да имитира другите.
През 1829 г. Шопен дебютира като пианист във Виена. От 1831 г. се установява в Париж, където работи като пианист и композитор до края на живота си.
Първия си концерт изнася, когато е на 22 години. Успехът е пълен и славата му расте бързо. По това време Париж е център на културата и изкуството. Там той се сприятелява с Ференц Лист, Ектор Берлиоз, Винченцо Белини и Феликс Менделсон-Бартолди. В Париж Шопен се издържа главно от даване на уроци и редки музикални рецитали. Той е чест гост на светските салони и има много поклонници в аристократичните среди.
Увлеченията му по Констанция Гладковска във Варшава (1830 г.) и Мария Водзинска (1835-36 г.) в Дрезден са мимолетни, но през 1836 г. среща писателката Аврора Дюдеван, известна като Жорж Санд, а през 1838 г. започва прочутата си връзка с нея. Това съвпада и с първия му пристъп на болестта през 1837 г. През зимата на 1838-39 г. те са заедно на остров Майорка. Там разклатеното здраве на Шопен се влошава още повече. Впоследствие прекарва летата в имението на Жорж Санд в Ноан, на около 290 км от Париж. Това е периодът на най-интензивно творчество.
През 1848 г. прекратява отношенията с Жорж Санд, защото по неговите думи тази връзка му носи повече скръб, отколкото щастие. Същата година предприема последно концертно турне в Англия, а през 1849 г. умира в Париж от туберкулоза едва на 39 години. На погребението му свирят „Реквием“ на Моцарт – композитора, когото Шопен поставя над всички останали. Погребан е в гробището Пер Лашез. Съгласно предсмъртното му желание, сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в колона във варшавската църква „Свети Кръст“.
Творчество
Макар че изнася общо само около 30 публични концерта, Фредерик Шопен е смятан за един от най-гениалните пианисти в историята на човечеството. Нито преди него, нито след него се е раждал подобен гений в Полша. Нововъведенията му в извличането на багри, пръстовката, използването на педалите и общия подход към инструмента са крайъгълен камък в историята на музикалното изкуство. В изпълнението му си дават среща виртуозният блясък със силата и дълбочината на емоционалното въздействие. Макар че неговият изключителен композиторски талант му дава възможност да пише симфонии, неговият затворен и деликатен характер го кара да се задоволи с камерния жанр.
Творчеството на Шопен е почти изцяло ограничено в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 16 полонеза, 58 мазурки, 20 валса, 21 ноктюрни, 27 концертни етюда, 27 прелюда, 4 емпромптюта, 4 скерца и др.
Музиката на Шопен е дълбоко свързана с полското музикално творчество, проникната е от гореща любов към родината и нейното трагично минало. В своите произведения той използва народния фолклор, но е и изключително самобитен автор.
Водещо начало в произведенията му има мелодията – макар и романтично развълнувана, тя е класически чиста и никога не е сантиментално сладникава. Същевременно творбите му се отличават със смели хармонични решения.
Шопен е ненадминат поет на пианото. В произведенията му се съчетават искрена емоционалност с необикновено широка гама и обхват от чувства, релефност и правдивост. В привидно тесния кръг на творчеството си той достига изключителна дълбочина на чувствата и мисълта. Музиката на Шопен е замислена и написана за пианото. Според думите на Андрей Стоянов, „неговата музика като че ли е изникнала от клавишите.“
Много често в творбите си Шопен достига върховете на трагизма, като например в траурния марш из сонатата в си-бемол минор, оп. 35. От друга страна, той е невероятен лирик, което проличава например в ададжото на втория му концерт за пиано. Към неговите най-големи постижения могат да се отнесат етюдите, които разкриват удивителния му поетичен свят – от младежки пориви до трагичен драматизъм.
Най-интимният, почти автобиографичен жанр в неговото творчество е валсът, който може да се разглежда като негов лиричен дневник по думите на Изабела Хитрик.
Много от неговите съвременници, които познават музиката му, се прекланят пред неговия талант: композиторите Ференц Лист, Роберт Шуман, Феликс Менделсон, Ектор Берлиоз, поетите Хайнрих Хайне и Адам Мицкевич, художникът Йожен Дьолакроа и много други.
Наследство
Шопен е един от основните композитори в репертоара на много пианисти. Записите на неговите произведения са в каталозите на най-големите звукозаписни компании.
От 1927 г. насам във Варшава се провежда Международен конкурс за пианисти, който носи името на Фредерик Шопен. Между победителите в този конкурс е знаменитият полски пианист Хенрик Щомпка.
В 1934 г. във Варшава е основан университет на името на Шопен, който впоследствие е превърнат в Общество с неговото име, издаващо произведенията му и статии за неговото творчество.
На 1 март 2010 г. в столицата на Полша, Варшава, след реконструкция и модернизация е открит нов съвременен музей – „Музей Фредерик Шопен“ по случай 200-годишнината от рождението на композитора.
В литературата и телевизията
Шопен фигурира широко в полската литература, както в сериозни критични изследвания на живота и музиката му, така и в измислени творби. Най-ранното появяване е вероятно в сонет от 1830 г. за Шопен от Леон Улрих.
Френските писатели (с изключение на Санд) включват Марсел Пруст и Андре Жид; Шопен се споменава също и в творби от Готфрид Бен и Борис Пастернак. Има безброй биографии за Шопен на английски език.
Вероятно първият опит за фикция на живота на Шопен е оперна версия на някои моменти. Шопен е написана от Джакомо Орефиче и продуцирана в Милано през 1901. Цялата музика произлиза от тази на Шопен.
Животът на Шопен и връзката му с Жорж Санд са сюжет на безброй филми. През 1945 биографичният филм A Song to Remember печели на Корнел Уайд номинация за Оскар за най-добра мъжка роля.
Други филмови адаптации включват:
- La valse de l’adieu (Франция, 1928) от Хенри Русел и Пиер Бланшар в ролята на Шопен;
- Impromptu (1991) с Хю Грант в ролята на Шопен;
- La note bleue (1991);
- Chopin: Desire for Love (2002).
източник: уикипедия
