Posted in Ф, Х

Фриц Хабер

   Published Date: 10.12.2020

роден: 9 декември 1868 г. в Бреслау, Германия (днес Полша)

починал: 29 януари 1934 г. в Базел, Швейцария, на 65 г.

погребан в: Риен, Швейцария

националност: Германия

професия: химик

образование:

научна дейност:

  • област: химия
  • известен с: процес на Хабер-Бош

семейство:

  • съпруга:
    • Клара Имервар (1901-1915; до нейната смърт; 1 дете)
    • Шарлот Натан (1917-1927; разведени; 2 деца)

религия:

награда: Нобелова награда за химия за 1918 г.

Фриц Хабер (на немски: Fritz Haber) е немски химик, носител на Нобелова награда за химия през 1918 г. Заедно с Карл Бош разработват процеса на Хабер-Бош, метод за промишлено производство на амоняк, ключов за съвременната промишлена химия.

Биография

Фриц Хабер е роден на 9 декември 1868 г. в Бреслау, Прусия (днес Вроцлав, Полша), в заможно еврейско семейство. Родителите му се казват Зигфрид и Пола Хабер, първи братовчеди, които се женят въпреки несъгласието на семействата им. Бащата на Фриц, Зигфрид, е виден търговец в града, основал собствен бизнес с багрилни пигменти, бои и фармацевтични продукти. Пола преживява трудна бременност и умира три седмици след раждането на Фриц, оставяйки детето на грижата на различни лели.

Когато Фриц е на около 6 години, баща му се жени за Хедуиг Хамбургер. Зигфрид и втората му съпруга имат три дъщери – Елза, Хелена и Фрида. Въпреки че връзката с баща му е трудна, Фриц успява да се сближи с доведената си майка и полусестрите си.

Като дете Фриц посещава германско начално училище, в което учат заедно деца на католици, протестанти и евреи. На 11-годишна възраст момчето е преместено в класическото училище „Света Елизабет“, в клас, в който има по равен брой протестантски и еврейски деца. Семейството му подкрепя еврейската общност и продължава да спазва много еврейски традиции, но не е силно свързано със синагогата. Фриц Хабер се самоопределя повече като германец, отколкото като евреин.

Фриц полага успешно изпитите си в гимназията „Св. Елизабет“ и през септември 1886 г., въпреки желанието на баща му да стане чирак в семейната фабрика, младият мъж заминава да учи химия в университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин (днес Хумболтов университет), при ръководителя на Института по химия А. В. Хофман.

Хабер е разочарован от първия зимен семестър (1886-1887) в Берлин и урежда да посещава Хайделбергския университет през летния семестър на 1887 г., където учи при Роберт Бунзен. След това се връща в Берлин, в Шарлотенбургския технически колеж (днес Берлински технически университет).

През лятото на 1889 г. Хабер напуска университета, за да изкара задължителната едногодишна военна служба в Шести артилерийски полк. След завръщането си в университета в Шарлотенбург става ученик на Карл Либерман. В допълнение към лекциите на Либерман по органична химия, Хабер посещава и лекциите на Ото Вит по химическа технология на багрилата.

През май 1891 г. Хабер получава докторска степен от университета „Фридрих Вилхелм“, след като представя дисертацията си пред комисия от Берлинския университет, тъй като Университета в Шарлотенбург все още не е акредитиран да издава докторска степен.

След като се дипломира, Фриц се връща в Бреслау, за да работи в бизнеса на баща си, който е пряко свързан с химията, но двамата не се разбират добре. Чрез връзките на баща си Фриц кара няколко практически стажа, за да натрупа опит. Въз основа на този опит Хабер осъзнава, че трябва да научи повече за техническите процеси и убеждава баща си да му позволи да изкара семестър в Политехническия колеж в Цюрих (сега Швейцарски държавен технологичен институт), на обучение при Георг Лунге. През есента на 1892 г. Хабер се връща отново в Бреслау, отново започва да работи в компанията на баща си, но двамата мъже продължават да имат конфликти. Накрая бащата приема, че не могат да работят заедно.

Докато е в Карлсруе (1894-1911), той и Карл Бош разработват процеса на Хабер-Бош, с който чрез катализа от водород и атмосферен азот при висока температура и налягане се получава амоняк. За своя труд получава Нобелова награда за химия през 1918 г. Процесът на Хабер-Бош е много важен за промишлената химия, тъй като производството на азотни продукти като торове, експлозиви и други от природни ресурси като селитра/ натриев нитрат от руда Нитратин (Nitratine /nitratite, soda niter or Chile saltpeter ;UK: Chile saltpetre) добивана в Чили, вече не е необходимо. Избягването на малтусианската катастрофа се приписва на внезапната достъпност на евтин азотосъдържащ тор.

Занимава се активно и с проучването на химическите реакции, свързани с отделянето на топлина, с получаване на злато от морска вода, с адсорбационните ефекти и с електрохимията. Голяма част от научната му дейност в периода 1911-1933 е проведена в Института за физическа химия и електрохимия в Берлин-Далем. Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през Първата световна война, като част от тази работа се състои в изобретяването на противогази с абсорбиращи филтри. В известен смисъл химическите оръжия, използвани в Първата световна война, изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина Виктор Гриняр. Съпругата му се противопоставя на дейността му по разработването на бойни отровни вещества и се самоубива с неговото служебно оръжие след като Хабер ръководи първото използване на хлор в иприт.

Когато проучва ефектите на отровните газове, Хабер открива проста математическа връзка между концентрацията (C) на газа и времето (t), за което той се вдишва, която се изразява с формулата C * t = k, където k е константа. С други думи, излагането за дълго време на малко количество газ може да има същите последствия (например смърт), каквито би имало излагането на голямо количество за кратко време. Тази връзка е известна като Закон на Хабер. Хабер се защитава от обвиненията за нехуманност, свързани с използването на бойни отровни вещества, като казва, че смъртта е смърт, независимо по какъв начин е причинена.

През 1920-те години разработва цианидния газ „Циклон Бе“, използван като инсектицид (например като дезинфекционно средство) и по-късно в концлагерите.

Принуден е от нацистите да емигрира през 1934 г., тъй като е евреин, след като е служил дълго време на своята страна.


Личен живот

През 1889 г., докато служи в армията, Хабер се запознава с Клара Имервар в Бреслау. Клара е дъщеря на химик, който притежава захарна фабрика, и е първата жена, получила докторска степен (по химия) в университета в Бреслау. През 1897 г. тя се отказва от юдаизма и приема християнството. Няколко месеца след това Фриц и Клара се сгодяват. Женят се на 3 август 1901 г., синът им Херман е роден на 1 юни 1902 г.

Клара Имервар

Клара е активистка за правата на жените и според някои сведения е пацифистка. Интелигентна, перфекционистка, тя става все по-депресирана след брака си и изоставянето на кариерата си. На 2 май 1915 г. след спор с Хабер, Клара се самоубива в градината им, като се застрелва в сърцето със служебния револвер на съпруга си. Тя не умира веднага, открита е от 12-годишния ѝ син Херман, който е чул изстрелите.

Причините за самоубийството ѝ и досега продължават да са обект на спекулации. В брака ѝ има множество спорове. Предполага се, че се е противопоставяла на работата на Хабер, свързана с химическите оръжия. Според това мнение самоубийството ѝ може да е отчасти отговор на това, че Хабер лично е ръководил първото успешно използване на хлорен газ по време на Втората битка при Ипър, в резултат на което загиват над 67 000 души. Първоначално погребани в Далем, останките на Клара са прехвърлени по молба на съпруга ѝ в Базел, където са погребани до неговите.

Хабер се жени за втората си съпруга Шарлот Нейтън на 25 октомври 1917 г. в Берлин. Шарлот, подобно на Клара, се е обърнала от юдаизма към християнството, преди да се омъжи за Хабер. Двамата имат две деца – Ева-Шарлот и Лудвиг-Фриц. В семейството обаче отново има конфликти, които водят до развод на 6 декември 1927 г.

Херман Хабер живее във Франция до 1941 г., но не успява да получи френско гражданство. Когато Германия напада Франция по време на Втората световна война, Херман, съпругата му и трите им дъщери бягат с френски кораб от Марсилия до Карибите. Оттам те получават визи, които им позволяват да имигрират в САЩ. Съпругата на Херман, Маргарет, умира след края на войната, а Херман се самоубива през 1946 г. Най-голямата му дъщеря Клер, се самоубива през 1949 г. – също химик, тя разбира, че нейното изследване на противоотровата на ефектите на хлорния газ остава на заден план, за сметка на работата по атомната бомба.

Другият син на Фриц Хабер, Лудвиг Фриц Хабер (1921-2004), става виден британски икономист и написва история на химическата война през Първата световна война „Отровният облак“ (1986).

Дъщерята на Хабер, Ева, дълги години живее в Кения. Връща се в Англия през 50-те години. тя умира през 2015 г. Има три деца, петима внуци и осем правнуци.

Няколко от членовете на голямото семейство на Фриц Хабер умират в нацистки концентрационни лагери, включително дъщерята на полусестра му Фрида, нейният съпруг Хилде Глюксман и двете им деца.


Смърт

Умира в изгнание в Базел, Швейцария, на 29 януари 1934 г. от сърдечна недостатъчност, на 65-годишна възраст. По негово желание, синът от първата му съпруга Клара, Херман, урежда Хабер да бъде кремиран и погребан на гробището в Базел. Останките на Клара са преместени от Далем и погребани отново до тези на Хабер, в Базел, на 27 януари 1937 г.

източник: уикипедия