роден: 17 август 1874 г. в Русчук, Османска империя

починал: 6 май 1915 г. в Русе, България, на 40 г.

националност: България

професия: флотски офицер, конструктор

образование: Национален военен университет

техника:

• област: Военно инженерство

Капитан-лейтенант Евстати Винаров е виден български флотски офицер и конструктор. Създател е на първата българска морска мина.

Биография

Евстати Винаров е роден на 17 август 1874 г. в град Русе. Той е син на Мария Винарова, произхождаща от известен български род и родена в гр. Тулча, и на Георги Данев, роден в гр. Русе. Семейството им има 6 деца. Племенник на Евстати Винаров е адмирал Асен Тошев. Братя на Мария Винарова и чичовци на Евстати Винаров са генерал Върбан Винаров и кметът на Русе Петър Винаров.

На 8 юли 1891 г. започва да учи във Военното училище в София. След завършването му, в началото на 1895 г., постъпва във Флотилията и Морската част в Русе, но скоро след това е преместен в 5-и пехотен Дунавски полк, където служи следващите три години. В средата на 1898 г. е приведен отново в Дунавската флотилия.

На следващата 1899 г., вече като мичман I разряд, заминава на специализация по морско дело във френския флот. Като практикант на кораба „Дуро“ плава от Марсилия до Китай. След завръщането си в България служи на кораба „Крум“ от Дунавската флотилия. На 27 ноември 1901 г. Евстати Винаров пристига във Варна и е зачислен на служба, като „вахтен офицер“ на крайцера „Надежда“.

През 1902-1903 г. следва в Кронщад (Русия) в Минния офицерски клас. След завършването му лейтенант Винаров поема командването на Минната част при Дунавската флотилия.

Дейност

През 1905 г. изготвя рецензия на предложените на флота френски мини „Соте Арле“. Описва ги като непригодни за Дунав поради непостоянните му води. Съставя планове за минни заграждения, като прави подробни разчети за минната защита на дунавските брегове и на заливите Варна, Бургас, Созопол и Несебър. През същата година предлага на вниманието на флота собствена разработка на морска мина. Това е сферична, електро-ударна мина, съобразена с последните за времето международни изисквания и норми за този вид оръжие. Освен значително по-ниската си цена, тя е и много по-надеждна в сравнение с френските мини.

През август 1910 г., вече като капитан-лейтенант, Евстати Винаров поема командването на Дунавската флотилия. До началото на Балканската война е командир на миноносец. В първия етап на Балканската война, под негово ръководство са изградени минни заграждения в залива Буюкчекмедже, устието на Чантадере и залива на Родосто.

От 1912 г. е първият началник на Българските морски служби в Бяло море и в Мраморно море. Структурира новосъздадените морски разчети и брегови погранични служби. Организира снабдяването на крайбрежните поделения на действащата армия с муниции и продоволствие чрез моторници и ветроходи. Пoема инициативата да неутрализира османския броненосец „Тургут-рейс“, обстрелващ с оръдията си нашите позиции при Чаталджа (Мраморно море). За целта на 9 март 1913 г. от Варна са доставени две 381 мм торпеда от крайцера „Надежда“. С волски коли от беломорското пристанище Карачели до устието на р. Кавак моряците пренасят моторната лодка „Марица“. С нейна помощ и две гребни лодки е скован плот, от който да се изстрелят двете торпеда срещу османския броненосец. Атаката е планирана за 1 април 1913 г.

Първият български боен военноморски съд в Мраморно море на 13 март 1913 г. е в българския военен пристан в Шаркьой и командван от капитан Борис Стателов е готов да порази и елиминира противника, но продължителна морска буря забавя атаката. Единствено подписаното на 1 април 1913 г. примирие спасява турския броненосец от торпилиране и от съдбата, постигнала крайцера „Хамидие“ край Варна.

През май 1913 г. капитан-лейтенант Винаров е назначен за завеждащ минната отбрана на беломорското крайбрежие. На 13 юни 1913 г. под негово командване отряд български военни моряци поставя първите минни заграждения пред беломорските пристанища Дедеагач, Кавала и Порто Лагос. Те възпрепятстват гръцкия флот в Междусъюзническата война да води наблюдение и да обстрелва крайбрежието. Минните заграждения намаляват значително и опасността от стоварване на противников десант в тила на българската армия, действаща в Тракия.

След края на Балканската и Междусъюзническата война, в края на 1913 г. капитан-лейтенант Винаров е уволнен от флота.

Усилената работа, военните ангажименти и множеството разочарования при опитите да внедри разработената от него морска мина се отразяват и на здравето му. Евстати Винаров умира на 6 май 1915 г. в Русе.

В израз на признателност на името на капитана е наречена улица „Капитан-лейтенант Евстати Винаров“ в Русе.