роден: 3 октомври 1819 г. в Карлово, Османска империя

починал: 5 юли 1897 г. в Букурещ, Румъния, на 77 г.

националност: Османска империя, Русия

професия: предприемач

депутат: I ОНС, VIII ОНС

Евлоги Георгиев Недев е български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на 19 век.

Прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат е на Христо Георгиев.

Биография

Роден е на 3 октомври 1819 в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово.

През 1837 заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000.

Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

През 1852 г. равносметката на съдружниците е:

• Христо Пулиев – 445 386 гроша,
• Никола Пулиев – 222 482 гроша,
• Евлоги и Христо Георгиеви – 613 671 гроша,
• Стефан Василев – 42 390 гроша,
• Иван Пулиев – 30 785 гроша.

Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000 гроша) и 1878 г. (11 631 000 гроша), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона гроша.

Христо Ботев е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но, въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния, не се обръща към тях за финансова помощ.

През 1880 г. Евлоги Георгиев е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, но изборът му е касиран, тъй като не е български, а руски гражданин.

Благотворителност

Евлоги и Христо Георгиеви участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:

• на болницата в Галац – 100 000 лв.
• на университета „Карол I” – 200 000 лв.
• на Българско девическо училище в Солун – 50 000 лв.
• на Българска болница в Цариград – 120 000 лв.

Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.

Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийския университет. Откритото през 1888 първо и единствено Висше училище в Княжество България се нуждае от собствен дом. През 1896 той подарява на българската държава 800 000 лв. за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 м² в центъра на София (на стойност 200 000 лв.).

С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.

Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в Букурещ, Румъния, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.

Завещание

Завещанието на Евлоги Георгиев е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през 1897, в Илфовския окръжен съд в Букурещ. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:

• На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
• „Да се поддържа училището „Кирил и Методий“ – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, „за да се издържат бедните, но прилежни студенти.“
• На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
• 20 000 лева са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
• За приюта „Елена“ и букурещкото управление на болниците.
• Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
• На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
• Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
• На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
• За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен Иван Евстратиев Гешов.

В завещанието си той пише:

Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно.

С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията“. За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото състоянието си за основаване и поддържане на такова училище.

Оспорване

Вуйчото на Евлоги – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На 2 март 1907 министърът на финансите Лазар Паяков внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.

Правителството, в което петима министри са юристи – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов – завежда дело. Ответник е Иван Евстратиев Гешов. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност:

Правителството няма да спечели пари и чест в това дело.

То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал:

Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми.

Не успява и българското правителство.

Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет Марсел Планиол и Андре Вайса. Те се произнасят:

Как е възможна подобна лудост от едно правителство?

Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците „Дондуков“ и „Цариградско шосе“. Желанието му било училището да се казва „Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“.

Решение на съда

През 1911 се решава с парите, които вече са станали над 13 млн, да се строи и университет, и висше техническо училище, библиотека, музей и техническо училище в Карлово. Това противоречи на волята на дарителя, решава обаче Народното събрание през 1915.

Едва през 1934 от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите 2 крила. Пред парадния му вход стоят скулптурите на двамата братя, дело на Кирил Шиваров.

източник: уикипедия