Роден: 24 октомври 1882 г. в Шиофок, Австро-Унгария

Починал: 30 октомври 1953 г. в Париж, Франция, на 71 г.

Погребан: Виена, Австрия

Националност: Унгария

Професия: композитор

Музикална кариера:

• Стил: оперета
• Активни години: 1908-1953 г.
• Награди: Кавалер на Ордена на Почетния легион

Имре Калман (на немски: Emmerich Kálmán, на унгарски: Kálmán Imre) е унгарски композитор, един от еталонните представители на жанра на оперетата. Най-известен е с оперетата си „Царицата на Чардаша“, създадена през 1915 г.

Биография и творчество

Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 г. в малкото унгарско градче Шиофок край Балатонско езеро. Неговото детство е трудно и тъжно. Баща му се разорява и семейството е принудено да се премести в Будапеща. Тук, в скромната, бедна квартира, посещавана твърде често от съдия-изпълнител, единствената радост и утеха за 14-годишния Имре е музиката. Мечтае да стане пианист. Младият музикант се занимава с такова усърдие, че осакатява ръката си от упражнения. Лекуването не помага. „С мечтата ми да стана пианист беше свършено завинаги – аз сякаш се строполих от небето на земята“.

Въпреки това упоритият младеж не се признава за победен. Едновременно със следването си в Юридическия факултет на Будапещенския университет, Калман постъпва в Консерваторията, в класа по композиция на професор Ханс Кьослер и при Бела Барток. През 1904 г. е неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналия“ в залата на оперния театър в Будапеща.

През 1908 г. се появява първата оперета на Калман „Татарско нашествие“, с която идва и първият му голям успех. Критиката отбелязва новаторството и музикалното своеобразие на произведението, в което всичко е унгарско: сюжетът, музиката, героите. Много скоро „Татарско нашествие“ е поставена във Виена (под заглавието „Есенни маневри“), Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген и дори в Ню Йорк. По това време композиторът се установява във Виена, където живее до 1938 г. Във Виена са създадени най-известните му оперети:

• „Циганинът примаш“ („Старият Рац“) (1912)
• „Царицата на Чардаша“ (1915)
• „Феята на карнавала“ (1917)
• „Холандска женица“ (1920)
• „Баядерка“ (1921)
• „Графиня Марица“ (1924)
• „Принцесата на цирка“ (1926)
• „Херцогинята от Чикаго“ (1928)
• „Теменужката от Монмартър“ (1930)
• „Императрица Жозефина“ (1936) и др.

В началото на 30-те години Калман е вече световноизвестен композитор. Специален фестивал, посветен на творчеството му е организиран в Абация. През 1934 г. той става кавалер на френския Почетен легион. Но политическите събития в Европа принуждават композитора да напусне Виена през 1938 г. Той живее и твори отначало в Цюрих, а по-късно в Париж.

Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на 8 години той живее в Ню Йорк, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 г. композиторът се завръща във Виена, посрещнат с почест и тържества. Неговите пламенни и жизнеутвърждаващи мелодии прозвучават отново, носейки радост и любов на освободените от ужаса на войната народи.

Калман умира на 30 октомври 1953 г. в Париж.

Оперети

Дадени са оригиналните заглавия, местата и годините на премиерите. В скоби са отбелязани премиерите на преведени и/или преработени версии на съответните творби.

• „Татарско нашествие“ – Будапеща, 1908 („Есенни маневри“ – Виена, 1909; „Веселите хусари“ – Ню Йорк, 1909; „Есенни маневри“ – Лондон, 1912)
• „Ветеранът“ – Будапеща, 1910 („Добрият другар“ – Виена, 1911; „Дадох злато за желязо“ – Виена, 1914; „Нейното войнишко момче“ – Ню Йорк, 1916; „Войнишко момче“ – Лондон, 1918)
• „Циганинът примаш“ – Виена, 1912 („Шари“ – Ню Йорк, 1914) – известна в България като „Старият Рац“
• „Синята къща“ – Лондон, 1912
• „Малкият крал“ – Виена, 1912
• „Госпожица Сузи“ – Будапеща, 1915 („Мис Спрингтайм“ – Ню Йорк, 1916; „Феята на карнавала“ – Виена, 1917)
• „Царицата на чардаша“ – Виена, 1915 („Момичето от Ривиерата“ – Ню Йорк, 1917; „Циганската принцеса“ – Лондон, 1921)
• „Холандска женица“ – Виена, 1920 („Малко холандско момиче“ – Лондон, 1920; „Холандесита“ – Испания, 1921; „Холандското момиче“ – САЩ, 1925)
• „Баядерка“ – Виена, 1921 („Принцесата на янките“ – Ню Йорк, 1922)
• „Графиня Марица“ – Виена, 1924 („Графиня Марица“ – Ню Йорк, 1926; „Марица“ – Лондон, 1938)
• „Принцесата на цирка“ – Виена, 1926 („Принцесата на цирка“ – Ню Йорк, 1927)
• „Златна зора“ – Ню Йорк, 1927
• „Херцогинята на Чикаго“ – Виена, 1928 („Херцогинята на Чикаго“ – САЩ, 1929)
• „Теменужката от Монмартър“ – Виена, 1930 („Париж през пролетта“ – САЩ, 1930; „Целувка през пролетта“ – Лондон, 1932)
• „Рони“ – филмова оперета, Берлин, 1931
• „Дяволският конник“ – Виена, 1932
• „Императрица Жозефина“ – Цюрих, 1936
• „Мис Ъндърграунд“ – написана 1942, непредставена
• „Маринка“ – Ню Йорк, 1945
• „Аризонска лейди“ – Берн, 1954

източник: уикипедия