роден: 7 януари 1858 г. в Габрово, България

починал: 2 февруари 1902 г. в Казанлък, България, на 44 г.

погребан в: парк „Тюлбе“ в Казанлък

националност: България

професия: композитор

образование: Московска държавна консерватория

музикална кариера:

• направление: опера, марш, хорови песни
• известен с: композитор на първата българска опера – „Сиромахкиня“, 1899 г.

Емануил Иванов Манолов е български композитор. Автор е на първата българска опера — „Сиромахкиня“, както и на детската песен „Татковина / Хубава си, татковино“, по текст на Петко Р. Славейков. Основоположник е на българското професионално композиторско творчество.

Биография

Роден е на 7 януари 1858 или 1860 в град Габрово, а след това учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове.

Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера — „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър, но остава недовършена. Операта е изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа музика. За времето си има модерна драматургия, а в основата на сюжета е баладата „Сиромахкиня“ от Иван Вазов. Замислена е от композитора да бъде в четири действия, но успява да напише само две, поради смъртта си. За първи път операта е представена на 29 декември 1900 г. в „Ученолюбивото дружество“ в Казанлък, следващите поставяния на сцена се състоят през 1922 г. по повод 20-годишнината от смъртта на Емануил Манолов, и през 2011 г. в Казанлък, а запис от 45-минутния оперен спектакъл е предаден на всички български училища.

Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“.

Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори“.

Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.

След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити.

След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886 – 1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890 – 1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

От 1899 до края на живота си е капелмайстор на ХXIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).

Творчество

Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър.

Основен жанр в творчеството му е хоровата песен.

Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори“, са детски и училищни песни. Между хоровите много популярни са песента „Каква мома видях, мамо“ и китките „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“.

Автор е на:

• китки за смесен акапелен хор;
• китки за смесен хор и пиано;
• литургични песнопения;
• маршове;
• детски и училищни песни, сред които класическият образец „Хубава си татковино“.

Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.

Памет

Домът на културата в Габрово носи неговото име.

източник: уикипедия