Елисавета Карамихайлова

родена: 3 септември 1897 г. във Виена, Австро-Унгария

починала: 24 април 1968 г. в София, Народна република България, на 70 г.

националност: България

професия: физичка

образование:

научна дейност:

област: Физика
работила в:
- Софийски университет
- Българска академия на науките

семейство:

баща: Иван Карамихайлов
майка: Мери Слейд

Елисавета Иванова Карамихайлова е български физик. Тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и един от основателите на катедрата по атомна физика в него. Основателка е на лабораторията по радиоактивност във Физическия институт на БАН и е първата жена професор по физика в България.

Биография

Елисавета Карамихайлова е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и англичанката Мери Слейд. Нейна леля е художничката Елена Карамихайлова. През 1907 г. семейството се премества в София, където баща ѝ става един от известните хирурзи.

През 1917 г. Елисавета Карамихайлова завършва Първа софийска девическа гимназия, а през 1922 г. – физика и математика с докторска степен във Виенския университет. Още през 1921 г. тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания във Виена под ръководството на Карл Пшибрам. След кратък престой в София през 1923 г. тя се връща в Института за радиеви изследвания. През 1935 г. продължава изследванията си в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет.

През 1938-1939 г. Карамихайлова прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет. В крайна сметка, през декември 1939 г. тя започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета. След пенсиониране на главния професор, Карамихайлова заема неговото място и започва изследвания в областта на космическите лъчи и в областта на радиоактивността на минералните извори.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. е смятана за политически неблагонадеждна от комунистическия режим. На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна. През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките. Паметна плоча на Елисавета Карамихайлова, ул. „Кракра“ 11, София

Елисавета Карамихайлова умира от рак през 1968 г. Тя завещава цялото си имущество, включително и бащината си къща на БАН.