име: Елисавета Любомирова Белчева

родена: 29 април 1893 г. в София, Княжество България

починала: 23 март 1991 г. в Горна баня, България, на 97 г.

погребана в: Централни софийски гробища, София, България

националност: България

професия: поетеса

образование: Исторически факултет (Софийски университет)

литература:

• псевдоними: Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела, Багряна
• жанр: поезия

семейство:

• съпруг:
  • Иван Шапкарев (1919-1926)
  • Александър Ликов
• деца: Любомир Шапкарев

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева, известна сред приятели като Лиза Багряна) е българска поетеса, автор на детски книги и преводач.

Биография

Елисавета Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 г. в чиновническо семейство в София. В периода 1907-1908 г. живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове. Завършва гимназиалното си образование в София през 1910 г., след което в продължение на една година работи като учителка в село Афтане (днес Недялско). Там тя получава и своите преки впечатления от живота на българското село и селската жена.

През 1911-1915 г. Елисавета Багряна учи славянска филология в Софийския университет. През този период се запознава с писателите Георги Райчев, Константин Константинов, Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов и Йордан Йовков. През 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ за пръв път са отпечатани две нейни стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. В периода 1915-1919 г. работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил.

През 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот. Сътрудничи във „Вестник на жената“, в. „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга „Вечната и святата“ (1927), която ѝ носи широко признание и популярност, отваряйки ѝ много врати към литературния свят. 

След преврата от 19 май 1934 г. постепенно става близка до двореца. Името ѝ се свързва с делото от 1942 г. срещу Никола Вапцаров, на което е призована като свидетел.

В следващите години сътрудничи на в. „Литературен фронт“, на списанията „Изкуство“, „Септември“, „Пламък“ и др.

От 1952 г. е член на редакционната колегия на списание „Септември“.

Личен живот

През 1919 г. се омъжва за капитан Иван Шапкарев. От брака им се ражда син – Любомир. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от семейството на мъжа ѝ.

Това е и една от причините поетесата да се крие зад различни псевдоними и също така да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ѝ – необразована жена с властен характер – следи всяка крачка на Лиза и смята, че тя вместо да си гледа задълженията по дома и съпруга се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неподходящо.

Лиза се измъчва в тази среда, творческите ù амбиции и вродена волност на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.

Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя съпруга и сина си.

Той дълги години не предполага, че именно известната поетеса е негова майка. Дори като дете присъства на нейно четене, без да знае, че слуша жената, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, за да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир разбира, че това е споразумение между Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.

През 1925 г. се запознава с Боян Пенев – литературен историк и литературовед. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Под негово влияние Багряна започва да пише със свободен стих и ритъм.

През 1924 г. двамата започват романтична връзка. По това време тя все още е омъжена за Шапкарев, а Пенев от своя страна бил женен за Дора Габе. Според биографи, техни близки и изследователи на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна започват любовта си, той не живее със съпругата си вече от шест години, макар и да не са официално разведени. Багряна напуска дома си и заживява в частна квартира, а през 1926 г. получава развод. Багряна и Пенев правят планове за съвместен живот, но месец преди бракоразводното му дело с Дора Габе (насрочено било за 15 юли 1927 г.), литературоведът неочаквано умира по време на операция, оставяйки остра вражда между двете поетеси.

Заживява без брак с писателя Матвей Вълев. Неговото истинско име е Димитър Вълев, роден е през 1902 г. в Ямбол. Двамата се запознават още през 1923 г. в Берлин, но когато тя се връща от Германия, започва любовната ѝ сага с Боян Пенев. Връзката с Матвей Вълев започва след като той се връща от Бразилия през 1934 г. Вълев, също като Багряна, е бохем, авантюрист и човек на приключенията. През 1944 г. Вълев заминава доброволец на фронта и на 7 ноември загива край сръбското село Бугарени.

Елисавета се омъжва само още веднъж за дипломата, публицист и политически деец Александър Ликов, с когото се запознава, когато той е годеник на Дора Габе. Иронично, тя ги запознава лично по време на представление в Народния театър. Двете поетеси вече са се помирили след историята с Боян Пенев. По-късно Габе разбира, че Багряна и Александър тайно са се оженили в дома на свои приятели и ги е благословил лично патриарх Кирил. Бракът им продължава до 1954 г., когато той умира.

Багряна умира в старчески дом в Горна баня на 23 март 1991 г., месец преди да навърши 98 години.

Творчество

Дългият творчески път на Елисавета Багряна преминава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава ясно още при стихосбирките ѝ от 1930-те години „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“, в които някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери.

След 1944 г. Багряна попада в лапите на социалистическия реализъм. От поетите се иска да пишат бодро и възторжено, да възпяват построяването на комунизма – Багряна се увлича по характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката „Пет звезди“).

След 1960-те години, когато настъпва Хрусчовото размразяване, Багряна отново се връща към характерния си стил и образност. Това може да се види в стихосбирките ѝ „Контрапункти“ (1972), „Светлосенки“ (1977) и „На брега на времето“ (1983).

Литературната критика определя стила на Елисавета Багряна като съчетание между народнопесенната ни фолклорна лексика и модерно поетични средства – съчетание между традиция и модерност.

Публикува под псевдонимите Елизабета Б., Елисавета Бленова, Ничия Долче, Микаела и Багряна.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Стихосбирки

• Вечната и святата (1927)
• Търкулната годинка (1931)
• Звезда на моряка (1931)
• Сърце човешко (1936)
• Пет звезди (1953)
• От бряг до бряг (1963)
• Контрапункти (1972)
• Светлосенки (1977)
• На брега на времето (1983)
• „Елисавета Багряна“ (1973) (реж. Велко Йорданов) – документален филм за Елисавета Багряна

Отличия

Тя е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г.

През 1943, 1944 и 1945 г. е предложена от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература.

Цитати от Елисавета Багряна

• Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, – мене как ще спреш?
• Да лежиш на топлата земя, да вдишваш мириса на прежурена трева, да слушаш звъна на далечни стада – без съжаление, без болка, без желание – това значи може би: да стигнеш небето с ръка, да четеш по звездите книгата на мъдростта.
• Не мога да се боря с лъжите, не мога. Оставам безпомощна, просто ми се отщява животът.

източник: уикипедия