Едуард Тотлебен

Роден: 20 май 1818 г. в Митава (дн. Йелгава), Латвия

Починал: 1 юли 1884 г. в Бад Зоден, Германия, на 66 г.

Националност: Русия

Професия: военен

Служба: 44

Служил на: Русия

Род войски: Инженерни войски

Командвания: началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус

Войни:

Битки:

Отличия:

  • Орден Свети Георги II ст.
  • Орден Свети Андрей Первозваний

Друга работа: генерал-губернатор на Одеса и Вилно

Едуард Иванович Тотлебен (на руски: Эдуард Иванович Тотлебен) е руски граф, офицер, генерал от инженерните войски, военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Биография

Роден е на 8 май 1818 г. в семейството на дребен немски аристократ в Латвия. Ориентира се към военното поприще. Учи в Санкт-Петербургското военно-инженерно училище (1835-1838). Постъпва в армията през 1840 г. и служи в Кавказ. Участва в Кавказката война (1847-1848). Назначен е през 1851 г. за началник на инженерните части на Гвардейския и Гренадирския корпус.

По време на Кримската война служи в Дунавската армия, където е помощник на генерал-адютант Карл Шилдер. Организира транспортирането на войските на генерал-адютант Михаил Горчаков през река Дунав. Изработва плановете за атака на крепостта Калафат. Възглавява обсадата на Силистра след раняването на Шилдер. През 1854-1855 г. служи в Кримската армия. Ръководи отбраната на Севастопол, където строи отбранителните фортификационни съоръжения и спасява хиляди войници и цивилни. През март 1855 г. е повишен в звание генерал-адютант.

Изучава инженерството на Франция, Белгия, Нидерландия и Германия (1856-1858). След завръщането си в Русия е назначен за директор на Инженерния департамент на Военното министерство (1859). Генерал-лейтенант от 1860 г. Заместник генерален инспектор по инженерната част (1863-1872). Генерал от инженерните войски (1871). Разработва системата на отбранителните съоръжения в западните части на Русия. Главен разпоредител на отбраната на Черноморското крайбрежие (1876).

Руско-турска война (1877-1878)

Отличава се по време на войната. Командирован е в Дунавската руска армия поради неуспешните атаки на Плевен. Изработва план, който става ръководство за провеждането на пълна блокада на армията на Осман паша в Плевен и противодействие на системата от редути. Фактически командир на Западния отряд. На 28 ноември / 10 декември 1877 г. Осман паша се опитва да пробие блокадния пръстен, но оставя на бойното поле 6 хил. убити. Отстъпва и скоро капитулира. Тотлебен скромно забелязва: „Не аз победих Осман, а гладът“. След пленяването на Западната османска армия е началник на Източния отряд.

След войната

Главнокомандващ на Действащата руска армия на Балканския полуостров от април 1878 г. до януари 1879 г. Осъществява мерки по организиране самоотбраната на българския народ.

Награждаван е с най-висшите руски ордени: Орден „Свети Георги“ II ст. и Орден „Свети Андрей Первозваний“. През 1879 г. по случай 25 г. от бомбардировката на Севастопол през Кримската война получава титлата граф и е назначен за член на Държавния съвет.

Временен генерал-губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг (1879). Генерал-губернатор на Вилно и командващ войските на Вилненския военен окръг (1880).

През 1882 г. заминава на лечение в Германия, където умира. Останките му са погребани в Братското гробище на Севастопол, при падналите защитници на града по време на Кримската война.

Памет

Генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен е почетен член на Санкт-петербургската академия на науките и Санкт-петербургския университет. Приносите му в областта на фортификацията, оценени като нова епоха във военното дело, се използват и днес.

Неговото име носят:

източник: уикипедия