Добри Желязков.

роден: 1800 г. в Сливен, Османска империя

починал: 1865 г. в Сливен, Османска империя, на 65 г.

националност: България

професия: предприемач

известен с: създател на първата българска фабрика

Добри Желязков Фотисов – Фабрикаджията е български предприемач, основал през 30-те години на 19 век първото текстилно производство в Сливен и на Балканите, в рамките на Османската империя. Това е станало през 1836 г. с подписан от султан Махмуд II ферман, с който се узаконява проектът за построяване на първата българска фабрика. Считан е за родоначалник на българската текстилна индустрия. Понякога се подписва като Ислименли (тоест Сливенец) по името на град Сливен на турски език.

Биография

Добри Желязков е роден през 1800 г. в най-източния край на Сливен – Ново село, в бедно семейство. От малък остава сирак без баща. За детството му има оскъдни сведения – израснал в сиромашия, посещава гръцкото училище в Сливен (едно от първите, основано през 1805 г.). Научава се да пише и чете на гръцки език.

Сливенският абаджия е известен с това, че постоянно се опитва да оптимизира процеса на производство на аба. През април 1830 г., след поредната Руско-турска война (1828 – 1829), Добри Желязков се преселва в руския черноморски град Севастопол, на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров. Там се захваща с търговия и скоро натрупва състояние, но мисълта за собствено тъкачно предприятие не му давала покой. Там се оженва за Марийка Янакиева, също сливенска преселница. Венчават се през 1831 г. и след година се ражда синът им Иванчо. След едно посещение в град Екатеринослав (днес Днепропетровск) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа.

През 1834 г. се завръща със семейството си в Сливен и прави работилница в къщата на съпругата си. През 1836 г. е издаден султански ферман, с който му се възлага изграждането на модерна текстилна фабрика, произвеждаща сукно за нуждите на османската армия.

Последните десет години от живота си той прекарва на легло – болен, парализиран, разорен и разочарован от османското управление. Добри Желязков умира на 65 години през 1865 г. и е погребан в двора на сливенската църква „Св. Димитър“.

Добри Желязков е голям любител на растения и животни. Вкъщи има цветарник (чичеклик), пренася от Цариград много декоративни растения, „боята“ за платове и дори царски паун. Добри Желязков е праотец на много видни сливенски фамилии: Желязкови, д-р Димови, Пейчеви, Сярови, Стойнови, Миркович, Чинтулови, Саръиванови и други.


Предприемачество

Първото занятие на Добри като юноша е сладкарството (шекерджия). След време го заменя с караабаджилък – текстилно производство и търговия на аби и шаяци. Пътува често до Цариград, което развива не само търговските му умения, но и предприемаческия му дух. Още през 1820 – 1825 г. той измисля „уред от дърво и телове“, който заменя най-трудоемката и бавна ръчна дейност в шаечното производство – влаченето на вълната. Техническата същност на изобретението остава непозната за нас, но работата с новия дарак има сериозни положителни последици за производството. Добри Желязков работи много по-бързо от останалите занаятчии, а платовете му се предпочитат на пазара поради липсата на възли и „брадавици“ по тях. С това той си спечелва неодобрението на абаджийския еснаф в града, а турските управници започват да го преследват.

В Русия той се занимава с търговия и става виден търговец на колониални стоки – от Измид (Мала Азия); внася кримска вълна (от п-в Крим) в България, а оттук изнася коприна за Виена и Брашов. Пътува много из цяла Русия и наблюдава развитието на руската индустрия в производството на сукно. След едно посещение в гр. Екатеринослав (днес Днипро) той решава да изостави търговията и да постави ръчното текстилно производство в родния си град на фабрична основа.

Добри Желязков изработва модели на механичен стан, чекрък, дарак, съоръжения за използване на водната енергия и др., които заедно със закупените тайно образци, пренася в Сливен, скрити в чували с вълна, за да заблуди турското и руското правителство. Русия забранява прякото пренасяне в неприятелски страни на каквито и да е фабрични съоръжения.


Първата фабрика

По онова време град Сливен представлява голяма текстилна фабрика, а всяка къща – текстилна работилница, в която се тъкат аби, шаяци, козяци, губери и др. Купувачите са предимно турски търговци от Анадола. Градът има голямо стопанско значение за Османската империя и това му осигурява известни привилегии.

През 1834 г. Добри прави работилница в къщата на съпругата си, с машини, изработени по пренесени от Русия модели, в която внедрил голяма част от наученото в империята. Буйно течащите води в района на родния му град и изобилието на вълна от карнобатски овце, го ентусиазират да построи специална сграда в двора на къщата си в „Мангърската“ махала. Текстилната работилница е 22,20 м дълга, 4,80 м широка и 3,80 м висока. Машините започват да работят още същата година и произвеждат здрави и широки платове. На двора е разположен модерен дарак, задвижван с кон. Работилницата има два отдела – за предене и за тъкане, а зад нея в градината е засаден пренесеният от чужбина индустриален храст „боя“, необходим за боядисването на пресуканите прежди. След година започва да тъче сукна и малки килими, които турците купуват за постилане в джамиите при молитва. Именно те започват да разнасят славата на Добревото индустриално производство. Благодарение на желанията и познанията му и механизирането на по-голямата част от процеса работата му потръгнала, но това предизвикало недоволството на част от старите абаджии, които се оплакали от него. Големите печалби на Добри Желязков водят до завист и недоволство, както сред местните занаятчии, така и у турската власт. Вестта, че един неправоверен поданик започнал да тъче сукно като европейското скоро стигнала до енергичния султан Махмуд II, който искал да прави реформи в държавата си и в това видял още една възможност за обновление на империята. Спасението идва от намерението на цариградското правителство да доставя евтини и солидни платове за офицери, чиновници и войници от турската армия. От голямо значение е фактът, че за предприемаческото дело на Добри Желязков пред султана, се застъпва българинът от Котел – княз Стефан Богориди. В резултат е издаден знаменателен за времето и народа ни султански ферман (16 февруари 1836 г.), който поставя основите на текстилната индустрия в Турция и узаконява първата българска фабрика в Сливен:

Такива лица, намиращи се в империята ми, като него, са заслужили моето императорско благоволение – най-първо той е освободен от данък и други подобни тегоби в държавата ми… следователно внимавайте, щото от 1251 (1836 г.) да не искате от него никакъв данък и други подобни даждия, за която цел е обнародван настоящият ми ферман…

Ферманът е написан на хубава пергаментова хартия, подплатена със здрав зелен плат, широк е 63 см и дълъг 90 сантиметра. Изработен от добър художник, с изрисувана изящна султанска тугра (официален гербов печат).

Султанът отпуснал и два милиона гроша, а Добри Желязков участвал с познания, опит, труд и 80 000 гроша. От Русия били внесени една част от необходимите машини, а други били изработени на място по образците, които Желязков вече притежавал. Фабриката заработила още същата година, а на следващата султанът отпуснал още 56 000 гроша за модернизиране на производството.

Фабриката заработила и от становете ѝ излизали аби, шаяци и сукна. В началото са работили 80 души от България и Моравия. По-късно Добри Желязков построил още две фабрики в родния си град.

По силата на фермана и според сключения за три години договор между турското правителство и Добри Желязков, държавата трябва да построи фабрика, да осигури земя, машини и работници, а сливенският майстор да купува вълна, горива, химикали за производството, да плаща заплати на работниците и да предава на Високата порта (турското правителство) платовете по 21 гроша аршина. Печалбите и загубите остават за сметка на Фабрикаджията. Новата фабрика е построена в дефилето над Сливен – „Селището“. Добри пренася там своите машини, закупува нови от чужбина, намира местни и чужди майстори. На работници и доставчици той плаща добре и работата върви отлично. Работниците носят на фесовете си специална пиринчена значка, а Фабрикаджията освен царската значка за официалните празници окачва подарения му от султана златен звездообразен орден. Той получава и друг специален подарък от султан Махмуд – златни ножици и аршин, които не са запазени.

Самата сграда е доста внушителна и модерна за времето си, което прави силно впечатление на пътешествениците, преминали през града. Според описанието на французина Ами Буе от 1837 г., правителственото здание е „продълговато, четвъртито, на два етажа, на всеки от които има по 24 прозореца… В двете големи зали на главното здание има две машини за влачене на вълната, 12 тезгяха за сучене на вълната на тънко, 8 такива за сучене на дебело и 8 за тъкане.“ Фабриката е разширявана и пристроявана през годините. Дворът е с обща площ 15 500 m², от които застроени са 3920 m². Основите на главния павилион са с размери 100 m дължина и 16 m ширина, строежът е завършен през 1843 г. Зидарията е от здрав ломен камък, а колоните от дъбов и буков материал. Всички машини се задвижват с водни колела. По своите размери павилионът на фабриката е най-голямото здание в българските земи след Рилския манастир. Единственият образен документ за сградата е гравюра на Ф. Каниц от 1872 г. Сливенската сукнена фабрика работи непрекъснато цели 60 години, като дава препитание на хиляди семейства и служи за начало и образец на българската текстилна индустрия. Оцелелите от няколко пожари постройки през 1904 г. са превърнати в държавен затвор.

След смъртта на султан Махмуд II настъпил обрат в успешното начинание. Новият аянин (областен управител) в Сливен – Мустафа бей, отстранява Добри Желязков от управлението на фабриката. Безплодни остават прошенията му до Цариград. Почти разорен, той приема да основе нова сукнена фабрика в Измит (Мала Азия), но тя не успява да проработи. Въпреки неудачите в управлението на сливенската фабрика и протестите на работниците, Фабрикаджията не е върнат на работа.


Памет

Фабрикаджията остава в спомените на съвременниците си като личен човек – висок, рус, със светли сини очи, побеляла коса, хубави мустаци. Един произволен портрет, нарисуван през 30-те години пресъздава частично тази словесна характеристика. Той има широка за времето си култура; честен и енергичен човек; умен, досетлив и добър организатор. С голямо възхищение говори за него зет му, прочутият български поет и революционер Добри Чинтулов, женен за дъщеря му Анастасия. Още през 1825 г. Добри е сред първите членове на основаното в Сливен от Иван Селимински „Тайно братство“, съставено от занаятчии и хора от „народа“. Настоятел е на трудовете на Константин Фотинов, като е в редовна кореспонденция с автора. Именно Фотинов казва за него:

…благоразумний и остроумний Господин Добри Желязков – безсмертно убо ест имя его и вечнолюбие в всех Болгарех!

Желязков пръв предлага на видните си съграждани в Сливен да бъде отворено девическо училище и се наема с издирването на учителка (1841 г.).

През 1934 г. инициативен комитет организира отбелязването на 100-годишнината от основаването на първата българска фабрика. Изработен е бюст-паметник на Добри Желязков от скулптора Стефан Пейчев.

източник: уикипедия