Роден: 15 януари 1828 г. в Казанлък, Османска империя

Починал: 17 декември 1902 г. в Казанлък, Княжество България, на 74 г.

Националност: България

Професия: предприемач

Семейство:

• Баща: Дончо Папазоглу
• Майка: Неда Папазоглу
• Братя / сестри:
  • Ботьо Папазоглу
  • Мария Кескинова
  • Кона хаджи Пенева
  • Анастасия Серафимова
  • Бончо Папазоглу
• Съпруга: Стефана хаджи Койоолу
• Деца: няма

Димитро Дончов Папазоглу е по-големият син на Дончо Папазоглу от Казанлък, създателят на първата фабрика за розово масло през 1820 г. в границите на Османската империя.

Биография

През 50-те години на 19 век Дончо Папазоглу започва да продава закупеното розово масло от малките производители в Казанлъшко направо на търговци в Одрин и Цариград. Срещата с чужденци и опитни търговци в богатите кантори на османската столица, където всеки говорел по два-три езика, показват на казанлъшкия кюлджия, че в голямата търговия не се иска само търговска стръв и тънък нюх, но и образование, „пракса“ и салтанат, без които човек нито може да намери мястото си, нито да каже думата си всред тоя облечен с бархат и сукно европейски търговски свят.

Затова Дончо изпраща големия си син Димитър, или както в града го наричали Димитро, в пловдивското гръцко училище да изучи „езици, търговски тефтери и сметки“. Когато около 1854 г. Димитър завършва образованието си и се връща в родния град, той става здрава и сигурна опора за амбициите на стареещия вече Дончо Папазов. Няколко години наред бащата и синът слизат заедно до Одрин и Цариград и сигурността и лекотата, с която Димитро разговаря с личните стамболски търговци, било последното и жадувано удовлетворение за изпълнения с много тичане, раболепно търпение, тънки сметки, и несбъднати надежди живот на Дончо Папазов.

През 1854 г. Димитро, заедно с брат си Ботьо, поемат фирмата на баща Дончо си я развиват. Основават през 1858 г. първата българска търговска къща за износ на розово масло „Дончо Папазоглу и синове“, която става една от най-големите търговски къщи по българските земи. Има кантори за продажба на розово масло в Цариград, Александрия, Париж, Марсилия, Лайпциг, Лондон, Триест, Дрезден, Виена и Ню Йорк.

Имат розоварни в Казанлък и Карлово. Търгуват също с вносни памучни и вълнени платове и земеделска продукция.

В началото на на 1859 г. Христо Тъпчилещов отпуска на младия казанлъшки търговец заем от 86 346 гроша, сума, значителна за онова време, с каквато Дончо Папазов никога не бил работил. Старият Дончо дори предупреждава синовете си „да работят по – кротко и с ум“. Но Димитро Папазов и не по-малко енергичният му брат Ботю усетили вярно духа на новата епоха, непреклонната мощ на парите, когато ги използваш на един удар и във вярно направление. Първата работа на братята била да закупят достатъчно стока от разновидно естество, но преди всичко розово масло. Заедно с това Димитър се свързал с търговски къщи в Одрин н Цариград, които търгували с Европа и те му отворили пътя към европейските пазари.

Заемите, който Хр. Тъпчилещов им отпуска им позволяват да навлязат много силно в търговията. Те изпращат на Тъпчилещов масло, което той продава в Цариград и от получените пари си удържа погашенията по кредита на братята. Осъществили сполучливи търговски операции, братята били в състояние да върнат на Тъпчилещов още през юни 1859 г. значителна част от взетия заем. През лятото изпратили около 28 000 мускала розово масло в Одрин. От оборотните им книги се вижда, че ползват кредити, но разполагат и със значителен собствен капитал.

Други партньори и кредитори на братя Папазоглу, освен Христо Тъпчилещов, са Иван Евстратиев Гешов, Евлоги и Христо Георгиеви, Коста Паница, Марко Балабанов и др.

През 1861 г. търговската къща “Дончо Папазоглу и синове” вече контролира около 1/4 от целия пазар на розово масло в българските земи. През същата година, чрез Стефан Макасториян, който имал клон в Марсилия, фирмата прави първия си излаз извън османската империя. През 60-те г. има бум на фалшифициране на розовото масло, чрез смесването му с евтино масло от индрише. Тази практика първоначално е остро осъдена от братята, но в последствие и те я прилагат, за което получават предупреждение от Хр. Тъпчилещов, че може да заплаши авторитета на фирмата и бъдещите продажби. След утвърждаването си на международните пазари братята започват да следят внимателно за качеството на розовото масло.

Успехът разпалил още повече апетита на двамата братя. Стремейки се да вложат колкото може повече средства в търговския оборот, те закъснели с плащанията към Тъпчилещов и оспорвали предявените допълнителни лихви. Това накарало възмутения Тъпчилещов да скъса отношенията си с братята. Димитро обвинил в невъздържаност и нетактичност по-малкия си брат Ботю и с редица писма се опитал да заглади възникналия разрив. В края на 1862 г. след дълги и, както се вижда, не безполезни усилия на Димитро, Папазови установили отново добри отношения с Тъпчилещов.

През 1864 г. със съдействието на Христо Тъпчилещов братята изпращат розово масло в Лондон и Париж, като ползват за посредник Никола Бояджиолу. Стоката обаче залежава и не се реализира добре. През 1867 г. Димитро Папазоглу заминава през Цариград за Париж, за да уреди въпроса. Оказва се, че Никола Бояджиолу е некоректен, депозирал е маслото в банка, срещу което получава лихва. Въпросът се урежда на следващата година със съдействието на Иван Евстратиев Гешов.

През 1873 г. розовото масло на „Братя Папазоглу” печели златен медал на изложението във Виена. През 1875 г. фирмата вече е отворила кантора в Цариград със служител под надзора на Христо Тъпчилещов. Той разпраща конкуми розово масло за Париж, Марсилия, Лондон, Триест, Виена, Лайпциг, Петербург и Ню Йорк. През същата 1875 г., със съдействието на Леополд Бинг и особено на Леард Буг от Ню Йорк, Папазови представят казанлъшко розово масло на изложението във Филаделфия, където получават втори златен медал.

Мащабите на продажбите и широко разклонената търговска мрежа показват “Дончо Папазоглу и синове” като една от най-големите български фирми през Възраждането. Те успяват значително да стеснят периметъра на чуждите посредници в търговията с розово масло. В средата на 70-те години годишният оборот на капиталите им надминавал 1 500 000 гроша.

През 1883-84 г. се разделят и продължават дейността си в 2 фирми – “Димитър Д. Папазов” и “Ботьо Папазов и съдружие”.

Освен с производство и търговия с розово масло, братята Дончо и Ботьо Папазоглу се занимават с банкерски услуги, овцевъдство и търговия с колониални стоки.

Димитро е сред най-влиятелните чорбаджии в града, активен деятел на борбата за независима българска църква. През 70-те години на 19 век неколкократно приема в дома си Васил Левски и дарява пари за революционния комитет.

По време на Руско-турската война в дома му в Казанлък се установява ген. Гурко. Участник в т. нар. „Цариградски кръг„, Димитро Папазоглу е сред имащите право на глас при избора на екзарх Антим I (на 16 февруари 1872 г.).

След Освобождението е кмет на Казанлък (1879-1880) и депутат в Областното събрание на Източна Румелия (1880-1883). При обявяване на Съединението е член на дипломатическата делегация, която търси подкрепа за Съединението пред европейските монарси.

През 1882 г. Димитро Папазоглу емигрира във Франция. След завръщането си (1889) отново поема работата в своята фирма, ръководена през време на престоя му във Франция от Ботьо Папазов. Участва в основаването на АД “Розова долина”.

Братята Папазоглу са издържали стотици студенти – стипендианти от Казанлък. Димитро завещава пари, с които е построена градската болница в Казанлък.

Любопитно

• През 1892 г. Александър Папазов, родственик на братя Папазови, основава в Пловдив първата българска парфюмерийна фабрика (в последствие „Ален Мак”).
• Известният български мореплавател – Дончо Папазов, също е един от наследниците на известния род Папазови от Казанлък.
• Една от най-красивите къщи на Казанлък е била тази на богатия Папазов род. Сградата е построена през 1860 г. Папазовата къща е призната за архитектурно-строителен, исторически и художествен паметник на културата от национално значение. Любопитен факт около историята на Папазовата къща е и този, че по време на руско-турската освободителна война в нея са водени преговори между руската главна квартира и турските пълномощници за изготвянето на проекта за Санстефански мирен договор, с който по-късно се провъзгласява създаването на свободна българска държава.
• Димитър Папазоглу участва и в комитета за изграждането на храм-паметника в с. Шипка. Инициативата е на руски благородници, участвали в шипченските боеве. Към комитета за набиране на средства е сформирано и българско отделение с председател руския консул в Пловдив Ал. Церетелев. Като негови членове в различни периоди участват Димитро Папазоглу, Христо Стамболски, Найден Геров, С. С. Бобчев, Станислав Обрейков и др. Прието е предложението на граф Игнатиев храмът да се издигне до с. Шипка и да се нарича „Рождество Христово“

източник:
статията „Казанлъшките розотърговци Папазоглу“
уикипедия