роден: 7 януари 1846 г. в Елена, Велико Търново, Османска империя

починал: 21 януари 1914 г. в София, България, на 68 г.

националност: България

професия: лекар-хирург, политик

образование: МДУ „М. В. Ломоносов“

политика:

• мандат като Министър на народното просвещение: 19 септември 1883 – 11 юли 1884 г.
• назначен от: Александър I Батенберг
• при министър-председател:
  • 1882-1883 – Леонид Соболев
  • 1883-1884 – Драган Цанков
• предшественик: Димитър Агура
• наследник: Райчо Каролев
• народен представител в: УС, I ОНС, II ОНС, IV ОНС, VIII ОНС, XI ОНС, XII ОНС

семейство:

• баща: Петър х. п. Димитров Моллов
• майка: Донна Моллова
• братя / сестри:
  • Мария Бояджиева
  • Иван Моллов
  • Анна п. Стоянова
  • полк. Евстати Моллов
  • Кина Кюприбашиева
  • Неда Карачовова
• съпруга: Пелагия Моллова
• деца:
  • проф. Владимир Моллов
  • д-р Васил Моллов
  • Петър Моллов
  • Людмила Моллова-Жостова (съпруга на ген. Константин Жостов)

Академик Димитър Петров Моллов е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия. Той е един от основоположниците на системата на здравеопазването в България след Освобождението. Действителен член (академик) и подпредседател на Българското книжовно дружество.

Биография

Произход и образование

Димитър Моллов е роден на 7 януари 1846 (26 декември 1845 стар стил) в град Елена. Първоначално учи в Беброво, родното село на баща си. Между 1860 – 1862 г. е учител в Садина, Ковачевец и Върбица. След това учи в гимназия и завършва семинарията в Киев (1867). Със стипендия на Славянското благотворително общество завършва медицина в Московския университет (1873), а след това защитава и докторат, също в Москва (1876).

Професионална кариера

Моллов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г., като организира санитарен отряд и военнополева болница. По време на Руско-турската война е губернски лекар във Видин (1877) и ръководител на санитарен влак на Червения кръст.

Политическа кариера

След Освобождението е народен представител през 1879 – 1881, 1884 – 1886, 1894 – 1896 и 1901 – 1903.

След утихването на кризата с Режима на пълномощията Моллов се присъединява към партията на Драган Цанков и е министър на народното просвещение между 1883 – 1884. Като краен русофил, след убийството на Христо Белчев през 1891 г. е интерниран в Беброво. Завръща се в София след падането на Стефан Стамболов през 1894 г. и оглавява парламентарна анкетна комисия за разследване на дейността на предходното правителство. За кратко е и кмет на София (1895 – 1896).

Обратно към медицината

Димитър Моллов е един от организаторите на здравното дело в България. Той е

• създател на първия здравен закон (1879),
• председател на Върховния медицински съвет (1879 – 1882),
• един от инициаторите за основаването на Александровска болница в София,
• основател на Българския червен кръст (1883),
• заместник главен лекар на Българската войска (1884 – 1887),
• съосновател (1901) и пръв председател на Българския лекарски съюз.

През 1881 г. Моллов става дописен, а през 1884 – действителен член на Българското книжовно дружество. Той е и негов подпредседател (1898 – 1911) и председател на Природо-медицинския клон (1884 – 1898, 1900 – 1911).

Смърт

Димитър Моллов умира на 21 януари 1914 г. (на 68 г.)

Семейство

Димитър Моллов е баща на юриста и политик Владимир Моллов.

източник: уикипедия