Posted in Д, С

Димитър Сагаев

   Published Date: 27.02.2019

роден: 27 февруари 1915 г. в Пловдив, България

починал: 28 октомври 2003 г. в София, България, на 88 г.

националност: България

професия: композитор

образование: Държавната музикална академия

Димитър Константинов Сагаев е български композитор, диригент и музикален педагог.

Биография

Димитър Сагаев се ражда през 1915 г. в семейството на писателя и драматург Константин Сагаев, основател на първата драматична школа в България.

От 1931 г. учи пиано и теория на музиката при Асен Димитров, а по-късно продължава заниманията си по пиано с Димитър Ненов.

През 1940 г. завършва Държавна музикална академия. Негови преподаватели са изтъкнатите композитори проф. Панчо Владигеров по композиция, проф. Веселин Стоянов по теория и оркестрация и пиано при Тамара Янкова и проф. Панка Пелишек (1940) пиано.

Първоначално работи като учител по музика в Пловдивската мъжка гимназия (1941-­42 г.). След това е военен диригент (1943-­46 г.); ръководи отдела за художествена музика при Радио София (1946­-49 г.); диригент на Представителния духов оркестър при МВР (1949­-53 г.); началник на отдел “Музика и оперни театри” при Министерството на културата (1952­-55 г.).

Същевременно от 1948 г. започва своята преподавателска дейност в ДМА. Дългогодишен професор по симфонична оркестрация и музикална теория, възпитал поколения композитори, диригенти и музиколози. Удостояван е с държавни награди, ордени, медали и отличия за творчество.

От 2002 г. е Doctor honoris causa на ДМА “П. Владигеров”.

Творчество

Първите опити в полето на композицията прави в периода 1933-1940 г., когато създава главно песни и камерни произведения въз основа на българската народна музика. От 1940 г. нататък се насочва към симфоничната музика.

Сагаев е автор на

7 симфонии:

  • 1 (1964)
  • 2 „България да пребъде“ (1977)
  • 3 „Аспарух“ (1979)
  • 4 „Самарското знаме“ (1981)
  • 6 „Септември“ (1983),
  • 7 „Романтична“ (1987)

на множество инструментални концерти:

  • за цигулка и оркестър (1963, 1964),
  • за 2 цигулки и оркестър (1967),
  • за тромбон (1988),
  • за пиано и оркестър (1992, 1994),
  • 2 за виолончело,
  • за валдхорна (1976),
  • за арфа и симфоничен оркестър (2002),
  • за фагот (1973),
  • 2 за флейта,
  • за китара – това е първият такъв концерт, създаден в България (1995),
  • 2 за обой (1966, 1991),
  • за 2 пиана и оркестър (2000),
  • множество инструментални сонати – над 17,
  • струнни квартети – 7 (1946-1967)

други музикални произведения, най-известните сред които са

  • оперите „Под игото“ (1965); „Самуил“ (1973);
  • балетите „Мадарски конник“ (1961), „Орлов камък“ (1977);
  • симфоничната поема „Полиелей на българката“;
  • оратории,
  • кантати „Шипченска епопея“ (1987), „Урвич“ (1983), „Левски“ (1976), „Художникът“ (1987), „Раковски“ (1993).
  • Симфонично скерцо (1946);
  • Младежка сюита (1952);
  • Симфонични танци (1956).

Той е автор и на книги по музикална педагогика, учебници по оркестрация, на мемоарни книги:

  • „Ръководство по духова оркестрация“, „Наука и изкуство“, София, 1957
  • „Музикални инструменти“, „Наука и изкуство“, София, 1974
  • „Галерия от образи музикални творци на нашето време“ С., 1981 (1 том), 1985 (2 том). Има и трети том, който не е издаден.
  • „Саша Попов и българския симфонизъм“ С., 1997 г.

През май 2003 Димитър Сагаев е удостоен с наградата „Златен век“.