роден: 18 октомври 1914 г. в Горно Броди, Гърция

починал: 24 април 1986 г. в София, Народна република България, на 71 г.

националност: България

професия: учен, фармаколог

образование: Софийски университет

научна дейност:

• област: Химия
• известен с: откритието на нивалин – лекарство за полиемиелит

Димитър Спасов Пасков е български лекар фармаколог, един от основоположниците на българската експериментална фармакология. Той е ученият, открил лек за полиомиелита – алкалоидът Нивалин, извлечен от блатното кокиче.

Биография

Димитър Пасков е роден на 18 октомври 1914 г. в сярското българско село Горно Броди, Гърция. През 1927 г. петчленното семейство на Спас Пасков се преселва в Пещера, България, където Спас Пасков работи като зидар. Димитър Пасков завършва непълна гимназия в Пещера и средно образование в Асеновград в 1934 г. В София през 1940 г. той завършва Медицинския факултет на Софийския университет и започва своята практика като лекар в селата Козарско и Бяга, а по-късно е околийски лекар в Пещера, където остава до 1945 г. По време на Българско управление в Македония в годините на Втората световна война е в освободените земи и е лекар на 27. Чепински полк. На фронта е определян като „общ любимец на войници и офицери, влизащ в положението на всекиго и имащ добра дума за всеки.“. Носител е на орден „За храброст“.

През 1945 г. Пасков става асистент в Медицинския университет в София. От 1957 г. до 1959 г. специализира в Ленинград, Съветския съюз, където през 1959 г. защитава докторат при академик Сергей Аничков. Става кандидат на медицинските науки с откриването на лекарство в Съветския съюз, което остава съветска интелектуална собственост.

Пасков се завръща в България и през 1951 г. става доцент в катедрата по фармакология и заместник директор на Института по експериментална медицина. През 1961 г. става професор. Две години по-късно ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София, която оглавява до самото си пенсиониране през1977 г. През 1959 г. Димитър Пасков екстрахира антихолинестеразната съставка от листата и цветовете на блатното кокиче – алкалоид, който наричат галантамин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името Нивалин. Откритието на свойствата на блатното кокиче става случайно, когато докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което без да иска изпива водата от чашка с кокичета, която родителите ѝ са оставили на масата до леглото. Изследванията на Пасков върху луковицата на блатното кокиче започват още през 1950 г. През 1952 г. заминава за Ленинград, където прави изследвания с лекарството върху различни парализи.

След завръщането си в България е обвинен в плагиатство, вероятно под съветски натиск, за да остане откритието съветска интелектуална собственост. Аничков и Михаил Машковски обаче защитават Пасков и признават заслугите му за откритието на лекарството. Пасков е уволнен като ръководител в Института по експериментална медицина и академик Атанас Малеев – брат на Мара Малеева-Живкова (съпруга на Тодор Живков), се обявява против връчването на Пасков на званието „Лауреат на Димитровска награда“. През 1961 г. Пасков получава в Италия международната награда за постижения в науката „Еньо“. Получава и званието „Заслужил лекар на републиката“. Автор е на учебници, проучвания на народната медицина.

През1977 г. под натиск на Малеев, Пасков подава оставка и от ВМИ и до своята смърт работи в Базата за внедряване и развитие към „Софарма“. Умира на 19 април 1986 г. в София.

Димитър Пасков изобретява над 20 разновидности лекарства през кариерата си и участва в над 35 заявки за патенти.

Обявен е за личност на ΧΧ столетие на град Пещера.

Признание

Всичко, свързано с лекарството, е чисто българско, включително и суровината, правеща световното признание още по-ценно за нас. Първият интерес от чужбина проявява университетът в Болоня през 1962 г. – издава първия труд на българина на тема: „Фармакология и клинично приложение на нивалина“. Малко след това Пасков издава монография, в която подробно описва всичко около своето откритие, която е преведена на италиански и руски език. Дълги години след това тя служи като образцов учебник по експериментална фармакология.

Нивалинът, също като научните трудове на откривателя си, се радва на завидно дълголетие – вече 60 години лекарството се задържа на пазара, ставайки свидетел на бързия възход и още по-бързото падение на множество други медикаменти, повечето от които вече са забравени. Безценното откритие на българския фармаколог му носи Оскар за наука в Неапол през 1961 г. Същата награда, само че в областта на техниката, през същата година печели Юрий Гагарин.

Д-р Пасков е носител на международната награда Еми. Едва ли има по-подходяща личност от любителя на билките, който да получи награда за наука, кръстена на билковия празник. Най-голямата награда за него със сигурност е благодарността, която изцерените изпитват към него. В медиите дори се появява информация за момиче, кръстено от родителите си Нивалина.

Полиомиелит и нивалин

Полиомиелит (детски паралич) е остро вирусно инфекциозно заболяване при хората, предавано по фекално-орален път. Източници на заразата са болни хора и вирусоносителите. Характеризира се с възпалителни изменения на сивото вещество на гръбначния мозък, вяли атрофични парализи, тежко протичане и висока смъртност. Причинява се от полиомиелитни вируси от род Enterovirus. Засягат се предимно деца на възраст 1 до 5 години.

Един от най-големите пробови в българската фармакология е лекарството именно за това заболяване. Алкалоидът нивалин е извлечен за първи път през 1956 г. от обикновено кокиче (Galanthus nivalis) от българския химик Димитър Пасков и Л. Иванов. Основната съставка на нивалина е галантамин, който се изолира от грудките на кокичетата. Днес нивалинът се предписва за лечение на болни от болестта на Алцхаймер, прогресивна мускулна дистрофия, миопатия, стомашно-чревни проблеми, ишиас, неврит и церебрална парализа.

източник:
уикипедия
bulgarianhistory.org