Роден: 19 декември 1901 г. в Разград, България

Починал: 31 август 1952 г. в София, България, на 50 г.

Националност: България

Професия: музикант, композитор, пианист, музикален педагог, архитект

Стил: Класическа музика

Инструмент: Пиано

Димитър Стефанов Ненов е български пианист, композитор, музикален педагог, архитект и общественик.

Биография

Още от младежките си години Ненов проявява интерес към музиката. На 6-годишна възраст започва да учи пиано под ръководството на майка си и въпреки че заниманията му са нередовни, напредва бързо. От 1919 г. е частен ученик по пиано на Андрей Стоянов.

През 1920 г. заминава за Дрезден, където постъпва като студент по архитектура във Висшето техническо училище. В продължение на няколко години изучава архитектура. Занимава се и с философия, литература, история на изкуството, математика и физика.

Същевременно учи пиано при Карл Фелинг (Karl Fehling) и теория и композиция в консерваторията в Дрездан при Теодор Блумер (Theodor Blumer) и П. Битнер (Paul Bitner). Музикален ръководител на балета „Теа Джолис (Thea-Jolles-Ballett)“ (1925-1927).

След като завършва архитектура през 1927 г., се завръща в България и работи известно време като архитект в Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1927-1929) и в Главна дирекция на железниците (1929-1932).

Специализира архитектура на железопътни сгради (гари) в Италия (1932). Ръководи възстановителните работи в Борисовград, днешния Първомай, след Чирпанското земетресение 1928 г. Строи няколко ж.п. гари, ж.п. лаборатория, противотуберкулозен диспансер в Хасково.

Той пише първите си по-значителни произведения в Дрезден. Това са Соната за пиано, Соната за цигулка и пиано, Симфония 1.

Посвещава се изцяло на музиката в началото на 30-те години. Специализира пиано в Закопане, Полша при Е. Петри и завършва окончателно музикалното си образование в Болоня, Италия през 1932 г. Връща се в България и написва пиеси за пиано, първи концерт за пиано и оркестър. Ненов е един от най-изтъкнатите български пианисти. Концертира с успех в България и чужбина. Участва в трио с цигуларя Христо Обрешков и виолончелиста Константин Попов. Изпълнява богат репертоар, като свири с артистичен финес и емоционалност.

В първата половина на 30-те години ръководи частна консерватория в София. Преподавател е по пиано (1933-1935, 1937-1943) и професор в Държавната музикална академия в София.

Ненов е пръв музикален уредник на Радио „София“ (1935-1937) и създател на фонотеката на радиото. Съосновател и секретар на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“, създадено 1933 г. Занимава се активно с музикална публицистика.

След 9 септември 1944 г. Ненов е в дълбока депресия и два пъти посещава Германия за лечение. Проблемите със здравето му се увеличават; поради тежка мигрена и бъбречни болки приема силни болкоуспокояващи. Измъчва го мълвата за неговия хомосексуализъм и „морфинизъм“. През последните си години живее на ул. „Бистрица“ 7А в София, в апартамент на родителите на композитора Георги Арнаудов. Вероятно Ненов е страдал от шизофрения и се самоубива като се хвърля от балкона на психиатричната болница в София.

Удостоен с Димитровска награда (1952).

Творчество

Ненов е представител на българския музикален модернизъм. Музикалният му език е оригинален и уникален сред създаваното от неговите съвременници – изтънчен, но също така богат на звукови цветове. Независимо че използва в произведенията си народната песен, той я претворява, подобно на Пенчо Славейков или Пейо Яворов в литературата, в една съвременна музикална поетика.

Някои откриват влияние на Александър Скрябин върху композиционния му стил, особено в клавирните му произведения, което може да се приеме дотолкова, доколкото и двамата споделят тенденцията на излизане извън рамките на конвенционалния изказ и търсене на нови възможности на тонова организация.

Главни жанрове в музиката на Ненов са симфоничната и клавирната музика. През 1920-те години той работи над 3 симфонии и композира Четири скици за голям оркестър. Едно от най-често присъстващите произведения в репертоара на българските пианисти е Неновата Токата.

По своя хармоничен стил музиката му е самобитна и оригинална.

Оркестровият стил на Ненов е оценен като ярко индивидуален. Без да е изучавал дълго оркестровото изкуство, със своята надареност той за кратко време успява да овладее основите на оркестрацията на професионално равнище.

Димитър Ненов написва симфоничната поема – „Коледа“ (1938^–1939) и симфоничната сюита „Тракия“ (1940). Едни от най-ранните му пиеси са „Ноктюрно“, „Етюд“ и „Рондо“.

Списък на произведения на Димитър Ненов

Списъкът с произведения на Димитър Ненов е изготвен от самия автор през 1947 г. и е предаден лично на композитора Димитър Сагаев (по онова време завеждащ отдел „Художествена музика“ в Радио София).

Идентичността на датите в него е потвърдена и в писмо от композитора да Константин Зидаров, публикувано в изданието „Димитър Ненов. Спомени и материали“ през 1969 г.

Творби за пиано

• Шест прелюдии, (1920-21), първо изпълнение – Авторът
• I Соната за пиано в ми бемол минор, (1921), Въведение и Алегро кон брио, първо изпълнение – Авторът
• Четири пиеси (1922-27), първо изпълнение – Авторът
• Тема с вариации, (1931-32), първо изпълнение – Авторът; написана през 1921 г. в Дрезден като част от незавършена соната
• Два етюда за пиано, (1931-32),
  • № 1 в До мажор, изпълнители Авторът, Люба Енчева, Тамара Янкова, Марчела Фурне-Немска
  • № 2 Кварти, изпълнители Авторът
• Токата, (1939-40), първо изпълнение – Авторът
• Танц, (1941), първо изпълнение – Авторът, изпълнители Авторът, Люба Енчева, Тамара Янкова, Лили Стоянова, Марчела Фурне-Немска
• Шест миниатюри, (1945-47), първо изпълнение – Авторът
• Две детски пиески, (1946),
  • Приказка, изпълнители Авторът
  • Танц, изпълнители Авторът

Творби за пиано и оркестър

• Фантазия за пиано и оркестър, (1920-21), 30′
• Концерт за пиано и оркестър, (1932-36), 33′
• Балада Концертанте, за по малък симфоничен състав и пиано концертанте (1942-43), 18′

Симфонични произведения

• I Симфония в до диез минор, (1922), 34′
• II Симфония, (1922), 30′
• Симфония № 3 (Симфонична поема), (1923), 22′
• I Балада за голям оркестър, (1924), 25′
• Четири скици за голям оркестър, (1924-25), 16′
  • Въжделение
  • Копнеж
  • Гротеска
  • Танц
• Коледа Симфонична поема за смесен хор, солисти и оркестър, (1938-39), 35′ в 6 картини. Поради щети от бомбардировките нотният материал на V част е загубен
  • ^Коледа
  • ^{Момче колежданче}
  • ^{Коледвало-погледвало. Пейзаж}
  • ^{Пожелания}
  • ^Финал
• Симфонична сюита от тракийски песни и танци за дамски хор, сопран соло и оркестър, (1940), в 5 части. 27′.
  • Мари не обувай се, девойко
  • Градушка
  • Два са млади
  • Кум Янъкьовата майка
  • Финал – Хоро
• Рапсодична фантазия за голям оркестър, (1938-40, преработена 1946), 24′

източник: уикипедия