Роден: 1475 г., в Рим, Папска държава

Починал: 12 март 1507 г., във Виана, Испания, на 32 г.

Националност: Италия

Професия: политик

Чезаре Борджия (на италиански: Cesare Borgia) е ренесансов италиански политик, херцог на Валанс и Романя, принц на Андрия, владетел на Пьомбино, Камерино и Урбино, гонфалониер и генерал-капитан на Светата църква.

Кариера

Църковна кариера

Чезаре е подготвян за кариера в Църквата. Той става епископ на Памплона на 15-годишна възраст. След училище в Перуджа и Пиза, където Чезаре учи право, той е направен кардинал на 18-годишна възраст от баща си, който става папа под името Александър. Александър VI залага надеждите на семейство Борджия в брата на Чезаре, Хуан (Джовани), който е направен капитан-генерал на Светата църква.

Хуан е убит през 1497 г. при мистериозни обстоятелства. В Рим избухват слухове за участието на Чезаре в убийството. На 17 август 1498 г. Чезаре става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал. На същия ден френския крал Луи XII прави Чезаре херцог на Валентиноа и това име, заедно с бившия си пост като епископ на Валенсия, обяснява прякора „Валентино“.

Военен

Военната кариера на Чезаре се дължи на покровителството на папа Александър VI и брака му със сестрата на Хуан III Наварски. В хода на Италианските войни Луи XII нахлува в Италия през 1499 г., Чезаре придружава краля при влизането му Милано.

В този момент папа Александър решава да се възползва от създалата се благоприятна ситуация и обявява Чезаре за владетел в северна Италия. За тази цел той заявява, че всички негови наместници в Романя и Марке са детронирани. Макар и на теория те да са подчинени директно на папата, тези управници от поколения са практически независими или зависими един от друг. От гледна точка на гражданите, тези наместници са били жестоки и дребнави. Когато Чезаре в крайна сметка идва на власт това се възприема от гражданите като голям напредък.

Чезаре е назначен за командир на папската армия с редица италиански наемници, подкрепяни от 300 конница и 4000 швейцарска пехота, изпратени от краля на Франция Луи XII. Първата му жертва е Катерина Сфорца, сестрата на първия съпруг на сестра му Джовани Сфорца, която владее Имола и Форли. Въпреки че е лишен от неговите френски войски след завладяването на двата града, Борджия се завръща в Рим, за да триумфа и да получи титлата папски знаменосец от баща си.

През 1500 г. създаването на дванадесет нови кардинали от Александър VI предоставя достатъчно пари за Чезаре, за да наеме кондотиери – Вителозо Вители, Джан Паоло Баглиони, Джулио и Паоло Орсини, Оливиеро де Фермо. С тях възобновява кампанията си в Романя.

Джовани Сфорца, първият съпруг на сестрата на Чезаре, Лукреция, скоро е свален от Пезаро, като градът му е превзет. Пандолфо Малатеста загубва Римини през май 1501 г. Асторе III Менфеди е възкачен като херцог на Романя. Нает от Флоренция, Чезаре впоследствие добавя и Пьомбино към новите земи, които владее.

Докато кондотиерите поемат обсадата на Пьомбино (която приключва през 1502), Чезаре заповядва на френските войски при обсадата на Неапол и Капуа да се защитят от Просперо и Фабрицио Колона. На 24 юни 1501 г. войските му щурмуват последните – пада арагонската власт в южната част на Италия.

Следващата стъпка на Чезаре е Болоня, но кондотиерите, най-вече Вителозо Вители и Орсини, страхувайки се от жестокостта на Чезаре, създават заговор срещу него.

Последни години

Въпреки че е изключително способен генерал и държавник, Чезаре трудно поддържа своите владения без папската подкрепа.

Николо Макиавели твърди, че подчинението и подкрепата на баща му са главна причина за слабостта на управлението му; ако Чезаре е в състояние да спечели благоразположението на новия папа, той би бил много успешен владетел.

Новината за смъртта на баща му (1503) пристига, когато Чезаре планира завладяването на Тоскана. Докато той се възстановява в замъка Сан Анжело, неговите войски контролират конклава. В крайна сметка обаче той загубва контрола над единадесетте испански кардинали и папа става Франческо Пиколомино, който става папа под името Пий III.

Новият папа Пий го арестува и го сваля от поста генерал-капитан на папските войски. Папа Пий обаче умира 27 дни след избора си от язва на крака и папа става най-големият враг на Борджиите – Джулиано дела Ровере.

Докато се придвижва към Романя, за да потуши бунт, Чезаре е заловен и хвърлен в затвора от Джан Паоло Балиони близо до Перуджа. Всичките му земи стават притежание на Папската държава. Заточен в Испания през 1504, той е хвърлен в затвора в замъка Ла Мота, Медина дел Кампо, от който бяга и се присъединява към крал Хуан III Наварски.

Чезаре Борджия е убит през 1507, докато се бие за наварския крал в град Виана, Испания.

Тленни останки

Чезаре Борджия първоначално е погребан в мраморна гробница под олтара на църквата Санта Мария във Виана с надпис:

През 1537 г. епископът на Калаора нарежда гробницата да бъде разрушена, а тленните останки на Борджия са прехвърлени извън църквата. През 2007 г. Фернандо Себастиан Агуилар, архиепископ на Памплона, позволява да се преместят обратно в църквата в деня преди да се навършат 500 години от смъртта на Чезаре Борджия.

Личен живот

На 10 май 1499 г. Чезаре се жени за Шарлот (1480 – 11 март 1514), сестрата на Хуан III Наварски. Те са родители на дъщеря, Луиза Борджия, херцогиня на Валентиноа, (1500-1553), първият брак на която е с Луи II, управител на Бургундия, а вторият – с Филип дьо Бурбон (1499-1557).

Чезаре е баща на най-малко 11 извънбрачни деца, сред които Джироламо Борджия, който се жени за Изабела, контеса де Карпари. За Чезаре се носят слухове, че има връзка със сестра си – Лукреция Борджия, от която дори има син, Джовани Борджия, инфант Римски. Тези слухове обаче са малко вероятни. По-вероятно е фамилията Сфорца да ги разпространява лъжливо, в знак на ярост от разтрогването на брака между Лукреция и Джовани. Впрочем бащинството на инфанта е признато на Педро Калдерон (Перото).

източник: уикипедия