рождено име: Алкивиад ал Нуша

роден: 20 октомври 1864 г. в Белград, Княжество Сърбия

починал: 19 януари 1938 г. в Белград, Кралство Югославия, на 73 г.

погребан в: Белград, Сърбия

националност: Сърбия

професия: дипломат, писател, журналист

образование: Юридически факултет на Белградския университет

литература:

• псевдоним: Бен Акиба
• период: 1886 –
• жанрове: разказ, фейлетон, драма, роман
• известни творби: „Автобиография“

семейство:

• баща: Джордже Нуша
• майка: Любица
• съпруга: Даринка Джорджевич
• деца: Маргита Предич-Нушич

Бра̀нислав Нушич (на сръбски: Бранислав Нушић или Branislav Nušić, на арумънски: Alchiviadi al Nusha) е виден сръбски писател и комедиограф. Участник в Сръбско-българската война. В периода 1889 – 1899 г. работи като сръбски дипломат в Македония и Косово. Академик на Сръбската академия на науките.

Макар да е писал в много жанрове, това, с което Нушич най-много се отличава, са комедиите. Работил е в Белградския театър и дори оглавява народните театри в Нови Сад и Сараево.

Биография

Роден е на 20 октомври (8 октомври стар стил) 1864 г. в Белград във влашко семейство от битолското село Магарево като Алкивиад ал Нуша, но на 18 години сменя официално името си на Бранислав Нушич.

Завършва Юридическия факултет в Белградския университет. През 1885 г., на 21 години, участва в Сръбско-българската война.

През 1889 г. започва работа като служител в сръбското консулство в Битоля и прекарва 10 години на сръбска дипломатическа служба в Македония и Косово. Става вицеконсул в Битоля. През 1893 г. се жени за Даринка в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“.

Последната му служба в района е вицеконсул в Прищина.

По-късно работи като директор на Сараевския народен театър. През 1933 г. е избран за академик на Сръбската академия на науките. Основател на модерната сръбска реторика. Умира на 19 януари 1938 г. в Белград в разгара на работата си над комедия с название „Власт“.

Творчество

Автор е на разкази и фейлетони, в които разобличава войнолюбивите интереси на сръбското правителство и изразява чувство на любов и симпатия към българския народ:

• „Странички от Пожаревацкия затвор“ (1889 г.),
• „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ (1886 г.) и др.

Нушич е ярък комедиограф, изобличител на социалните пороци в сръбското общество от края на XIX век. Автор е на комедиите:

• „Обикновен човек“ (1900 г.),
• „Свят“ (1904 г.),
• „Околосветско пътешествие“ (1910 г.),
• „Госпожа министершата“ (1931 г.),
• „Мистър Долар“ (1932 г.),
• „Д-р“ (1936 г.),
• „Покойник“ (1937 г.).
• „Автобиография“ (1924 г.)

Нушич е автор и на драмите:

• „Така трябваше да стане“ (1900 г.),
• „Семберийският княз“ (1900 г.),
• „Бездна“ (1902 г.),
• „Хаджи Лоя“ (1908 г.) и др.

Автор на учебник по реторика:

• „Реторика“ (1934 г.).

Особено популярна е неговата книга „Автобиография“, която той пише, когато е на 30 години. Зад гърба си вече има солидното образование на юрист, кариера на дипломат в Македония и Косово и освен известността на писател е натрупал горчив опит като участник в Сръбско-българската война. Книгата започва от най-ранното му детство и завършва с неговата женитба, защото женитбата довършва човека.

източник: уикипедия