Пълно име: Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски

Роден: 30 януари 1894 г. в София, Княжество България

Починал: 28 август 1943 г. в София, Царство България, на 49 г.

Погребан в: Рилския манастир

Националност: България

Предшественик: Фердинанд I

Наследник: Симеон II Сакскобургготски

Управление: от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г., 24 години, 10 месеца и 25 дни

Коронация: 3 октомври 1918 г.

Династия: Сакскобургготски

Баща: Фердинанд I

Майка: Мария Луиза

Брак: Йоанна Савойска

Потомци: Княгиня Мария Луиза, Княз Симеон II Сакскобурготски (Търновски)

Борис III Обединител (официално: Негово Величество Борисъ III, по Божията милость и Народната воля, Царь на Българитѣ, Принцъ Саксъ-Кобургъ-Гота и Херцогъ Саксонски) е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 г. до 2 октомври 1918 г. и цар на България от коронацията си на 3 октомври 1918 г. до смъртта си на 28 август 1943 г. Той е син на цар Фердинанд I, който абдикира в негова полза след поражението на България през Първата световна война.

Биография

Роден е на 30 януари (18 януари стар стил) 1894 г. в Двореца в София. Пълното му име е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II.

Борис III санкционира преврата от 9 юни 1923 г. След провала на режима, установен с преврата от 19 май 1934 г., страната е управлявана с форма на парламентарен мажоритаризъм, контролиран от царя. Въпреки това се провеждат парламентарни избори и съществува легална правителствена опозиция. В изборите през 1938 г. за първи път са дадени избирателни права на жените в България.

Втора световна война

След началото на Втората световна война Борис III насочва България към неутралитет. С помощта на Берлин и Москва, София успява да си върне от Букурещ Южна Добруджа чрез Крайовската спогодба от 1940 г.

През 1940 царят подписва Закона за защита на нацията, който лишава евреите от повечето граждански права и по същество представлява копие на Нюрнбергските закони на Германия.

През 1940 г. Борис III отклонява съветските предложения за сключване на договор за мир и дружба в които е включена и възможност за бъдещо съвместно присъединяване към Оста Рим-Берлин-Токио. През януари 1941 г. обаче той и правителството на проф. Богдан Филов се съгласяват България да се присъедини към Тристранния Пакт.

През март-април 1941 г. германските войски атакуват Югославия и Гърция от българска територия, с което де факто и България става съвоюваща страна. След края на бойните действия България получава възможността да администрира до края на войната земите, известни от историята като Поморавие, Вардарска Македония и Беломорие. Във връзка с това цар Борис III е наречен Цар Обединител.

След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Царят не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма. На 13 декември 1941 г. България обявява война на Великобритания и САЩ, с което на практика се позиционира окончателно в лагера на нацистките съюзници.

През 1943 г. като част от т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос българските власти започват депортацията на евреите от „новите земи“, както и част от евреите от старите територии на страната. Първата част от плана за депортация на 20 000 евреи е осъществена със съдействието на държавната администрация на профашисткото правителство на Богдан Филов, по време на която в Треблинка са изпратени 11 343 евреи от новоприсъединените области, а тези от Стара България са спасени след активната намеса основно от страна на Светия синод на Българската православна църква, както и след писмо на под-председателя на Народното събрание Димитър Пешев и намесата на видни интелектуалци, опозиционери и др.

Смърт

На 23 август 1943 г. след вечеря в италианското посолство в София, цар Борис III е открит на сутринта в безсъзнание след силно повръщане. Монархът умира неочаквано след кратко боледуване в 16:22 ч. следобед на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Според дневника на германския аташе в София по това време, полк. фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя – Зайц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че Борис е починал от същата отрова, която д-р Епингер е намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас – действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата.

Според слухове за смъртта на Борис III, царят е отровен по нареждане на Хитлер, за когото се знае, че е бил бесен след последната си среща с българския владетел и отказа на последния да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Синът му Симеон Сакскобургготски не отрича тази версия, но посочва като вероятна и хипотезата, че интерес от смъртта на царя е имал и СССР, като в случая е възможна намесата на НКВД.

Княгиня Мария Луиза Българска посочва в интервю, че няма категорична версия за случилото се, но че е убедена, че баща ѝ не е отровен от нацистите, или от англичаните, а от Изток.

След петдневно поклонение в катедралата „Св. Александър Невски“, на 5 септември траурното шествие достига до Рилския манастир, където е погребан в манастирската църква.

Наследява го на престола невръстният му син цар Симеон II, от чието име управлява избраният от народното събрание регентски съвет –

• проф. Богдан Филов,
• княз Кирил Преславски и
• генерал-лейтенант Никола Михов

до преврата на 9 септември 1944 г., когато е назначен от комунистите последният регентски съвет в състав:

• акад. Тодор Павлов,
• проф. Венелин Ганев и
• Цвятко Бобошевски,

който управлява до установяването на републикански режим на 15 септември 1946 г.

Наследство

През 1946 г., по нареждане на комунистическите управници, останките на цар Борис III са ексхумирани и осквернени и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1949 г. този параклис е взривен и заравнен.

В лявата страна от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис:

На своя Царь Освободитель Борисъ III отъ признателна Македония.

След 10 ноември 1989 г. парламентарна комисия ръководи издирването на тленните останки на царя, но е открито само сърцето му, което се намира на гробното място в парка на двореца „Врана“. То е препогребано на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир през 1993 г.

По повод на 70-годишнината от смъртта на Борис III, за първи път след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. военен караул застава на гроба на монарха на 31 август 2013 г. Българският патриарх и софийски митрополит Неофит, заедно със синодалните митрополити, извършват две тържествени богослужения.

Най-голямата колекция със снимки на Борис III – над 1200 броя – притежава ученикът в XII клас на Националната Априловска гимназия Тодор Борисов.

Семейство

През 1930 г. Борис се жени тържествено в Асизи за италианската принцеса Джована Савойска, която става българска царица под името Йоанна.

Раждат им се 2 деца:

• княгиня Мария Луиза (р. 13 януари 1933 г.)
• княз Симеон Търновски (р. 17 юни 1937 г.), цар Симеон II от 28 август 1943 г.

Военни звания

• Капитан (30 януари 1912 г.)
• Майор (16 януари 1916 г.)
• Подполковник (1916 г.)
• Генерал-майор (3 октомври 1918 г.)
• Генерал-лейтенант (1928 г.)
• Пълен генерал (1938 г.)

Награди

• Орден „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“
• Военен орден „За храброст“ I степен (като владетел)
• Военен орден „За храброст“ VI степен (като престолонаследник)
• Царски орден „Св. Александър“, Велик кръст
• Орден „Св. Андрей Първозвани“, Руска империя
• Национален орден „Почетен легион“, Велик офицер, Франция
• Орден „Пур-льо-лерит“, Германска империя
• Орден „Железен кръст“, Германска империя
• Орден „Червен орел“, огърлие, Прусия
• Орден „За военна заслуга“, Австро-Унгария
• Орден „Върховен орден на Светейшото Благовещение“, Италия
• Орден „Бял орел“, Полша
• Орден „Меджидие“ I степен с брилянти, Османска империя (1916-1917)
• Орден „Имтияз“ I степен с брилянти, Османска империя (1916-1917)

източник: уикипедия