роден: 16 октомври 1866 г. в Болград, Руска империя

починал: 4 септември 1936 г. в София, Царство България, на 69 г.

националност: България

професия: лекар

образование: Вюрцбургски университет

работил в: Софийски университет „Св. Климент Охридски“

семейство:

баща: Васил Берон (1824-1909) – лекар, просветен деец и археолог

деца: Васил Берон (1904-1935) – юрист, доцент по гражданско право в СУ

Богомил Василев Берон е български лекар, един от основоположниците на дерматологията и венерологията в страната.

Биография

Богомил Берон е роден през 1866 г. в Болград в семейството на Васил Берон, по това време директор на българската гимназия в града. През 1885 г. завършва гимназия в Дармщат, а през 1889 г. – медицина във Вюрцбургския университет. През 1889-1890 г. специализира във Виена, през 1893 и 1894 г. отново във Виена и в Париж, през 1896 г. за три месеца е в Бреслау и Берлин. От 1907 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. От 1908 до 1919 г. е председател на Българския лекарски съюз. През 1921 г. специализира в Берлин.

От 1907 г. е действителен член на Българска академия на науките. Дописен член е на Дружеството на чешките природоизпитатели и лекари от 1911 г. От 7 февруари 1920 г. Богомил Берон е доцент, от 10 март 1923 г. е извънреден професор а от 16 март 1927 г. – редовен професор, титуляр на катедрата по кожно-венерически болести в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Преподава курсовете специална дерматология и венерология, кожни болести, кожно-венерически болести.

През 1922 г. оглавява новосъздадените катедра и клиника по кожни и венерически болести в университета, като заема тези длъжности до смъртта си. Сред основните направления на изследванията му са туберкулозата на кожата и проказата. В периода 1926-1927 г. е декан на Медицинския факултет. Директор е на университетската клиника по кожно-венерически болести.

Почетен председател на Българското дерматологическо дружество, член е на Германското дерматологическо дружество и почетен член на Югославското дерматологическо дружество.

Богомил Берон умира на 4 септември 1936 г. в София. В същата година той дарява средства за изграждане на сградата на първия в България венерологичен диспансер.

източник: уикипедия