роден: около 8 март 1354 г. в Одрин, Османска империя

починал: 8 март 1403 г. в Акшехир, Османска империя, на 49 г.

погребан в: Бурса, Турция

националност: Османска империя

титла: султан на Османската империя

управление:

• период: 16 юни 1389 – 20 юли 1402
• предшественик: Мурад I
• наследник: Мехмед I

семейство:

• род: Османска династия
• баща: Мурад I
• майка: Гюлчичек хатун
• съпруга: Оливера Лазаревич
• деца:
  • Сюлейман Челеби
  • Иса Челеби
  • Мехмед I
  • Муса Челеби

религия: ислям

Баязид I (на османски турски: بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (на османски турски: ییلدیرم, „Светкавица“) е султан на Османската империя, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 г. По време на неговото царуване османската държава се разширява значително и според някои оценки територията ѝ нараства 50 пъти спрямо земите на османския бейлик по време на Осман I.

При неговото управление Второто българско царство пада под турско робство за пет века.

Ранни години

Султан Баязид Йълдъръм е роден през 1354 г. и е син на султан Мурад I и византийката Гюлчичек хатун. Според официалните османски хроники, още по време на битката на Косово поле през 1389 г, когато е убит султан Мурад I, Баязид (тогава 35-годишен) екзекутира своя брат Якуб и поема властта без особени сътресения, но косвени данни говорят за възможни междуособици, продължили няколко месеца. Той е женен за Оливера Лазаревич (Деспина Оливера).

Управление

Първи успехи в Анадола

Още в края на 1389 г. Баязид предприема поход срещу турските бейлици в западната част на Мала Азия, които все още запазват независимостта си. Заедно със своя васал, владетелят на Кастамону Сюлейман, той подчинява Сарухан и Айдън. След това той си връща завзетия от Караман Бейшехир и поставя под свой контрол бейлика Ментеше.

Първите успехи на Баязид в Анадола се оказват нетрайни. Още през 1390 г. владетелят на Кастамону преминава на страната на Караман и през следващото лято Баязид потегля на поход срещу него, в който се включват и войски на император Мануил II Палеолог. Военните действия са успешни и Сюлейман скоро е убит, но владетелят на Караман Бурханеддин започва да събира войски за ответни действия. С голяма армия, включваща турци от различни бейлици, византийци, българи, сърби и албанци, Баязид се насочва към Караман. В битката при Чорумлу османците претърпяват поражение и изглежда през следващите месеци Баязид е принуден да връща под своя власт васалите си в Северен Анадол, достигайки на изток до река Къзъл Ърмак. През 1392 г. Баязид и Мануил подготвят флот, с който да затвърдят османските позиции в Северен Анадол и да превземат Синоп, но започналата война с Унгария предотвратява похода.

Балкански кампании

През първите години на управлението на Баязид основните османски сили се намират в Анадола, но отделни отряди продължават набезите срещу сръбските държави на Балканите. През май 1392 г. унгарският крал Сигизмунд Люксембургски изпраща свои войски в региона. С няколкомесечна успешна кампания Баязид го отблъсква и превръща в свои васали моравския княз Стефан Лазаревич, косовския деспот Вук Бранкович и зетския княз Георги II Страцимирович Балшич. Заплашен от превземане е и Драч и, за да избегне това, християнският му владетел го предава на Венеция.

След подчиняването на Сърбия Баязид се насочва срещу Търновското царство. Причините за това не са изяснени, като според някои хипотези цар Иван Шишман отхвърля османския сюзеренитет за сметка на унгарския. На 17 юли 1393 г. столицата Търново е превзета, но Иван Шишман остава да управлява част от дотогавашните си владения от Никопол.

Зимата на 1393 г. Баязид се намира в Сяр, където събира много от влиятелните си християнски васали – византийския император Мануил II Палеолог, велбъждкия деспот Константин Драгаш, пелопонеския деспот Теодор I Палеолог и моравския княз Стефан Лазаревич. По това време султанът пътува и на юг в Гърция, където завзема повечето земи на франкското херцогство Салона.

Няколко месеца по-късно османците вече са във война с Империята и обсаждат Константинопол, като императорът обмисля възможността да се евакуира с венецианска помощ. Блокадата на града продължава до 1402 г., но основните османски сили и самият султан не участват активно в нея.

След пролетта на 1394 г. османски войски, водени от Хаджи Гази Евренос бей (османски пълководец, основател на прочутата османска фамилия Евреносоглу, която е сред 4-те древни османски пълководчески фамилии), действат успешно в Пелопонес, възползвайки се от взаимните вражди между местните владетели. Нападенията им в областта, както и срещу острови и кораби в Егейско море, продължават и през следващите години, като по-сериозна съпротива им оказва само Венеция.

Никополският поход

През 1395 г. Баязид оглавява нов поход на северозапад, преминава през Белград и Темешвар и влиза във Влашко където се сблъсква с местния владетел Мирчо Стари в битката при Ровине. В боя загиват османските васали Константин Драгаш и Крали Марко, но османците надделяват. Успехът им обаче не е траен и малко по-късно с унгарска помощ Мирчо Стари си връща властта. На връщане от този поход Баязид превзема Никопол и екзекутира последния търновски цар Иван Шишман, обвинявайки го, че е изпратил войски в помощ на Мирчо Стари.

Съперничеството на Баязид с Унгария достига своя връх през 1396 г., когато крал Сигизмунд успява да организира кръстоносен поход, в който се включват военни контингенти от Унгария, Бургундия, Венеция, Франция, Англия и Свещената Римска империя. Съюзническите войски се придвижват по течението на Дунав, като към тях се присъединяват видинският цар Иван-Срацимир и влашкият владетел Мирчо Стари, и обсаждат Никопол. Малко по-късно край града се явяват основните османски сили, начело със султан Баязид, които удържат решителна победа в последвалата битка. Бургундският херцог Жан Безстрашни е пленен, а крал Сигизмунд трябва да се спасява с кораб през Константинопол и Венеция. След този успех Баязид унищожава Видинското царство и опустошава голяма част от Унгария до Буда.

Разгромът на Караман

Възползвайки се от войните на Балканите, караманският емир Алаеддин напада османските владения в Мала Азия и пленява анадолския бейлербей Кара Тимурташ. През 1397 г. основните османски сили са прехвърлени в Анадола и, водени от Баязид, се насочват срещу Караман. Той постига решителна победа, убивайки Алаеддин и завземайки столицата Кония и крепостите Ларенде, Аксарай, Девелю Карахисар и Акшехир. След това Баязид се насочва срещу Бурханеддин и през март 1398 г. му отнема Амасия.

През лятото на същата година той присъединява бейлика Самсун, за управител на който е назначен Искендер бей (Александър Шишман), син на последния търновски цар. В края на 1398 г. Бурханеддин загива в сблъсъци с рода Аккоюнлу, след което Баязид завладява Сивас, като границите на земите му достигат до владенията на мамелюците. След двумесечна обсада той превзема техния преден пост Малатия.

Поражение от Тимур

Достигайки Сивас и Малатия, османската експанзия на изток се сблъсква с разширяващата се на запад империя на барлаския владетел Тимур. Двете страни скоро влизат в конфликт, като победените водачи на Аккоюнлу намират убежище при Тимур, а някои други местни владетели, заплашени от Баязид също се обръщат за помощ към него.

През лятото на 1400 г. Тимур завзема Сивас. През следващите месеци той воюва на юг в Сирия и Ирак и Баязид се възползва от това, за да превземе Ерзинджан. През пролетта на 1402 г. Тимур потегля от Карабах към Ерзинджан, превземайки крепостта Кемах. Оттам той се насочва към Анкара, където изчаква основната армия на Баязид, с която влиза в решителна битка на 28 юли 1402 г. Османската армия претърпява тежко поражение, като от нея дезертират много от тюркмените, както и войски от анексираните анадолски бейлици, чиито бивши владетели сега са в лагера на Тимур. Самият султан Баязид и малолетният му син Мехмед са пленени.

След едногодишно пленничество Баязид умира на 8 март 1403 г. в град Акшехир. Погребан е в Бурса от сина си Муса Челеби. Със смъртта на Баязид I Османската империя остава без султан за 11 години.

Бракове и деца

Майка му е валиде султан Гюлчичек Хатун (родена Мария ок. 1335), етническа гъркиня.

Бракове

1. Девлет Хатун (ок. 1381), дъщеря на Сюлейман Шах (Şah Çelebi) от бейлика Гермиян; майка на султан Мехмед I;
2. Деспина Оливера, Деспина Хатун (1389), дъщеря на княз Лазар Хребелянович от Сърбия;
3. Хафса Хатун (1390), дъщеря на Иса Бей от емирство Айдън;
4. Султан (Девлет) Хатун, дъщеря на Шабан Сули Бей от Дулкадир.

Деца

• Ертугрул Челеби, неизвестна майка
• Сюлейман Челеби (1377 – 1411), съ-султан на Румелия, неизвестна майка
• Иса Челеби (1380 – 1406), губернатор на Анатолия, от Девлет Хатун
• Мехмед Челеби (1389 – 1421), губернатор на Анатолия, по-късно султан Мехмед I Челеби (1413 – 1421), от Девлет Хатун
• Мустафа Челеби (1393 – 1422), от Девлет Хатун
• Муса Челеби (умр. 1413), султан на Румелия (1410-1413), от Девлет Хатун
• Шехзаде Муса – син
• Шехзаде Касим – син
• Шехзаде Юсуф – син, става християнин, сменя името си на Деметрий
• Ерхонду Хатун – дъщеря
• Хунди Хатун – дъщеря
• Фатма Хатун – дъщеря

източник: уикипедия