роден: 22 февруари 1788 г. в Данциг, Жечпосполита

починал: 21 септември 1860 г. във Франкфурт, Германска конфедерация, на 72 г.

погребан във: Франкфурт на Майн, Германия

националност: Германия

професия: философ

образование:

• Гьотингенски университет
• Хумболтов университет на Берлин
• Йенски университет

Философия:

• регион: Западна философия
• школа: кантианство, идеализъм
• интереси: метафизика, естетика, етика, феноменология, психология, морал
• идеи: воля, песимизъм
• научна дейност в област: Изкуствознание, културология
• повлиян от: Имануел Кант, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Аристотел, Платон, Барух Спиноза
• повлиял на: Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд

религия: атеизъм

Артур Шопенхауер (на немски: Arthur Schopenhauer) е германски философ. Неговото най-известно произведение е „Светът като воля и представа“. Шопенхауер следва и развива философията на Имануел Кант, отнасяща се за начина, по който преживяваме нещата от живота. Неговата критика за Имануел Кант, изобретателни решения на проблемите в битието на хората и разяснение за границите на човешкото познание са сред от най-значимите му постижения. Метафизичната му теория е в основата на влиятелните му писания за психологията, естетиката, етиката и политиката, които вдъхновяват Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Лудвиг Витгенщайн, Зигмунд Фройд и др.

Биография

Роден е на 22 февруари 1788 г. в Данциг, Прусия (днес Гданск, Полша), в семейството на богат търговец. Започва образованието си в Хамбург, където живее до пролетта на 1807 г. Внезапната смърт на баща му решително променя насоката на живота на неговото семейство. Докато майка му и по-малката му сестра се преместват във Ваймар, той остава в Хамбург, изучавайки изкуствата и естествените науки. По-късно в Гота и Ваймар се подготвя за кандидатстване в университет. През 1809 г. е приет в Гьотингенския университет, където изучава метафизика и психология при Готлоб Шулце, който го съветва да се съсредоточи върху Платон и Имануел Кант. От 1811 до 1813 г. учи в Берлинския университет, а в Рудолщат завършва дисертацията си и става доктор по философия в Йена. През май 1814 г. напуска Ваймар, където се е радвал на компанията и задълбочените разговори с Гьоте и ориенталиста Фридрих Майер, който го запознава с ученията на древните индуси.

Изучаването на Ведите и Упанишадите, заедно с философията на Платон и Кант, става основа на неговата собствена философска система. Той се премества да живее в Дрезден, където създава фундаменталния труд „Светът като воля и представа“, фокусирал задълбочените му занимания и размисли върху източната и западната философия. Завършва труда си през 1818 и го издава през следващата 1819 г. През същата година му се ражда извънбрачно дете, което умира.

През 1820 г. става лектор в Берлинския университет и съперничеството му с Георг Хегел започва. В опит да срине студентската подкрепа към философията на Хегел, Шопенхауер нарочно насрочва лекциите си, така че те да са по едно и също време с тези на Хегел. Въпреки това само 5 студенти започват да следват лекциите на Шопенхауер и той отпада от академията. Никога повече не преподава в университет. Късното му есе „За университетската философия“ изразява неговото възмущение от университетската философия.

През 1831 г. Хегел и Шонепхауер напускат Берлин заради епидемия от холера. Хегел обаче се завръща преждевременно, заразява се и умира няколко дни по-късно. Тогава Шопенхауер се премества на юг и се заселва за постоянно във Франкфурт на Майн през 1833 г. Там той прекарва сам последните 27 години от живота си. Там създава двутомника „Парерга и Паралипомена“, плод на дългогодишни занимания и рефлексии върху историята на философията, парапсихологията, нещата от живота и практическата житейска мъдрост.

Умира на 21 септември 1860 г. във Франкфрут на 72-годишна възраст.

Философия

Според Шопенхауер волята е в основата на всички неща. До появата на човека имаме световна воля, а с появата му волята става представа. Тази воля е ирационална, без цел и посока, извън времето и пространството, извор на гигантска енергия. Тази воля може да бъде усетена в силата на природата. При човека това е волята за осъществяване на различни желания, което прави живота страдание, защото щом задоволим едно наше желание, веднага се появява ново.

Изходът е да прекъснем желанията, но без желания няма воля, следователно няма свят. Самоубийството също не е изход, защото то е един вид желание. Тогава, щом само се заблуждаваме, че сме щастливи, а в действителност не сме, ни остава единствено състраданието.

Шопенхауер използва аналогия между хората и таралежите, за да опише разбиранията си за състоянието на човешките взаимоотношения в обществото. Тази притча, станала известна като „дилемата на таралежите“, разказва за няколко таралежа, които се скупчват един до друг, за да се стоплят в студа и трябва да намерят такова разстояние помежду си, при което да усещат топлина без да се нараняват взаимно с бодлите си. Таралежите са принудени да жертват топлината заради спасението от болката. От тази притча Шопенхауер прави извода, че този, който има достатъчно собствена вътрешна топлина, може да избегне обществото и психологическата болка, която неминуемо следва от социалното взаимодействие.

Самият Шопенхауер се смята за будист; будисткото влияние е осезаемо в творчеството му.

Теория на възприятието

През ноември 1813 г. Гьоте кани Шопенхауер за изследване на своята теория на цветовете. Въпреки че Шопенхауер смята цветовата теория за дребен въпрос, той приема поканата в знак на уважение към Гьоте. Въпреки това, тези проучвания водят до някои от няй-важните му открития в епистемологията: откриването на демонстрация за характера на причинността.

Кант открито признава, че скептичните нападки на Дейвид Хюм предизвикват критическите изследвания в Критика на чистия разум. В нея той демонстрира, че причиността е известна априори. След като Г. Е. Шулце обявява, че Кант може би не е опровергал скептицизма на Хюм, от тези, лоялни на проекта на Кант зависи да докажат това твърдение.

Разликата между подходите на Кант и Шопенхауер е тази: Кант просто обявява, че емпиричното съдържание на възприятието е „даденост“ от вън, израз с който Шопенхауер често изразява несъгласие. Той, от друга страна е зает с: това как получаваме това емпирично съдържание на възприятието; как е възможно да бъдат разбрани субективни усещания ограничени до кожата ми като обективно възприятие за неща, които се намират извън мен?

Библиография

Книгите на Шопенхауер са превеждани на български език, като едно по-пълно издание е осъществено през 2008 – 13 г. под редакцията на Исак Паси:

• Т. 1: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева, Иван Стефанов. – 2008. – 808 с.
• Т. 2: Светът като воля и представа / прев. от нем. Харитина Костова-Добрева. – 2009. – 816 с.Т. 3: Парерга и паралипомена: ч. 1 / прев. от нем. Анастасия Рашева, Красимира Михайлова. – 2009 – 704 с.
• Т. 4: Парерга и паралипомена: ч. 2 / прев. от нем. Анастасия Рашева. – 2013. – 822 с.

Цитати от Артур Шопенхауер 

• Животът е сделка, доходът от която далеч не покрива разходите.

• Богатството наподобява морската вода, от която жаждата ти се увеличава, колкото повече пиеш.

• Всичко е в оживление, едни размишляват, други действат, бъркотията е неописуема. Но крайната цел, коя е тя? Да се запазят за кратко време ефимерните и измъчени индивиди, в най-добрия случай да просъществуват в условия на поносима нужда и сравнително без страдания и да се продължи родът и неговата деятелност.

• Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщтностно с него.

• Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.

• Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум — пътя на творбите.

• Да се мисли, че светът има физично, но не и морално значение, е най-голямата, най-пагубната, фундаменталната заблуда, същинската извратеност на мисълта.

• Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.

• Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чийто край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления театър на човечеството.

• Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.

• Затова „извън нас“, където под въздействието на зрителното усещане преместваме предметите, се намира вътре в главите ни; там е неговата сцена.

• Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност

• Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

• И най-благородното дело има само временно въздействие, докато гениалното произведение живее и въздейства благотворно и възвисяващо във всички времена.

• И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи – нищо на света.

• Истинската дружба е едно от тези неща, за които, както и за гигантските морски чудовища, е неизвестно измислица ли са, или някъде наистина съществуват.

• Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.

• Който не обича самотата – той не обича и свободата.

• Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.

• Моето време и аз не съответстваме един на друг; това е ясно.

• Не говори на приятеля си това, което не трябва да знае твоя враг.

• Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък.

• Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.

• Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.

• От гледна точка на младостта живота е безкрайно бъдеще; от гледна точка на старостта – много кратко минало.

• Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.

• Сетивата са само разклонения на мозъка, чрез които той получава материал отвън (под формата на усещане), който преработва в нагледна представа.

• Степента на духовност, която е необходима, за да ни се понрави някой, е твърде точно мерило за собствения ни дух.Тази мисъл е на Хелвеций. Шопенхауер се позовава на нея с думите: „Ако си припомним констатацията на Хелвеций:…“

• Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.

• Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.

• Човешкият живот не бива да се нарича дълъг или кратък, тъй като той именно служи на мащабите, с които ние измерваме всички останали срокове.

• Моята философия не ми донесе нищо, но ми спести много.

• Всички религии обещават награда за качествата на сърцето или волята, но никоя – за качествата на ума.

• Прастара е грешката, че съвършено вярно е само онова, което е доказано, и че всяка истина почива върху доказателство – напротив, всяко доказателство почива върху недоказана истина.

• Изкуството дава почти същото, което дава и видимият свят, само че го дава по-сгъстено, по-съвършено.

• Често и не без основание се твърди, че низшият духом бил най-блажен – ала едва ли някой му завижда.

• Най-голямото удоволствие е да правиш нещо, да създаваш, без значение дали е кошница или книга. Непосредствено щастие е да виждаш как изпод ръцете ти излиза нещо, расте от ден на ден и накрая бива завършено.

• Да прощаваш и да забравяш, означава да хвърляш на вятъра скъпоценния придобит опит.

• Преходът от идея към понятие винаги е падение.

• Да се купуват книги, би било хубаво, ако можеше да се купува и времето, през което да ги четеш.

• Небитието след смъртта? Нима това не е състоянието, познато ни отпреди битието?

• След смъртта ще бъдеш това, което си бил, преди да се родиш.

• Човешкият живот е само борба за съществуване, при която поражението е сигурно.

• Животът е море, изпълнено с рифове и въртопи, които човек избягва с цената на предпазливост, ловкост и усилия – но дори и напредвайки, той не може да отмени голямото, пълно и безвъзвратно корабокрушение, каквото е смъртта.

• Човешкият живот се люлее като часовниково махало между страданието и скуката, които са основните му съставки. Хората са изразили това по странен начин, като са направили от ада обител на всички мъки и болки. Какво тогава остава за рая? Само скуката.

• Откъде би взел Данте материал за своя „Ад”, ако той не му бе предоставен от нашия действителен свят?А когато си поставя да опише рая с неговите радости, той се изправя пред непреодолими трудности, защото нашият свят не може да му предложи нищо подобно.

• Да се издигне някому паметник приживе, е равносилно на изявление, че подобно нещо не може да се очаква от идните поколения.

• От живота можеш да извлечеш поуки, но не и щастие.

• Животът на всеки отделен човек, разгледан откъм най-съществените му черти, е винаги трагедия. Разгледан обаче в отделните си явления, той има характер на комедия.

• Онова, което хората наричат съдба, най-често са собствените им безумства.

• Всички неща са прекрасни за гледане, но мъчителни за преживяване.

• Понякога ни се струва, че мечтаем да се завърнем на някое далечно място, но всъщност мечтаем да се възвърнем времето, което сме прекарали там.

• Всеки припознава за граници на света границите на своето полезрение.

• Самият свят е Страшният съд.

• Човешкият свят е царство на случайността и заблуждението, които безжалостно господстват и над значителното, и над най-дребното. А редом с тях стоят глупостта и злобата, които бичуват всичко.

• Нелепото и лъжовното властват в царството на мисълта. Плоското и безвкусното властват в царството на изкуството. Злото и коварството властват в царството на делата.

• Чрез цитати изтъкваш ерудицията си и жертваш оригиналността си.

• Красотата е препоръчително писмо, което отваря всички врати.

• Грандиозна демонстрация за жалкия субективизъм на човека, който всичко съотнася към себе си, предлага астрологията – тя съотнася траекторията на огромните небесни тела към нищожното „аз”.

• Мъчител и мъченик са едно и също. Първият се заблуждава, вярвайки, че поема своя дял от страданието; а вторият – че няма дял във вината.

• Само кралете и слугите – двете крайности в обществото – биват наричани с малките им имена.

• Лекарят вижда човека в цялата му слабост, юристът – в цялата му злоба, а теологът – в цялата му глупост.

• Католическата религия е способ чрез просия да се домогнеш до рая. А свещениците служат за посредници.

• Да желаеш безсмъртие, е да желаеш увековечаването на една голяма грешка.

• Да нямаш никога и по никакъв начин нужда от другите, и да им го показваш – това е единственият начин да поддържаш превъзходство в отношенията.

• Отдалечеността и дългото отсъствие вредят на всяко приятелство.

• Приятелите се обявяват за искрени, но такива са всъщност враговете.

• Жената е животно с дълга коса и къса мисъл.

• Егоизмът отвращава – ето защо сме измислили вежливостта, за да го прикриваме.

• Дълбоко в себе си човекът е диво и страховито животно. Но ние го познаваме само обуздано и опитомено от онова, което наричаме „цивилизация”.

• Поради стихийността на своята воля злият вечно страда – а след като са изчерпани всички обекти на желанието, утолява ужасната си жажда за власт чрез гледката на чуждите страдания.

• Обикновеният човек е серийно изделие на природата.

• Да засвидетелстваш гняв или омраза чрез думи или чрез изражението на лицето си, е излишно, опасно, смешно и пошло. Гневът или омразата трябва да се проявяват единствено чрез действия. Само студенокръвните твари са отровни.

• Упорството е плод на волята, силом заела мястото на интелекта.

• В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.

• Човек е роб на чуждото мнение и хорските оценки.

• Разликата в гордостта и суетата е в това, че гордостта е убеденост в собствената ни висока стойност, а суетата – желание да се създаде у другите такава убеденост.

• Суетата ни прави приказливи, а гордостта – мълчаливи.

• Да се обяви скромността за добродетел, е измислица, изгодна за лумпените.

• Погледнато обективно, честта е мнението на другите за нашата стойност, а субективно – нашият страх от това мнение.

• Славата трябва да се извоюва, а честта просто да не се губи.

• Който не разбира от дума, ще разбере от бой.

• Както и да е устроен човек, той служи най-вече на себе си. И ако за себе си не е полезен, значи е безполезен изобщо.

• Всеизвестно е, че злощастията се преживяват по-леко, ако са споделени; към тях хората явно причисляват и скуката, защото се събират, за да се отегчават съвместно.

• Тъй нареченото добро общество признава всякакви привилегии освен духовните.

• Духовното превъзходство оскърбява със самото си съществуване.

• Завистта на хората разкрива колко нещастни се чувстват, а непрестанното им внимание към чуждия живот – колко дълбоко се отегчават.

• Ние можем да избираме дали да се стремим към обичта на хората или към уважението им.

• Добре е да показваме всекиму, бил той мъж или жена, че отлично можем и без него – това укрепва приятелството.

• Ако у някого се загнезди мисълта, че ми е по-нужен, отколкото аз на него, той тутакси се чувства така, сякаш съм го ограбил.

• Първичните хора се справят по-бързо и по-успешно в живота.

• Вярното приятелство е като морските чудовища – не се знае дали са легенда, или действително съществуват нейде.

• Любезната посредственост винаги се настанява на върховете, където хората със заслуги стигат късно или никога.

• Само преценката, изречена хладно и безстрастно, бива приета с доверие.

• Да забравим някой недостатък на друг човек, е все едно на захвърлим пари, изкарани с мъка.

• Страховит и опасен изглежда не онзи, който гледа свирепо, а който гледа умно.

• Разумните постъпки и добродетелите са две съвършено различни неща – разумът може да се съчетава както с висша злина, така и с висша доброта.

• Който не си приписва заслуги, ако не ги притежава в действителност, не е скромен, а само честен.

• Ако някой откаже на заблуден странник да му покаже пътя, не е несправедлив. Несправедлив е обаче, ако му посочи погрешен път.

• Всяка истинска и чиста любов е състрадание и всяка любов, която не е състрадание, е себелюбие.

• Природната надареност може почти изцяло да изкупи липсата на начетеност. Но никаква начетеност не може да запълни липсата на природна надареност.

• Цялостното впечатление от нечие лице е постижимо само при първата среща.

• Порочните мисли и безплодните усилия постепенно полагат отпечатъка си върху лицето.

• Човек, който пише за глупаци, винаги може да разчита на широк кръг от читатели.

• У хора с ограничени възможности скромността е просто честност. У надарените обаче тя е лицемерие.

• Журналистите се като кучета. Щом се раздвижи нещо, започват да лаят.

• Женитбата означава да загубиш половината си права и удвоиш задълженията си.

• Между желанията и тяхното сбъдване минава цял един човешки живот.

• Човек непрестанно преминава от желание към задоволяване и от него към ново желание – бързият ход на това се нарича щастие, а бавният – страдание, за да не настъпи спиране, което се изразява като ужасна, смразяваща скука.

• Да страдаш, че някога вече няма да те има, е също тъй нелепо, както да страдаш за това, че някога още не те е имало.

• Оптимизмът е за мен безсмислен брътвеж на хора, под чиито плоски чела не се крие нищо друго освен думи. Оптимизмът е горчива подигравка към човечеството.

• Гениталиите са същинското средище на волята и с това те представляват противоположният полюс на мозъка, представителя на познанието.

• Естетическата наслада от красивото се състои най-вече в това, че за времето, докато сме в състояние на чисто съзерцание, ние сме свободни от всяко желание, от всяко искане и грижи.

• Сполетялото ни нещастие не ни измъчва толкова, колкото мисълта за обстоятелствата, при които би могло да бъде избегнато.

• Страданието, причинено ни от природата или случайността, никога не е тъй мъчително като онова, наложено ни от деспотичната чужда воля.

• Силата на волята може да се обрисува като могъщ, но сляп човек, носещ на раменете си сакат, който вижда.

• Утрото е младостта на деня. Тогава всичко е весело, свежо и лесно. Човек не бива да го съкращава, ставайки късно.

• В края на живота си никой разумен човек не би пожелал да го започне отново – по-скоро би избрал небитието.

• Щом остарееш, ти предстои единствено само да умреш, докато на младини ти предстои да живееш. Въпросът е кое от двете е по-голямото зло.

• Бодростта и смелостта на младини се дължат отчасти на това, че докато се изкачваме нагоре, ние не виждаме смъртта – тя е в подножието на склона откъм отвъдната страна на планината.

• Защо на старини ни се струва кратък изминатият от нас път? Защото за нас той е толкова къс, колкото е споменът за него. Отпаднало е всичко незначително, а също и множество дребни несгоди.

• Първите четирийсет години съставят текста, а следващите трийсет – коментара към него.

• Часовете на момчето са по-дълги от дните на стареца.

• Прокуден от Венера, човек охотно търси разтуха при Бакх.

• Хората са общителни само поради своята неспособност да понасят самотата, тоест себе си.

• Духовната извисеност води до необщителност.

• Човек е дотолкова по-общителен, колкото е по-беден духовно и същностно прост.

• Негодниците винаги са общителни.

• В самотата жалкият осезава цялото си нищожество, извисеният дух цялото си величие, накратко – всеки, онова, което е.

• Ако някакъв бог е създал света, не бих желал да бъда този бог – страданието на света би разбило сърцето ми.

• Тълпата има само очи и уши, оценъчната й способност е нищожна, а паметта – изменчива.

• Всеки трябва да бъде за себе си върховна и най-значителна ценност.

• Индивидуалното е далеч по-ценно от националното.

• Който притежава високи лични достойнства, ясно осъзнава недъзите на собствената си нация и те непрестанно му се набиват на очи. Обратно, всеки жалък глупак, който няма с какво да се гордее, посяга към сетната опора – нацията; чрез нея той се омиротворява и от признателност е готов да брани всичките й свойствени пороци и скудоумия.

• Никога не би могло да се каже нещо особено добро за националния характер, тъй като той отразява мнозинството.

• Общочовешката ограниченост, глупост и порочност се проявяват във всяка отделна страна под различна форма – това именно се назовава национален дух.

• Всяка нация се присмива на другите – и всичките имат право.

• Най-долнопробният вид гордост е националната гордост. Тя издава липса на лични качества, с които човек би могъл да се гордее – та как иначе би опрял до нещо, разпределено между няколко милиона души.

източник: уикипедия