Posted in А, Ш

Арнолд Шьонберг.

   Published Date: 13.09.2018

Роден: 13 септември 1874 г. във Виена, Австро-Унгария

Починал: 13 юли 1951 г. в Лос Анджелис, САЩ, на 76 г.

Погребан: Виена, Австрия

Националност: Австрия

Професия: композитор, педагог, диригент

Музикална карирера:

Семейство:

  • Баща: Самуил Шьонберг (1838 – 1889)
  • Майка: Паулина Наход (1848 – 1921)
  • Съпруга: Матилда Землински
  • Деца:
    • Гертруд (1902 – 1947)
    • Георг (1906 – 1974)

Арнолд Франц Валтер Шьонберг (на немски: Arnold Franz Walter Schoenberg, на български също: Шонберг) е австрийски композитор. Известен е най-вече с модернистичните си приноси към музиката на 20 век: създава музикалната система от дванадесет тона, наречена додекафония, и е един от първите композитори на атонална музика.

Биография

Роден е на 13 септември 1874 г. в еврейския квартал на Виена Леополдщат. Майка му Паулина Наход (1848-1921), родена в Прага, е учителка по пиано. Баща му Самуил Шьонберг (1838-1889), роден в Пресбург (днес Братислава), е собственик на магазин.

От 8-годишна възраст започва уроци по цигулка и композира първите си произведения за този инструмент. Поради безпаричие обаче продължава музикалното си образование чак на 21-годишна възраст, когато композиторът Александър фон Землински открива таланта му, започва да го подпомага и обучава за известно време по контрапункт. Преди всичко обаче Шьонберг е автодидакт (самоук), както сам споменава в едно интервю.

Ранните творби на Шьонберг са повлияни от романтизма. Първото му успешно произведение е струнният секстет „Просветлена нощ“ от 1899 г. по творба на Рихард Демел, изпълнен в типичния за Вагнер хроматичен стил на кратки мотиви, които се развиват в постоянна градация. Този секстет е и най-често изпълняваната творба на Шьонберг; благодарение на нея той получава преподавателски пост в Консерваторията на Щерн в Берлин, където остава до 1903 г.

Между 1903 и 1907 г. Арнолд Шьонберг продължава експериментите си с хроматичната хармония, а от следващата година започва да пише атонална музика, овладява музикалния експресионизъм и придава директен израз на чувствата в творбите си. Шокира публиката с дисонанса в своите „Три пиеси за пиано“ и песенния цикъл „Книгата на висящите градини“. Но революционният му стил намира ученици и последователи сред композиторите в лицето на Густав Малер, Антон Веберн и Албан Берг, с които Шьонберг се е запознал още с връщането си във Виена през 1903 г. По този начин възниква т. нар. Втора виенска музикална школа (първата включва Моцарт, Хайдн, Бетховен).

През 1925 г. получава покана да преподава в Пруската академия на изкуствата, където остава до 1933 г., въпреки че от 1898 г. е последовател на лутеранската църква. Уволнен от нацистите заради еврейския си произход, Шьонберг заминава за Париж, откъдето емигрира за Лос Анджелис, САЩ. Там Шьонберг създава някои от най-значимите си творби:

  • „Четвърти струнен квартет“,
  • „Струнно трио“,
  • „Концерт за цигулка“,
  • „Ода за Наполеон“,
  • „Оцелелият от Варшава“.

Преподава в Университета в Южна Калифорния и Калифорнийския университет в Лос Анджелис (1936 – 1944), оказвайки влияние върху цяло поколение млади американски композитори. Приема отново юдейската вяра и написва няколко религиозни музикални произведения, сред които музикален съпровод към еврейската молитва „Кол Нидре“ за равин, хор и оркестър, и недовършените:

  • оратория „Стълбата на Яков“ и
  • опера „Мойсей и Арон“.

Умира на 13 юли 1951 г. в Лос Анджелис.


Личен живот

През октомври 1901 г. Шьонберг се жени за Матилда Землински, сестрата на диригента и композитора Александър фон Землински, с когото Шьонберг учи от около 1894 г. Шьонберг и Матилда имат две деца – Гертруд (1902 – 1947) и Георг (1906 – 1974). Гертруд по-късно се омъжва за ученика на Шьонберг Феликс Грайсле през 1921 г.

През лятото на 1908 г. съпругата на Шьонберг Матилда го напуска за няколко месеца заради младия австрийски художник Рихард Герстл (който се самоубива през ноември, след като Матилда се връща към брака си). Този период бележи ясна промяна в творчеството на Шьонберг. По време на отсъствието на съпругата си той композира „Ти се облягаш на сребърна върба“ (на немски: Du lehnest wider eine Silberweide), тринадесетата песен от цикъла Das Buch der Hängenden Gärten, оп. 15, базиран на едноименния сборник на немския поет мистик Щефан Джордж.

източник: уикипедия