Антон Диабели

Диабели през 1841 г. / Литография от Йозеф Крихубер

Роден: 6 септември 1781 г. в Матзее при Залцбург, Австрия

Починал: 7 април 1858 г. във Виена, Австрия, на 76 г.

Националност: Австрия

Професия: музикален издател, композитор

Антон Диабели (на немски: Anton Diabelli) е австрийски музикален издател и композитор, представител на романтизма. Най-известен за времето си като музикален издател, днес той е познат като композитор на валса, върху който Лудвиг ван Бетховен пише своята серия от 33 Вариации по Диабели.

Биография и творчество

Диабели е роден в Матзее при Залцбург. Обучава се за свещенически сан, но също така взема и уроци по музика при брата на Йозеф Хайдн – Михаел. Премества се да живее във Виена, за да преподава пиано и класическа китара, когато през 1818 г. става съдружник на Пиетро Капи и двамата основават музикално издателство.

Фирмата им Cappi & Diabelli (която през 1824 г. е преименувана на Diabelli & Co.) става известна с аранжиментите на популярни за времето музикални произведения, така че да могат да бъдат изпълнявани у дома от любители музиканти. Популярност в сериозните музикантски среди фирмата добива, когато първа публикува творбите на Франц Шуберт, когото подкрепя като композитор.

Антон Диабели композира голям брой собствени творби, включително и оперета озаглавена „Adam in der Klemme“, няколко меси и песни и множество пиеси за пиано и класическа китара. Сред тях има и пиеси за четири ръце, които стават популярни сред любителите пианисти.

Композицията, с която Диабели става най-известен, всъщност е създадена в рамките на издателската му дейност. През 1819 г. той решава да се опита да състави сборник с вариации върху един валс, който пише специално за целта, като всяка от вариациите е дело на различен значим австрийски или чуждестранен композитор. Събраните вариации трябвало да бъдат публикувани в антология, наречена „Vaterländischer Künstlerverein“. На поканата на Диабели се отзовали общо 51 композитора, измежду които Шуберт, Бетховен, Карл Черни, Йохан Непомук Хумел, Игнац Мошелес и 8-годишния тогава Ференц Лист (въпреки че по всяка вероятност Лист не е бил персонално поканен, а учителят му Черни уредил участието му).

Черни, също така, бил поканен да напише и кода.

Бетховен, обаче, вместо една вариация, предложил на Диабели цели 33, които били оформени в Част I на сборника. Тази колекция от вариации на Бетховен са смятани за едни от най-значимите му пиеси за пиано и изобщо за най-великата сбирка от вариации по тема за времето си. Останалите 50 вариации, представени от други композитори, съставляват Част ІІ на сборника „Vaterländischer Künstlerverein“.

Издателството на Диабели се развивало по време на целия му активен живот, докато през 1851 г. той се пенсионира, оставяйки го в ръцете на Карл Антон Спина. Когато Диабели умира през 1858 г. на 76-годишна възраст, Спина продължава да ръководи фирмата и публикува много творби от Йохан Щраус – син и Йозеф Щраус. През 1872 г. управлението на фирмата е предадено на Фридрих Шрайбер, а през 1876 г. се слива с фирмата на Аугуст Кранц, който я изкупува окончателно през 1879 г. и я прекръства на свое име.

източник: уикипедия