Анна Фройд

Анна Фройд на конгрес в Париж на 30.7.1957 г.

родена: 3 декември 1895 г. във Виена, Австро-Унгария

починала: 9 октомври 1982 г. в Лондон, Англия, на 86 г.

националност: Австрия, Великобритания

професия: психоаналитичка, педиатърка

научна дейност в област: психология

семейство:

баща: Зигмунд Фройд
майка: Марта Бернайс
братя / сестри:
- Матилде Фройд (1887-1978)
- Жан-Мартин Фройд (1889-1967)
- Оливър Фройд (1891-1969)
- Ернст Фройд (1892-1970)
- Софи Фройд (1893-1920)

Анна Фройд (на немски: Anna Freud) е австрийска и британска психоаналитичка и педиатърка, последното от 6-те деца на Марта и Зигмунд Фройд.
Тя единствена измежду децата на Фройд последва стъпките на баща си, допринася за развитието на психоанализата, основателка е на детската психоанализа. Сравнена с баща си, работата на Анна Фройд подчертава важността на егото, неговата способност да се тренира социално.

Биография

Анна Фройд е родена на 3 декември 1895 г. във Виена, Австро-Унгария. Завършва училище с добър успех и получава свидетелство (1911). Следва педагогика.

Става учителка. Ученичка е на баща си от 1914 г. По време на Първата световна война слуша лекции при своя баща и прави визитации във Виенската университетска психиатрична клиника, ръководена от прочутия Юлиус Вагнер фон Яурег. От 1922 г. е член на Виенското психоаналитично общество. През 1924 г. е приета в Тайния комитет (Вътрешен кръг на психоанализата), призван да бди за интересите на психоанализата. През 1938 г. емигрира заедно с Фройд в Англия, където работи с Дороти Бърлингъм в Хъмпстед Нърсърис – приют за деца, пострадали от войната.

През 1936 г. публикува книгата „Азът и механизмите на защитата“ (на български излиза под заглавието „Егото и защитните механизми“). През 1945 г. участва активно в създаването на международно списание за детска психоанализа Psychoanalytic study of the Child. Главният ѝ труд излиза през 1965 г. под заглавие „Нормалност и патология в детството“, преведен на немски от нея през 1968 г. със заглавието „Правилни и погрешни пътища на детското развитие“. Води многобройни курсове, става учебна и контролна аналитичка на цяло поколение детски психолози.

Анна Фройд умира на 8 октомври 1982 в Лондон. На нея след смъртта ѝ е наречен научно-лечебният Център Ана Фройд на Лондонския университетски колеж, основан от нея заедно с Дороти Бърлингам и Хелън Рос през 1951 г.

Приноси за психоанализата

Анна се измества от класическата позиция на баща си, която се концентрира върху несъзнателното То (перспектива, която тя намира за ограничаваща) и вместо това набляга на важността на Аз-а, непрестанната борба и конфликти се преживяват от нуждата за отговор на противоречивите желания, нужди, ценности и изискванията на реалността. С това тя установява значението на его функциите и концепцията за защитните механизми.

Фокусирайки се върху изследвания, наблюдение и лечение на деца, Фройд създава група от видни детски аналитици (която включва Ерик Ериксън, Едит Якобсон и Маргарет Малер), които забелязват, че детските симптоми са краен аналог на личностните разстройства сред възрастните и по такъв начин са често свързани със стадиите на развитие. По това време тези идеи са революционни и Анна ни предоставя изчерпателна теория на развитието и концепция за линии на развитието, които комбинират важния модел за нагона на баща ѝ с по-съвременните теории на развитието за обектните взаимоотношения, които наблягат на значението на родителите в процесите на детското развитие.

Фройд за психоаналитика

Скъпи Джон …,
Ти ме попита какво мисля за същностните личностни качества на бъдещия психоаналитик. Отговорът е сравнително лесен. Ако искаш да бъдеш истински психоаналитик, трябва да имаш голяма любов към истината – към научната истина, също както и към личната истина, и трябва да поставиш това разбиране за истината по-високо от всеки дискомфорт при срещата с неприятни факти, независимо дали принадлежат на външния свят или на твоя собствен вътрешен свят.
По-нататък мисля, че психоаналитикът трябва да има… интереси… отвъд границите на медицинското поле… във факти, които принадлежат на социологията, религията, литературата [и] историята…; [иначе] неговият поглед върху… пациента ще остане прекалено ограничен. Тази точка съдържа…необходимата подготовка отвъд изискванията направени от кандидатите за психоанализа в институтите. Ти си длъжен да бъдеш голям читател и да се запознаеш с литературата от много страни и култури. Във великите литературни фигури ще намериш хора, които знаят поне толкова за човешката природа, колкото психиатрите и психолозите се опитват да намерят.
Отговори ли това на твоя въпрос?

Книги на български