роден: 21 октомври 1833 г. в Стокхолм, Швеция

починал: 10 декември 1896 г. в Санремо, Италия, на 63 г.

погребан в: Швеция

националност: Швеция

професия: инженер-химик

техника:

• област: Химическо инженерство
• изобретения: Динамит

семейство:

• баща: Имануел Нобел
• майка: Каролина Андриет Нобел
• братя / сестри:
  • Роберт Нобел (1829 – ?)
  • Лудвиг Нобел (1831 – ?)
  • Емил Нобел

религия: атеизъм

Алфред Бернхард Нобел (на шведски: Alfred Bernhard Nobel) е шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.

Биография

Алфред Нобел е роден на 21 октомври 1833 г. в Стокхолм. Той е четвъртото от общо осем деца в семейството на Имануел и Андриета Нобел. Майка му произлиза от заможно търговско семейство. Баща му е изобретател, архитект и инженер, увлича по механиката (има няколко патента за различни машини), интересува се от експлозиви, развива предприемачество. Често преминава от едно бизнес начинание в друго. Той строи мостове и сгради, като същевременно експериментира с различни взривни субстанции.

От малък Алфред е с крехко здраве, което го сближава изключително много с майка му. Той е будно и интелигентно дете. Баща му поражда интереса към химията и инженерството още от най-ранна възраст. Когато е на 8 години, Алфред е записан в училището „Св. Яков“, но година по-късно е отписан. Тогава за последен път прекрачва прага на класната стая. Той не е записан в друго училище, нито завършва университет.

След банкрут на предприятието си за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това, през 1837 г. – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства и изпълнява държавни поръчки за руската армия. Морските мини, чиято цел е да възпират корабите, приближаващи столицата на империята, се оказват изключително полезни при защитата на града от британската флота по време на Кримската война (1853-1856). Когато през 1842 г. Имануел натрупва достатъчно голямо състояние, неговото семейство го последва в Санкт Петербург.

Алфред и тримата му братя получават високо за времето си образование от частни учители. Предметите, включени в програмата им са литература, природни науки и езици. Алфред показва отлични знания по различните предмети. Един от учителите му е известният професор по химия Николай Зинин. Алфред с лекота учи чужди езици и свободно владее английски, френски, немски и руски език. Любимите му предмети са литературата и химията. В един етап от живота си той дори иска да стане поет. Увлича се по Шекспир и Шели, но баща му не вижда бъдеще в това поприще и иска синовете му да поемат по неговия път.

В опит да върне фокусът му върху естествените науки Имануел изпраща Алфред в Париж, за да усвои тънкостите на химичното инженерство. В продължение на една година той работи в частната лаборатория на Теофил-Жул Пелуз. Именно там се запознава с известния италиански химик Асканио Собреро, който три години по-рано е открил нитроглицерина. Срещата се оказва съдбовна. Алфред е заинтригуван от силно експлозивната безцветна течност и започва да търси начини как да бъде използвана в строителството. След френската столица, той прекарва четири години в САЩ. Там той работи за американския изобретател Джон Ериксън. Години по-късно същият става известен със създаването на американския кораб-броненосец „Монитор“, който се използва активно по време на Американската гражданска война (1861-1865).

Натрупал опит и познания, Алфред се завръща в Санкт Петербург и се включва в семейната фирма. Ако по време на Кримската война бизнесът е процъфтявал благодарение на военните поръчки, след нейният край бързо настъпва крах и Имануел обявява банкрут. Алфред и баща му решават да се върнат в Швеция и да започнат ново начинание. Лудвиг и Робърт остават в Русия и се опитват да спасят каквото е останало от бизнеса. Впоследствие двамата създават компанията „Бранобел“. Те се насочват към петролната индустрия и стават крупни притежатели на рафинерии в Баку. Докато Лудвиг държи над 50 % от акциите на фирмата, Алфред и Робърт участват само с около 3 %.

Когато Алфред се завръща в Стокхолм през 1863 г. той започва активно да експериментира с нитроглицерин. Същата година той успява да го активира по свое желание, използвайки барут. Продължава да надгражда откритията си, включително с експлодиращ живак. Той основава малка фабрика за производство на нитроглицерин. През цялото време Алфред търси начини, по които да контролира лесно експедиращата смес, включително с взривна капачка. Въпреки усилията му, нитроглицерина си остава много опасен и труден за транспортиране. През 1864 г. фабриката се взривява. Една от жертвите на експлозията е най-малкият брат на Алфред – Емил. След случилото се правителството забранява експериментирането със субстанцията в рамките на Стокхолм. Личната трагедия не отказва Алфред от заниманията му, а подклажда желанието да открие възможно най-безопасния начин за употребата на нитроглицерин. Той продължава с опитите си на лодка в езерото Меларен, което се намира в близост до шведската столица.

През 1867 г. опитите на Нобел се увенчават с успех и той създава динамита. Името на неговото изобретение идва от гръцката дума за „сила“. Контролът над взривоопасната течност в крайна сметка се постига чрез смесване с диатомична пръст (кизелгур). Докато Собреро впоследствие се срамува, че е открил нитроглицерина, за своето изобретение Алфред има коренно различно мнение. Той смята, че

Моят динамит по-скоро ще доведе до мир отколкото хиляди световни конвенции. В мига, в който хората разберат, че за един миг могат да бъда разрушени цели армии, те ще се обвържат в мир.

Почти веднага продуктът е патентован. Употребата му бързо става широка в строителната дейност и по-конкретно – във взривяването на тунели, издълбаването на канали и изграждането на железопътни пътища. Неговият създател бързо става много известен и много богат.

През 70-те и 80-те години Алфред създава цяла мрежа от фабрики за производство на динамит из цяла Европа. Той пътува почти постоянно и както сам казва:

Домът ми е там, където работя, а аз работя навсякъде.

През годините той живее в Швеция, Германия, Шотландия, Франция и Италия. Алфред не спира да експериментира. Той създава гелинита, в чиято основа също е нитроглицерина. Това е подобрена версия на динамита. Много по-безопасен е за употреба и може да бъде оформен по най-различен начин. Освен в строителната дейност, той може да се използва и под вода. Третото му значително откритие е балистит. Той се използва в производството на куршуми и артилерийски оръдия. Когато Алфред продава лиценза за балистита на италианските военни, френските власти нахлуват в парижката му лаборатория и конфискуват работата му. След този случай той се установява в Италия. През годините Алфред продължава с експериментите, сред които се нареждат опитите да намери синтетичен вариант на каучука, кожата и коприната. До смъртта си той успява да патентова 355 открития.

Отдаден на откритията и бизнеса си, Алфред загърбва личния си живот. Той така и не създава свое семейство, а се грижи за майка си до края на живота й. Описват го като самотник, резервиран и срамежлив. Той бяга от всякаква публичност. Понякога страда от пристъпи на депресия. Алфред тайно пише поезия, романи и пиеси, една от които е „Немесис“ – трагедия в 4 действия за живота на италианската благородна дама Беатриче Ченчи. Произведенията му остават непубликувани. Енергията му е завидна и той работи върху нещо почти непрестанно. Вероятно е имал либерални разбирания, но не е бил поддръжник на демокрацията. Според сведенията е бил противник на борбата на жените за право на глас.

Колкото повече нараства успехът му, обаче, толкова по-мъчителна ставала борбата с алтруизма му. Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени и няма успех сред жените. Когато брат му Лудвиг Нобел го помолил да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря:

Основни добродетели: Винаги чисти нокти, не е досаден.
Основни недостатъци: Няма семейство, отличава се с неприятен характер и лошо храносмилане.
Най-голям грях: Не почита мамона.
Важни събития в живота: Няма.

В завещанието на Нобел е отбелязано, че за наградите няма значение националността. Или, както казва

ще я получи този, който най-много я заслужава, независимо дали е скандинавец или не.

Основаването на нобеловите награди е през 1895 г. когато Алфред Нобел написва завещанието си, оставяйки голяма част за него. От 1901 г. наградата се присъжда на мъже и жени за отлични постижения във физиката, химията, медицината, литературата и награда за мир. От 1969 г. се дава такава и за икономика.

През 1876 г. Алфред пуска обява във вестника, че си търси секретарка. На нея отговаря австрийската графиня Берта фон Сютнер. Тя и Алфред работят за кратко заедно, тъй като много скоро тя се завръща в Австрия и се омъжва. Въпреки това те остават приятели и поддържат кореспонденция до края на живота на Нобел. Смята се, че той е изпитвал чувства към нея. С годините тя става активист на пацифисткото движение и автор на романа – „Долу оръжията!“. Съществуват доказателства, че именно тя оказва влияние за включването на награда за мир сред Нобеловите отличия. През 1905 г. тя става и първата жена, удостоена с Нобелова награда за мир.

Нобел открива, че когато нитроглицеринът е включен в гъсти инертни вещества, той става по-безопасен и по-удобен за обработка. Тази смес е патентована като динамит през 1867 г. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път тази година в Редхил, Съри, Англия.

Нобел по-късно комбинира нитроглицерин с друг експлозив, пироксилилин, прозрачно като желе вещество, който е по-мощен експлозив от динамита. Гелигнитът или взривяващото желе като е патентовано като търговска марка и последвано от множество подобни комбинации, модифицирани чрез добавяне на калиев нитрат и много други вещества.

Завещание

Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.
Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част – за този който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората – за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата – за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата – за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата – за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждат от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина – от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература – от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир – от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това, дали са скандинавци или не.
Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила о отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.
Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне.

— Париж, 27 ноември 1895
Алфред Бернхард Нобел

За Нобеловата награда

Нобел е известен със своята благотворителност и отзивчивост – прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че голямото наследство е „нещастие, тъй като развращава хората“, че „който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници“, че дори на децата си „не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида“. Това е едно от обясненията за решението му да остави състоянието си за образуване на фонд, чиито приходи да се раздават всяка година на хора, допринесли най-голяма полза на човечеството с откритията си в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, създали значителни литературни произведения или с принос в борбата за мирно съществуване на народите.

Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял.

Що се отнася до мен, желая всички оръжия… да бъдат изпратени в ада, където е истинското им място…,

казва той 3 години преди смъртта си.

В друго свое изявление той казва, че войната е

ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление,

и допълва:

Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги.

Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на армиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.

Нобел написва последното си завещание на 27 ноември 1895 г. и го депозира в банка. На 10 декември 1896 г. умира от сърдечен удар във вилата си в Сан Ремо, Италия. На 29 декември 1896 г. е погребан в Стокхолм. Завещанието му е отворено през януари 1897 г. Алфред оставя почти цялото си състояние – 31 225 000 шведски крони (дн. около 250 млн. долара) за учредяването на награди в областта на физиката, химията, медицината и физиологията, литературата и мира. Роднините му са в шок и оспорват истинността на завещанието пред различни институции в отделни европейски държави. Почти четири години са нужни, за да може да бъде изпълнена последната воля на Нобел. Изпълнители на последната му воля са секретарят му Рагнар Сулман и стокхолмският адвокат Рудолф Лилеквист.

След съдебни дела в Стокхолм и Париж за установяване на местожителството му и с наследниците му, при които се потвърждава валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 г. е учредена Нобеловата фондация.

източник:
статията „ИЗКУСТВОТО НА БИЗНЕСА: АЛФРЕД НОБЕЛ – СЪЗДАТЕЛЯТ НА НАГРАДАТА ЗА МИР“ с автор Десислава Михайлова
уикипедия