Роден: 1 януари 1431 г. в Хатива, Валенция

Починал: 18 август 1503 г. в Рим, Италия, на 72 г.

Рождено име: Roderic Llançol i de Borja

Националност: Италия

Професия: свещеник, папа

Понтификат:

• Начало: 11 август 1492 г.
• Край: 18 август 1503 г.
• Предшественик: Инокентий VIII
• Наследник: Пий III

Александър VI (на латински: Alexander PP. VI; до интронизацията – Родриго Борджия (на италиански: Rodrigo Borgia [Родриго Борджа]) или „де Борха“ – от на испански: Rodrigo de Borja i Borja; е римски папа, представител на династията на Борджиите, заемал Светия престол 11 години – от 11 август 1492 до смъртта си на 18 август 1503 г.

Биография

Роден е на 1 януари 1431 г. в Хатива (Xàtiva) около Валенсия. Негови родители са Хорхе Ланкол (1390-1437) и Изабела де Борха (?-1468), сестра на кардинал Алфонсо Борджия. Родриго имал 4 сестри и един брат, Педро Луис. Когато Родриго е на 10, умира баща му. Майка му, заедно със семейството си, се премества във Валенсия.

Окончателен избор на своята професия Родриго прави, когато вуйчо му става римски папа през 1455 г. (под името Каликст III). Изпратен е да премине съкратен курс по църковно право в университета в Болоня, а след това, през 1456, на 25-годишна възраст, Родриго става кардинал. В качеството му на легат е изпратен в град Марк в Анкона, където той бързо въвел порядки в областта. Усмирил въстаналия папски град Асколи и спечелил всеобщо уважение със своята решителност и административни способности. След връщането му в Рим Каликст го прави вице-канцлер на Църквата – пост, който е овакантен през 1453 г. след смъртта на кардинал Кондулмаро, племенник на папа Евгений IV.

Въпреки факта, че неговото назначение е вероятно следствие на високото положение на вуйчо му, Родриго Борджия се изявява като умел администратор. Личният аскетизъм и обширните владения (той е бил архиепископ, епископ и абат в много области на Италия и Испания) му позволяват да стане един от най-богатите хора на своето време. Конкурент за папското място е Асканио Сфорца. Изборът на Родриго Борджия за папа е очакван. Коронован е в базиликата Св. Петър на 26 август 1492 под името Александър VI.

Приноси

На първо време папата се погрижва за Рим. Укрепва мавзолея на Адриан, превръщайки го в сегашната крепост. Укрепвайки Торе ди Нона, той защитава града от нападение по море.

Александър VI може да се счита за основател на Citta Leonina – голяма част от Рим.

Широко известен е и като меценат, любител на изкуствата. Под негово ръководство и по негово нареждане са изпълнени много архитектурни работи. Той дава поръчки на Перуджино, учителя на Рафаело, и Донато Браманте. По негово нареждане е нарисувана и украсена катедралата Санта Мария Маджоре. Папата покровителствал Римския университет, поддържал професори.

На 4 май 1493 издава булата „Inter caetera“, признаваща на кралете на Испания и Португалия правото на владение на земите, открити в морски походи, и утвърждава договора за поделяне на света между тях. С помощта на Испания, Венеция, Неапол (и др. държави) успява да разбие французите на нахлулия в Италия Шарл VIII.

Вражда със Савонарола

Широко е известна враждата на Александър VI с Джироламо Савонарола. Първоначално папата се опитвал да привлече проповедника на своя страна, предлагайки му архиепископство във Флоренция, а след това поста кардинал. Савонарола обаче оставал непримирим опонент. През 1497 Александър VI отделя манастира Св. Марко от провинциите на доминиканския орден и го включва в римските провинции. Савонарола отново отказал да се подчини и папата го отлъчил от църквата. Скоро след това знаменитият проповедник е осъден като еретик и екзекутиран чрез изгаряне на клада.

Смърт

Според една от версиите за смъртта му, Александър VI е отровен заедно със сина си Чезаре Борджия и умира на 18 август 1503. Като част от нея съществува предположението, че Александър е искал да отрови трима кардинали и наредил да бъде отровено виното в три бутилки вино. Когато поискал да му донесат вино за него и Чезаре, по погрешка донесли от отровеното вино. На Чезаре му провървяло повече и, благодарение на младия си организъм, успял да победи отровата и да оздравее.

Реално обаче папата умира от маларична треска, от която се заразява заедно със сина си.

Личен живот

Има редица доказателства, че Александър VI е имал множество любовници по време на своето управление във Ватикана, както и че извършил множество злоупотреби в личен интерес и престъпления срещу своите опоненти.

Александър VI имал многочислено извънбрачно потомство. Още като кардинал в своя дворец, той съжителствал с много жени, една от които – Ваноца деи Катанеи. Тяхната връзка започва през 1470 и от нея той има 4 деца – трима сина и една дъщеря:

• Джовани Борджия (роден 1474),
• Чезаре Борджия (роден 1476),
• Джофре Борджия (роден 1481 или 1482) (признат от папата за син, но има вероятност да е единствения син на Ваноца от законния ѝ съпруг),
• Лукреция Борджия (родена 1480).

Друга известна негова любовница е Джулия Фарнезе.

Джовани (Хуан) става командващ ватиканската армия, а Александър отрежда за другия си син – кариерата на духовник. Така Чезаре става кардинал.

Чрез уговорени бракове на децата си, се стреми да привлече някои от другите малки италиански държавици по това време. Дъщеря му последователно е омъжена за представител на династията Сфорца – Джовани Сфорца, след това за Алфонсо Арагонски и накрая – за Алфонсо Д’Есте. Синът си Джофре жени за Санча Арагонска (сестра на Алфонсо Арагонски). След като Хуан е убит, прави Чезаре командващ на Ватиканската армия и под предлог, че някои кралства не са си платили данъка към папата, го изпраща на поход за превземането им.

Интересни факти

• Александър VI е един от централните образи във филма „Отровите, или световната история на отравянето“.
• На Родриго Борджия (Александър VI) и неговото семейство е посветена книгата на Марио Пузо „Фамилията“.
• На папа Александър VI и неговото семейство е посветен е историческия филм „Династията на Борджиите“ (2006).
• След като Александър VI умира, обкръжаващата атмосфера е на ненавист и страх, в такава степен, че Юлий II и всички негови приемници отказват да заемат апартамента на Борджия във Ватикана, който остава забравен до 19-ти век.

източник: уикипедия