роден: 26 ноември 1900 г. в София, Царство България

починал: 20 август 1972 г. в София, България, на 71 г.

националност: България

професия: кинорежисьор

семейство:

• баща: генерал лейтенант Георги Вазов
• майка: Мария Д-р Мичо Вазова
• братя / сестри:
  • Димитър Вазов (1902-1976) – химик
  • Зорка Вазова (1903-1980) – вокален педагог
  • Вера Добрева (1907-2009) – цигулков педагог
• съпруга: Мелания Вазова (Сквара) (нац. Полша, 1904-1966)
• деца:
  • Кристина Александрова Иванова (1923- ) – режисьор-монтажист
  • Януш Александров Вазов (1927-2006) – кинорежисьор

Александър Георгиев Вазов е български режисьор и сценарист, един от пионерите на българското кино. Създател на системата за дублаж в българското кино и на няколко фотографски изобретения. Основател на Съюза на кинодейците.

Биография

Александър Вазов е роден 26 ноември 1900 г. в София, в семейството на офицера Георги Вазов. Друг прословут генерал, прочул българската храброст по време на Първата световна война при битката за Дойран – Владимир Вазов, е единият му чичо, а другият му чичо е самият патриарх на българската литература Иван Вазов.

Изключителен ген, изключителен шанс и изключителна отговорност е да носиш тази фамилия, благодарение на която Александър израства сред българската интелигенция. Младежът е „отрупан“ с големите очаквания на баща си и е изпратен да учи за военен летец в Австро-Унгария. Обаче очевидно той е „черната овца“ на семейството, с други думи мечтател, бунтар и експериментатор, чиято смелост се изявява не на бойното поле, не в спечелването на кървави битки в името на родината. Битките пак са жестоки, но са в името на изкуството. Тези влечения у Александър се проявяват още в най-ранното му детство.

Александър Вазов споделя:

Първата ми проява в творчеството е моята първа снимка, която ме окуражи и ме накара да обикна фотоизкуството. Бях седемгодишен когато получих от баща си подарък един сериозен фотоапарат, купен от него в Париж, с цайсова оптика. След като получих познания върху начина на снимане от известния тогава фотограф Борис Блъсков, аз се отправих с желанието да снимам поета Иван Вазов. Той много ме обичаше, аз четех неговите стихове гласно и той така ги проверяваше. Това бяха, разбира се, спорове между слон и мъниче, но той ги обичаше. Заварих при него проф. Иван Шишманов, неотлъчен негов приятел. За тяхно учудване им направих предложение да ги заснема. Разтворих триножника, поставих апарата и ги заснех естествено в креслата си. (…) Това ми даде подтик най-усърдно да се занимавам с фотографско изкуство.

Този подтик го отвежда чак до Мюнхенското фотоучилище, което завършва вместо военното училище, което баща му предвиждал за него. След като завършва фотоучилището, Вазов отваря свое собствено фотоателие, първо в Германия, а после в Италия. За времето си Александър бил наистина прогресивен и смел. В своето фотоателие в Рим той се издържа благодарение на артистичните актови снимки, които заснема. По негови спомени снимките били предназначени да улеснят художниците в работата им с модели.

Престоят в Германия, Австро-Унгария и Италия му дава и възможност да се запознае с бележити представители на европейското изкуство като немския филмов режисьор Фриц Ланг. Това приятелство се оказва наистина вдъхновяващо за младия мечтател, чието влечение към изкуството вече било повече от очевидно.

Обаче все го тегли да работи и в България. Така през 1928 г. заснема един от най-ценните български документални филми от периода: „В царството на розите“, който може да се нарече рекламен филм за България и който, за щастие, е запазен в цялост и днес е изключително ценен архив от края на 20-те години.

В душата на Вазов дълго узрява и идеята за игрален филм. Той години наред се подготвя за осъществяването ѝ. През 1936 г. успява да реализира идеята си блестящо – това е звуковия филм „Грамада“ по едноименното произведение (стихотворение) на Иван Вазов. За съжаление, от филма, произведен с голям бюджет, са запазени 12 минути и 5 секунди. Всичко друго е унищожено и завинаги загубено. Но дори от откъслечните кадри могат да се видят белезите на експресионистичен стил, динамичната разкадровка, както и мащабът на филма, наистина впечатляващ за българското кино по онова време.

До края на живота си Александър Вазов заснема само още един игрален филм – „Настрадин Ходжа и Хитър Петър ортаци“ (1939). Въпреки очакванията, филмът няма зрителски успех. Скоро след това идва новата власт и с това драстично се променят условията за работа.

В началните години на социализма на Александър Вазов е дадена възможността да бъде в управата на Съюза на филмовите дейци. Но, подобно на останалите пионери на българското кино, не получава от новите управници шанса да режисира игрални филми.

Александър Вазов умира на 20 август 1972 г. в София.

Най-скъпият български филм – „Грамада“

В основата на филмовия сценарий е стихотворението „Грамада“ на Иван Вазов. Патриотичното българско произведение се превръща в основа за най-европейското (като ниво на изпълнение) филмово произведение, създадено от български творци в онези години. В спомените си Александър Вазов обяснява избора си на тема:

Спрях се на тази социална тема на Вазов, защото в нея има доста филмови елементи и е доста добра основа за филм, а е и едно много прогресивно произведение.

Първоначално с написването на сценария на филма е натоварен самият професор Александър Балабанов. Обаче докато се стигне до реализация на проекта, сценарият остарява. Основната причина за това е, че междувременно в началото на 30-те години в киното стремглаво е навлязъл звукът и затова сценарият на проф. Балабанов става неактуален. Той признава:

Александър Вазов сам си направил текста по поемата в проза (…) И сам виждам колко по-хубаво от мен го е направил той! Няма излишни и невидими работи, нито образи, нито фрази. Няма стихотворения за декламиране, а само действие в чудни и хубави картини – за гледане, тъкмо за гледане.

В сценария става дума за красивия добър, честен, но беден момък Камен, който е влюбен в Цена. Тя също е влюбена в него. Обаче за беда, бащата на Цена, Цеко, е алчен, зъл чорбаджия, който е готов по-скоро да убие едничката си дъщеря, отколкото да я даде на бедняка Камен. Това е завръзката. От тук следват много динамични събития, интриги, престъпление, борба, отмъщение и щастлив финал. Пълният сценарий не е запазен, но се знае, че с много малки изключения Александър Вазов се е придържал към сюжетната линия от стихотворението на Иван Вазов. И филмът представя силна любовна история на фона на освободителната борба на българите.

В спомените си Александър Вазов разказва и за трудностите, с които се е сблъскал при написването на сценария:

Една от главните мъчнотии беше да преодолея момента, когато Камен след като забягва с Цена, настигнат от потерята, я зарязва и избягва. Не можех да се съглася моят филмов герой да напусне любимата си, а и не притежавах технически приспособления, за да проследя бягството му (както в ковбойските филми), за да бъда съвсем точен на Вазовото произведение. Затова още преди бягството снабдих Камен с пушка, която той скрито изважда изпод одъра и в последствие тази пушка взима участие в отбраната срещу потерята: когато потерята загражда влюбените бегълци, Камен прикрива зад себе си Цена и взима позиция зад един грамаден камък.

Освен продуцент, режисьор и сценарист, Александър Вазов е и художник на костюмите.

Костюмите бяха по мои проекти, въз основа на подробни етнографски проучвания.

Обаче, въпреки това не бива да оставаме с впечатлението, че това не е мащабна продукция. Напротив. Това е най-мащабната и скъпа българска филмова продукция за този период. Два дни преди премиерата се появява реклама във вестник „Мир“ (бр. 10729), в която се казва, че във филма има големи масови сцени и „участвуват над 3000 души.“

Повечето от парите осигурява самият режисьор. Той продава значима част от наследствените си имоти и вкарва във филма 1 милион лева, което според кинокритика Александър Янакиев е „най-крупната сума до този момент в българското кино. И тогава, и сега, 1 милион лева са много значима сума.

В реализацията на филма е взела участие голяма част от българската интелигенция. Почти всички актьори в главните роли във филма са „звездите“ на Народния театър, изпълнители на главни роли и на сцената: Стефан Савов, Невена Милошева, Константин Кисимов, Елена Снежина, Надежда Костова, Христо Коджабашев, Никола Балабанов, Стефан Пейчев. Повечето от тях вече имат опит в киното.

Музиката във филма е изпълнена от „хор и оркестър на Народната опера“. На всички етапи от производството на филма Вазов се е стремил към едно наистина професионално ниво на изпълнение.

В тогавашната 300-хилядна София, за по-малко от месец по екраните, филмът има над 65 хиляди зрители.

Награди

Александър Вазов два пъти е носител на Ордена Кирил и Методий.

Филмография

Година	Заглавие	Бележки
1928	„В царството на розите“	документален
1936	„Грамада“	също сценарист
1939	„Настрадин Ходжа и Хитър Петър“	също сценарист

източник: статия „Грамаданският успех на „Грамада“ и „черната овца“ на рода Вазови„, автор: Теодора Стоилова