роден: 27 октомври 1859 г. в Кубей, Бесарабия
починал: 12 февруари 1959 г. в София, България, на 99 г.
националност: България
професия: филолог
научна дейност в област: Филология, библиография
образование:
работил в:
съпруга: Юлия Гресо
деца: Милко, Владимир и Станислав
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.
Биография
Произход
Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници, които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Брат е на генерал Георги Тодоров и на софийския кмет Мартин Тодоров. Завършва Болградската гимназия.
Научна кариера
Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896-1897, 1902-1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899-1900, 1904-1905).
В края на 19 век и началото на 20 век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.
От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
В 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.
Личен живот
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложа, той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо 7 деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Христо Георгиев“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин и др., го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му – Милко Балан, Владимир Балан и Станислав Балан, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Когато се четат присъдите на I състав на Народния съд, ученият чува по радиото и името на сина си Станислав, който е бил секретар на цар Борис III. Присъдата е „доживотен строг тъмничен затвор“. За първи път големият ни езиковед се обръща за помощ към Георги Димитров. Така Станислав е спасен. Той остава до смъртта на академика негов секретар и успява да подготви многотомните му трудове за печат.
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Научно наследство
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Правописна реформа, предложена от Александър Теодоров-Балан и въведена на 1 юли 1921 г.
Омарчевски правопис се нарича условно понякога българският правопис, въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923, когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.
Основни положения
От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:
- изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
- мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
- правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
- представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
- правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.
С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.
Избрани трудове
- Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
- Софроний Врачански…, С. 1906
- Кирил и Методий. Жития…, С. 1920
- Нова българска граматика, С. 1940
- Борба за съвременен правопис (1921-1923 г.), С. 1924
- Нова българска граматика за всякого, С. 1958
- Избрани произведения, С. 1987
- Книга за мене си, С. 1988
източник: уикипедия
