роден: 21 май 1688 г. в Лондон, Великобритания

починал: 30 май 1744 г. в Туикенхем, Великобритания, 56 г.

националност: Англия

професия: поет

Александър Поуп (на английски: Alexander Pope) е английски поет и писател. Въпреки че става популярен чак в края на XIX век, той е определен за най-великия английски поет на XVIII век и за най-великия английски сатирик.

Биография

Поуп е роден на 21 май 1688 г. в Лондон в семейство на католици и през 1700 г. семейството му се мести в Бинфилд. В късното си детство той се разболява от заболяване, известно като „Болестта на Пот“, която причинява първото му гръбначно изкривяване. Той никога не може да се изправи повече от 1,4 метра. Поуп става протестант и на 12 години остава сирак.

Известен с литературните си спорове, Поуп никога не е имал близки приятели. Като млад той привлича вниманието на Уилям Уичърли и критика Уилям Уелш. На 17 години Поуп е приет в лондонското общество и е определен като литературно чудо. Сред по-късните му приятели са Джоузеф Адисън и кръжока му, които скоро нападат Поуп заради консерватизма му. Привързаността му към партията на торите е подсилена от приятелството му с Джонатан Суифт и членството му в клуба на Скриблърс.

Александър Поуп умира на 30 май 1744.

Творчество

Поезията на Поуп обикновено се дели на три периода. Първият включва ранната му описателна поезия: „Пастирите“ (1709), „Уиндзорската гора“ (1713), „Критическото есе“ (1711), „Влизане с взлом“ (1714) — поема, която осмива модата от тази епоха, „Елегия за паметта на нещастната лейди“ и „Елоиз към Абелард“ са единствените любовни творби на Поуп. През 1718 г. Поуп започва интимни отношения с Марта Блънт – връзка, която продължава до края на живота му, и лейди Мери Уортли Монтагю, с която се разделя.

Вторият период на Поуп включва неговите великолепни, но в известна степен неточни преводи, издадени съответно – „Илиада“ (1720) и „Одисея“ (1725-26), направени съвместно с Уилям Брум и Илайджа Фентън. Тези преводи, заедно с неуспешните издания на Шекспир (1725), водят до натрупване на големи дългове. През 1718 г. Поуп взема заем за да купи къща в Туикънхем, в която той и майка му остават до края на живота си.

В последният период от творчеството си Поуп започва да пише сатирични и нравствени стихотворения. Сред известните творби от този му период са: „Глупакът“ (1728-43) — сатирична творба против глупаци и литературни драскачи, в която Поуп напада своите врагове, включително и Лудвиг Теобалд, драматурга Коли Кибър, критикува своето издание на Шекспир; „Имитациите на Хорас“ (1733-38) — сатира за социалните проблеми и политическата глупост; „Човешко есе“ (1734) – поетично-философско съчинение, неговата най-амбициозна творба; „Нравствени съчинения“ (1731-35) и „Послание към Арбътнот“ (1735) – защита на неговата поезия и творчеството му като цяло.

Библиография

• 1700: Ode on Solitude
• 1709: Pastorals
• 1711: An Essay on Criticism
• 1712: Messiah
• 1712: The Rape of the Lock
• 1713: Windsor Forest
• 1715-1720: Превод на Илиада
• 1717: Eloisa to Abelard
• 1717: Three Hours After Marriage
• 1717: Elegy to the Memory of an Unfortunate Lady
• 1723-1725: The Works of Shakespear, in Six Volumes
• 1725-1726: Превод на Одисея
• 1727: Peri Bathous, Or the Art of Sinking in Poetry
• 1728: The Dunciad
• 1733-1734: Essay on Man
• 1735: The Prologue to the Satires

източник: уикипедия