Posted in А, М

Абдул Меджид I

   Published Date: 02.11.2019

роден: 23 април 1823 г. в Истанбул, Османска империя

починал: 25 юни 1861 г. в Истанбул, Османска империя, на 38 г.

погребан в: Истанбул, Турция

националност: Турция

титла: Султан на Османската империя

семейство:

религия: Ислям

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel) е 31-ият султан на Османската империя (1839-1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.

Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан, е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи.

Управление

Абдул Меджид прави опити да централизира управлението и да модернизира армията, но не постига особен успех. Подчинява икономиката и външната политика на Османската империя на интересите на Англия и Франция, под техен натиск обявява хатихумаюна (1856).

През по-голямата част от управлението му с голямо влияние се ползва Мустафа Решид паша.

Управлението му е изпълнено с бунтове и въстания на покорените народи.

Абдул Меджид издава Гюлханския хатишериф (3 ноември 1839 г.) и Хатихумаюна (18 февруари 1856 г.).

Ферман за Танзимата

Гюлханският хатишериф е султански указ (наречен още и първият акт на Танзимата), издаден от султан Абдул Меджид (1839-1861) и обнародван на 3 ноември 1839 г.

През 1838 г. в Османската империя е назначена комисия начело с реформатора Мустафа Решид паша, която трябвало да подготви проект за реформи с цел европеизацията на Османската империя. Подготвеният указ, т. нар. Гюлхански хатишериф (Хат-и-шериф – букв. честно писмо), е обявен тържествено на 3 ноември 1839 г. в присъствието на султан Абдул Меджид в т.нар. Павилион на розите (Гюлхане) на султанския дворец Топкапъ сарай.

Хатишерифът провъзгласява:

  • равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
  • свобода на религията;
  • гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
  • право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
  • справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на илтизама – системата на откупуване на данъците;
  • нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.

Гюлханският хатишериф е преведен на български език от Неофит Рилски и публикуван през 1841 г. в Букурещ.

Общото име на планираните реформи – „танзимат-и хаирийе“ (благотворни наредби), дава името на епохата на реформи – Танзимат. Следващият реформаторски акт в духа на френския либерализъм е така нареченият Хатихумаюн от 18 февруари 1856 г.

Хатихумаюнът (на турски: Hatt-ı Hümayun, осман. тур.: اصلاحات خط همايونى‎, Islâhat Hatt-ı Hümâyûnu; съвр. тур.: Islâhat Fermânı) е султански ферман (султанска заповед или заповед, издадена в името на султана), издаден на 18 февруари 1856 г. от султан Абдул Меджид I (Хат-и хумаюн – букв. щастливо писмо; султанска наредба по най-важните държавни въпроси). Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите.

Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината ѝ, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.

Указът позволява на християните свободно да изповядват своята вяра, както и да започнат масово строителство на богато украсени църкви.

Той е споменат в Парижки мирен договор (1856) и по този начин придобива характер на международно задължение. Хатихумаюнът повтаря основните постановки на Гюлханския хатишериф и обещава нови реформи. Прокламират се равните възможности между мюсюлмани и немюсюлмани при заемане на държавни длъжности, в съдилищата, при прием в гражданските и военни учебни заведения. Хатихумаюнът предоставя право на всяка християнска общност да се обръща пряко към правителството със свои искания.

Новият реформен акт създава условия за по-бързото навлизане на капиталистическите отношения в икономиката, като стимулира оформянето на буржоазна прослойка, предимно от нетурските народности и дава тласък на светската култура и образование.

С настъпването на Източната криза (1875-1878) реформите са прекратени, а по време на управлението на султан Абдул Хамид II в империята е установен реакционен режим.

При управлението му Империята, в съюз с няколко европейски държави, постига успех във водената срещу Русия Кримска война.

Важни дела:

  • Въвеждането на първите османски банкноти (1840 г.)
  • Реорганизация на армията
  • Въвеждането на химн и национално знаме
  • Реорганизиране на финансовата система
  • Реорганизиране на правото

Умира от туберкулоза на 25 юни 1861 г.

източник: уикипедия