Роден: 1850 г. в Медвен, Османска империя

Починал: 2 септември 1889 г. в Париж, Франция, на 39 г.

Националност: България

Професия: политик, журналист, писател

Депутат в: V ОНС

Литература:

Жанрове: биография, мемоари, фейлетон

Известни творби: „Записки по българските въстания“

Съпруга: Анастасия Обретенова

Деца: Захаринка Стоянова

Захарий Стоянов (Джендо Стоянов Джедев) е български революционер, политик, журналист и писател. Помощник апостол в Априлското въстание (1876) и негов пръв историограф с книгата си „Записки по българските въстания“. Председател на БТЦРК и главен организатор на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Деец на Народнолибералната (стамболовистка) партия.

Биография

Захарий Стоянов е роден през 1850 г. в семейството на овчаря Стоян Джедев Далакчиев от село Медвен, Сливенско. Учи в църковното и класното училище в родното си село (1856-1862).

Работи като овчар в село Инджекьой (днес Тополи), Варненско и в село Подвис, Бургаско (1866-1870). Отива във Варна да се учи в светското училище, но не го приемат. От там отива в Русе. Докато чиракува за шивач в Русе, се включва в Русенския частен революционен комитет на ВРО (1871-1872). Чиновник-маневрист в Баронхиршовата железница на гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград, 1873).

Захарий Стоянов участва в Старозагорското въстание (1875). Един от ръководителите на IV-ти Пловдивски революционен окръг по време на Априлското въстание (1876). От самото начало на въстанието става част от Хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието, заедно с Георги Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца прехвърлят билото на Стара планина, но са предадени и попадат на засада в Тетевенския Балкан. Георги Бенковски е убит, а Стефо Далматинеца и отец Кирил, който е ранен, са заловени. Захарий Стоянов успява да избяга. След няколкодневно скитане из Стара планина е заловен край с. Терзийското, Троянско. След няколко месеца, прекарани в Троянския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Еленския, Сливенския и Новозагорския затвор, се озовава в Пловдив, а по-късно принудително е изпратен в с. Медвен. Нелегално отива в освободения вече град Търново (1877).

След Освобождението от османско владичество е

• член на окръжния съд в Търново (1880),
• секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881),
• служител в Дирекцията на правосъдието на Източна Румелия (1882-1885).

Оглавява Българския таен централен революционен комитет, който организира съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885). Установява се в София от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия.

Народен представител в V-то Обикновено Народно събрание (1887). Негов подпредседател (1887) и председател (1888-1889).

По случай двегодишнината от встъпването на престола на княз Фердинанд I Захарий Стоянов е удостоен с Княжеския орден „Св. Александър“ I степен (1889).

Умира на 2 септември 1889 г. в Отел дьо Суез в Париж от разкъсване на червата, вследствие на отравяне.

Неговите братя Иван и Васил и братовчед му Стефан Димитров, заедно с Антон Прудкин, организират през 1903 г. серия от атентати срещу корабите „Вашкапу“, „Тенедос“, „Аполо“ и „Феликс Фресине“ в Бургаския залив. Продължение са Солунските атентати и Илинденско-Преображенското въстание.

Женен е за дъщерята на Тонка Обретенова (баба Тонка) – Анастасия Обретенова, която по професия е учителка. От брака си има една дъщеря – Захаринка.

Литературна дейност

За пръв път публикува фейлетони в рубриката „Знаеш ли ти кои сме“ във в. „Независимост“ (1880) и статии във в. „Работник“ (1881). Редактира в. „Работник“ (1881), в. „Борба“ (1885), в. „Свобода“ (1887-1889). Активно сътрудничи на вестниците „Независимост“, „Братство“, „Съветник“, „Светлина“, „Южна България“, „Свирка“ и др. Публицистиката на Захарий Стоянов, особено в началото, е под силното идейно-емоционално и стилно-езиково влияние на Любен Каравелов, както и на руските революционни демократи Висарион Белински, Николай Чернишевски и Николай Некрасов.

В периода на борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия се обявява против политиката на руското правителство. Активен член на Народнолибералната партия, застава начело на органа ѝ, в. „Свобода“ (1885).

Публицистиката на Захарий Стоянов се отличава с полемична острота и борбен, настъпателен дух. Чрез статии и фейлетони воюва на много фронтове –

• срещу политически и идейни противници,
• срещу мними дълбокоучени, откъснали се от народа нашенски аристократи,
• срещу подкупни журналисти.

Критикува социални недъзи, утвърждава революционното минало, пламенно защитава идеалите, паметта и делото на националреволюционерите, ратува за почит и възхвала на техните образи и завети. Това е публицистика с висок емоционален градус – гневна или възторжена, винаги пределно откровена и понякога до грубост невъздържана. Фейлетоните му носят ярка политическа окраска и партийни пристрастия. Безпощадната критичност и непримиримост към противната страна, цветистият език, жлъчната понякога подигравка, взетите направо от народните говори солени изрази им придават нерядко памфлетна острота.

В литературно-критичната дейност (особен обект на която е делото на Любен Каравелов) Захарий Стоянов е повлиян от идеите на руската демократична литература от 70-те и 80-те години с нейните основни постулати – реализъм, демократизъм, обществено служене на литературата. Убеден е в социалната детерминираност на литературата и нейните граждански обществено-възпитателни функции; приема действителността като единствен източник и материал за художествено пресътворяване. Актуалният политически живот (политиката на Батенберг, режимът на пълномощията, Съединението) е тема на първата книга на Захарий Стоянов „Искандер бей. Разказ из българския живот“, както и на „Чардафон Велики“, „Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г.“ и др.

Основната творческа дейност на Захарий Стоянов е свързана с мемоарно-биографичните произведения. Като мемоарист, биограф и белетрист се движи в тематичната територия на близкото революционно минало – неговото пресъздаване и преосмислянето му в съотношение със съвременните критерии за национални нравствени ценности. Това определя идейния патос както на „Записки по българските въстания“, така и на

• „Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му“,
• „Христо Ботйов. Опит за биография“,
• „Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868“.

Основният му замисъл е да се опишат българските въстания от 40-те и 50-те години до 1876 г., да се осветли техният исторически смисъл, героизъм и величие, да се посочат техните задължаващи традиции. Биографиите на Васил Левски и Христо Ботев, книгата за Хаджи Димитър и Стефан Караджа, писани паралелно със „Записки по българските въстания“ и в пряка идейно-тематична връзка с тях, разширяват, допълват, обогатяват образно-емоционално темата за българските революционни борби и за ярките личности в тях.

Най-значителното произведение на Захарий Стоянов е „Записки по българските въстания. Разказ на очевидци. 1870-1876“. Плод е на дългогодишно осмисляне, равносметка на собствения жизнен път, събиране на факти, документи, спомени и разкази на очевидци и участници в събитията, на тяхното пресяване и композиране в единно цяло.

Псевдоними: Аз, Барон Лулчо, Барон фон Тиквеш, Барон фон Цървуланко, Стар Комита, Стоян овчарят.

Творби

• Искандер бей. Разказ из бълг. живот. 1882
• Васил Левски (Дяконът). Черти из живота му. 1883
• Записки по българските въстания. Разказ на очевидци, 1870-1876. Т. 1 – 3. 1884-1892. (с предг. от Александър Балабанов 1928, 1939, 1940; с предг. от Л. Стоянов 1948, 1949, 1957; с предг. от П. Пондев 1962; с предг. от В. Андреев 1956, 1967, 1975, 1976, 1977, 1986, 1987, 1988.)
• Заробването на Гаврил паша, 6-ти септември 1885 г. 1885
• Черти из живота и списателската деятелност на Любен С. Каравелов. Реч. 1885
• Четите в България на Филип Тотя, Хаджи Димитър и Стефан Караджата. 1867-1868. Пловдив, 1885
• Какво направихме в Търново? Отчет към моите избиратели в Пловдив, Котел и околиите. 1886
• Кои са виновниците на 9 август?, 1886
• Коронованите нихилиста в България. 1886
• Не му беше времето. (Отговор на брошурата „Недоразумението между българското и руското правителства“). 1886
• Чардафон Велики. 1887
• Христо Ботйов. Опит за биография. 1888
• Априлското въстание. Из „Записки по българските въстания“. 1942
• Неиздадени съчинения. Увод. ред., бел. от А. Емануилов. 1943
• Съчинения. В 3 т. Ред. Ал. Бурмов и др. 1965-1966 (1983)
• Непознати страници. Материали от личния архив на писателя. Съст., бел. Й. Палежев, 1981
• Социализмът в България – чужди и горчиви ягоди
• Превратът през 1881 година. Неиздаван ръкопис. София: Български писател, 1995, 268 с.

Други

Името на Захарий Стоянов носи морският нос Захарий Стоянов на остров Робърт, Южни Шетландски острови, Антарктика.

Цитати от Захарий Стоянов

• Най-горчивата истина е по-приятна от най-приятното заблуждение.
• Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския… (Из предисловие към брошурата на Георги С. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“; 1886)

източник: уикипедия