роден: 14 януари 1839 г. в Щип, Османска империя
починал: 31 октомври 1898 г. в София, България, на 59 г.
професия: учен, държавник
научна дейност в област: Педагогика
народен представител в: УС, I ОНС
Йосиф Антонов Ковачев или Ковачов е виден български учен, педагог, обществен и държавен деец, депутат, кмет на София, действителен член на Българското книжовно дружество от 1884 г. и филантроп.
Биография
Йосиф Ковачев е роден на 14 януари 1839 г. в българския град Щип (днес Република Македония). Брат е на революционера Михаил Ковачев и чичо на Владимир Ковачев, Владислав Ковачев и Антон Ковачев. Учи във взаимно училище в Щип, църковен певец и учител в Гниляне между 1855-1859 г. Следва в духовната семинария в Белград от 1859 г., а след това се прехвърля в Киевската семинария през 1861 г. и я завършва в периода 1864-1868 г. със средства от Одеското българско настоятелство.
Завръща се в българските земи и до Освобождението учителства в Габрово (1868), откъдето е интерниран в родния си град по нареждане на Мидхад паша, Щип (1868-1872) и Прилеп (1874-1877). За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение.
В Щип създава първото българско мъжко педагогическо училище, като негов помощник тогава е Александър Попорушев.
През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил.
В 1873 г. излиза книгата му „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народни школи“, който е първият български учебник по педагогика.
В 1874 г. издава „Буквар по нагледната и гласна метода“, а в 1875 – „Български буквар по звучната метода за народните школи“, излязъл едновременно в Пловдив, Русе и Велес, и претърпял 5 издания до 1885 г.
Ковачев е автор и на „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ (1879).
След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, Източна Румелия, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния (1878-1879) в Княжството. Избран е за народен представител в Учредителното събрание през 1879 г. След това е избран за председател на Губернския съвет в София. През 1880 г. е избран за депутат в Първото Обикновено народно събрание от Кюстендилска околия. Заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи (1880-1881), член на Държавния съвет (1882) и кмет на София (1886-1887). Като кмет Ковачев се грижи за регулирането на някои софийски улици.
От 1888 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет). През 1895 г. на II македонски конгрес е избран за подпредседател на Върховния македонски комитет. На III македонски конгрес на следващата година отново е избран за подпредседател на комитета, а от март до юни 1897 г. е негов председател.
Заедно със съпругата си Екатерина формират фонд за насърчаване на млади изследователи в областта на историята на българския език и на педагогиката и завещават 1 220 000 лева на Софийския университет.
Умира на 31 октомври 1898 г. в София.
Идеи за развитието на българския език
В средата на 70-те години на ХIХ век Ковачев предлага за основа на българския книжовен език да бъде взет шопският диалект, както той нарича говорите в Кюстендилско. Аргументира се главно със средищното положение на този диалект по отношение на останалите (балканския и македонския) и неговата разбираемост от говорещите на други диалекти. Освен това възприема този диалект като най-чист по отношение на чужди влияния. Говорите в Кюстендилско са в основата и на неговия „Български буквар“ (1875).
Родословие
източник: уикипедия
