Владислав III Варненчик (Ягело)

роден: 31 октомври 1424 г. в Краков

починал: 10 ноември 1444 г. във Варна, България, на 20 г.

националност: Полша, Литва, Унгария

титла: крал на Полша

управление: 1434-1444 г.

коронация: 25 юли 1434 г., Вавелска катедрала

други титли: Крал на Унгария и Хърватия

предшественик: Владислав II Ягело

наследник: Кажимеж IV Ягелончик

династия: Ягелони

баща: Владислав II Ягело

майка: София Холшанска

Владислав III Варненчик (на полски: Władysław III Warneńczyk; унгарски: I. Ulászló; литовски: Vladislovas III; хърватски: Vladislav I. Jagelović) е

  • крал на Полша в периода (1434-1444),
  • върховен княз на Литва в периода (1434-1440) и
  • крал на Унгария (под име Уласло I) в периода (1440-1444),

свързан с българската история.

Биография

Владислав III Варненчик е роден на 31 октомври 1424 г. като първороден син на крал Владислав II от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня София Холшанска от княжеския литовски род Холшански. Наследява полската корона след смъртта на баща си през 1434 г. През 1440 г. в град Секешфехервар е коронясан и за унгарски крал под името Ласло I, благодарение на трансилванския войвода Янош Хуняди, който иска да осигури подкрепата на Полша срещу османците.

След победоносните кампании на Хунияди срещу войските на султан Мурад II през 1442-1443 г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши Османската империя и да се освободи Йерусалим.

През октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20 000-25 000 международна армия, като основата ѝ са 12 000-15 000 души от полски и унгарски рицари и оръженосци, подчинени на на Владислав III и Хунияди. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш Дракула, както и 500 швейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери. Тактиката на Хунияди е, когато кръстоносците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, а швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията.

Кръстоносците завладяват Ниш и, подпомагани от местното българско население, стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София. Мъглите на Ихтиманското поле и снега принуждават Ягело и Хунияди да се изтеглят. Османците изливат гнева си на българите. На следващата 1444 г. Ягело и Хунияди потеглят на Втори Кръстоносен поход за освобождението на българските земи. Ситуацията е удобна за християнската коалиция, защото султанът се разправя с внезапно изникнал дьозме – султан (лъже-султан, сепаратист претендиращ за родство със султана и за легимност) и прехвърля огромната част от войските си в Азия.

Кръстоносците се отправят към Варна (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград), но междувременно Мурад II успява да се справи неочаквано бързо със своя опонент в Азия. Именно във Варна става решителното сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците и двойната игра на Република Венеция, която все още привижда Византия за свой най-голям враг, венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия.

Според легендите като видял превъзхождащия противник, крал Владислав казал „Сега вече ни остава само едно – да умрем за прослава, с Христовото име в уста.“ (това негово желание ще се сбъдне). Първоначално в битката обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом – османците примамват рицарите в „чувал“ и разгръщат своя резерв зад гърба им.

Тук по времето на битката Хунияди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана, се впуска с неколцина рицари, за да го защити, пада с коня си във вълча яма и бива посечен със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в бой с турците на 10 ноември 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт, но те са обречени на неуспех, а след 1448 опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.

Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, именно неуспехът на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече – това ще бъде последният опит на западния свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.

Титул

Пълният титул на Владислав III Варненчик е Wladislaus, Dei gracia rex Polonie, Hungarie, Dalmacie, Croacie, Rascie, Bulgarie, Sclavonie, nec non terrarum Cracovie, Sandomirie, Lancicie, Syradie, Cuyavie, Lythuanie princeps suppremus, Pomeranie, Russieque dominus et heres etc.

В превод на български: Владислав по Божията милост крал на Полша, Унгария, Далмация, Хърватия, Рашка, България, Славония, земите на Краков, Сандомир, Ленчица, Шерадз, Куявия, върховен княз литовски, померански и руски, господар и наследник и пр.

Съвременни аспекти

След 1918 г. Полската католическа църква прави постъпления пред Ватикана за канонизацията на младия полски крал. Процедурата обаче внезапно спира, защото от Светия престол твърдят, че той е хомосексуален. Днес Владислав III e една от емблемите на гей-движенията в Полша.

Признателност в България

източник: уикипедия