роден: 9 август 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс, САЩ

починал: 15 юли 1868 г. в Ню Йорк, Ню Йорк, САЩ, на 48 г.

националност: САЩ

професия: стоматолог

Уилям Томас Грийн Мортън (на англ. William Thomas Green Morton) е американски стоматолог, който на 16 октомври 1856 г. пръв демонстрира публично използването на етер като обезболяващо средство при операция (анестетик).

Биография

Уилям Мортън е роден на 9 август 1819 г. в Чарлтън, Масачузетс. Завършва образованието си в Балтиморския колеж за зъбна хирургия. От 1842 г. д-р Мортън практикува като стоматолог.

Кариера

Известно време (в периода 1842-1843) Мортън е съдружник на Хорас Уелс, който е малко по-възрастен негов колега, проявяващ интерес към обезболяващите средства. За добро или лошо, съдружието помежду им не се оказва особено печелившо и вероятно по тази причина приключва безславно в края на 1843 г.

Една година след това, Уелс стартира опитите си с азотист оксид (така нареченият райски газ). Той желае да го ползва като упойващо средство. Нещо повече – той го прилага ефективно в зъболекарската си практика в Хартфърд, Кънектикът. За съжаление първата публична демонстрация на действието на веществото в Бостън е неуспешна. Тя е пословично безуспешна, особено според недоброжелателите на стоматолога.

Като зъболекар, д-р Мортън има желанието да специализира уменията си в поставянето на изкуствени зъби. За да се получи както както трябва манипулацията, необходимо е първо да се премахнат корените на болните зъби. Това е крайно болезнена процедура в периода, когато все още няма упойки, а този факт прави очевидна необходимостта от анестезия. Мортън съвсем вярно преценя, че райският газ едва ли ще е достатъчно ефективен за неговата стоматологична манипулация. Той се заема със задачата да търси и внедри някакво по-силно средство.

Медикът Чарлз Т. Джаксън е ерудиран учен, когото Мортън познава. Медикът предлага на стоматолога да изпробват действието на етера. Анестетичното му приложение е открито преди над триста години от именития швейцарски медик и алхимик Парацелз. Разбира се, писмени свидетелства за употребата му, могат да се открият и от началото на XIX век. Случайно или не, нито д-р Джаксън, нито който и да е от писалите по тази тема, е прилагал етера по време на хирургична манипулация.

Употребата на етера изглежда многообещаваща за д-р Мортън. Той прави първите си опити с животни (упоява дори любимото си куче в името на науката и общото благо). Датата 30 септември 1846 г. е съдбоносна за стоматолога, защото именно тогава му се удава възможност да изпробва етерното действие върху пациент. Мъж, на име Ебън Фрост, посещава Мортъновия кабинет с оплаквания от нетърпим зъбобол. Човекът е така измъчен и отчаян, че е готов на всичко, за да облекчи болката, която неминуемо ще се умножи при неизбежното вадене на увредения зъб. Мортън ползва етер и изважда зъба. Идвайки в съзнание, Фрост заявява, че не е усетил никаква болка. По-добри новини едва ли биха могли да се очакват. Мортън вече предвкусва успеха, славата и евентуалното финансово отражение.

Няколко думи за манипулацията на Мортън, касаеща приема на етеровата анестезия

Историците твърдят, че първата успешна демонстрация на употребата на етер за хирургична анестезия е осъществена благодарение на инхалатор, създаден от самия Мортън. Той изглежда досущ като този от снимката по-долу. Инхалаторът на стоматолога представлява стъклена сфера, която съдържа гъба, напоена с упойката. Пациентът приема анестетика, инхалирайки парите през мундщука.

Новините за събитието се разпространяват и в рамките на една година след демонстрацията на пазара се появяват десетки патентовани европейски инхаласионни приспособления за прием на анестетици. Брошурата, описваща инхалатора (този на снимката, разбира се, е реплика), обяснява, че копието „е направено по оригиналното описание“ на устройството на д-р Мортън.

Въпреки че по време на манипулацията има очевидци, а на следващия ден в пресата се появява съобщение, дебютът на манипулацията не предизвиква особено внимание. Изглежда е нужна по-впечатляваща демонстрация. Поради тази причина Мортън моли д-р Джон Уорън (той е старши хирург в Масачузетската болница в Бостън), да му даде разрешение да демонстрира пред група лекари метода си на анестезия. Хирургът е съгласен, а в болницата се насрочва дата за демонстрацията.

И така, на 16 октомври 1846 г. пред впечатляваща аудитория от лекари и бъдещи медици, д-р Мортън обезболява успешно с етер подлежащия на хирургична манипулация пациент Гилбърт Абът. След прилагането на етеровата анестезия, д-р Уорън премахва тумор от врата на болния. Упойката в този случай се оказва напълно ефективна, както стана ясно по-горе, а демонстрацията се радва на небивал успех, за който мигновено бива съобщено в немалко вестници. Нещо повече – демонстрацията е сред главните причини за широката употреба на упойките в течение на следващите няколко години.

Известно време след хирургичната манипулация на Абът, Мортън и Джаксън подават молба за патентоване на откритието си. Ценният документ става факт месец по-късно, но това не попречва да се разразят неприятни противоречия. Доктор Мортън твърди, че е негова по-голямата част от заслугата по въвеждането на етеровата анестезия, но твърдението му се оспорва от няколко медици и, разбира се, най-вече от д-р Джаксън. Освен това, Мортъновата надежда, че откритието му ще промени финансовото му благосъстояние, също не се сбъдва. Повечето медици и лечебни заведения, ползващи етер, не се ангажират с неприятната задача да заделят за автора процент от приходите си. Цената на съдебните дела, решаващи въпроса на кого е заслугата започва бързо да надвишава средствата, които д-р Мортън е взел за въвеждането в употреба на откритието си. Отчаян и потънал в нищета, стоматологът умира в Ню Йорк през 1868 г., само на 48 години.

Оспорване на приноса на Мортън

Ползите от обезболяването в стоматологията, както и при определени хирургически операции са неоспорими. Трудно е да оценим значението на труда на Мортън, не е лесна и задачата да се реши категорично доколко заслугата за въвеждането на анестезията в практиката, трябва да се раздели между него и други медици с претенции по този въпрос. Сред тях са Хорас Уелс, Чарлз Джаксън и Крофърд Лонг (медик от Джорджия). Определено обаче, д-р Мортън има далеч по-съществен принос от другите.

Истина е, че Хорас Уелс започва да провежда първите манипулации с анестетици в стоматологичната си практика близо две години преди Мортън да използва етера за пръв път. Но Уелсовата анестезия с райски газ няма кой знае какво значение за практиката по хирургия. Въпреки някои от предимствата си, той просто не е достатъчно силен, за да се ползва самостоятелно. Той трябва да се прилага в съчетание с други обезболяващи средства, а в стоматологията често пъти това е достатъчно. Етерът е далеч по ефективен, а по тази причина употребата му внася значителни промени в хирургичната практика. В немалко отделни случаи би могло да се открият и по-добри упойки от него, но те са най-вече комбинация от упойки. Въпреки някои очевидни неудобства (като например лесното възпламеняване и неминуемото предизвикване на гадене след употреба) етерът остава една от най-универсалните упойки, откривани някога. Веществото лесно се транспортира и прилага, и което е най-същественото – съчетава безопасност и силно действие.

Крофърд Лонг (роден в 1815 и починал в 1878 г.) е лекарят от Джорджия, използвал етер при хирургическа операция още през 1842 г. – това са цели четири години преди демонстрацията на Мортън. Лонг обаче публикува резултатите си едва през 1849 г., когато ползите от упойката в хирургията вече са познати на медиците благодарение на Мортъновата демонстрация. Ако трябва да обобщим – от практиката на Лонг се възползват шепа пациенти, докато Мортън е облекчил мъките на доста повече хора.

Чарлз Джаксън предлага на Мортън да изпробва действието на етера и му дава полезни съвети за това как да приложи безопасно упойката върху пациентите. Но самият той не е разчитал на анастетика в особено голяма степен при хирургичните манипулации, а допреди успешния опит на Мортън, медикът не е пожелавал да уведоми медицинските среди относно познанията си върху етера. Именно Мортън, а не Джаксън поставя на карта своята репутация, провеждайки публичната демонстрация. Ако Гилбърт Абът беше загинал на операционната маса, Чарлз Джаксън едва ли щеше да поеме отговорност за пациента.

Нека оценим мястото на Уилям Мортън в ситуацията – бихме могли да направим добро сравнение между Мортън и, да речем, Джоузеф Листър. Двамата са се посветили на лечебното изкуство; двамата се славят с въвеждането в практиката нова техника или процедура, внасяща коренна промяна в хирургията и акушерството; на практика, никой от тях не е първият специалист, използвал тези нововъведения, обявени и популяризирани с усилията им; всеки от тях споделя заслугата си с други.

Вероятно бихме поставили Мортън по-високо от Листър, тъй като може би практиката на анестезиологията е по-съществена и значима от въвеждането в употреба на антисептичните превръзки. Разбира се, съвременните антибиотици компенсират в известна степен липсата на антисептици при хирургичните манипулации. Но без упойка сложните и продължителни оперативни манипулации биха били неосъществими – дори и по-простите процедури често биват отлагани заради страха от болката, а това нерядко се оказва фатално за пациентите.

Публичната демонстрация на етера като средство за обезболяване, проведена от Мортън в октомврийската утрин на 1846 г., е крайъгълен камък в медицинската история.

източник: Framar.bg, автор: Виктория Милова