Роден: 10 февруари 1930 г. в Лом, Царство България

Починал: 31 август 2010 г. в София, България, на 80 г.

Националност: България

Професия: астроном

Образование: Санктпетербургски държавен университет

Научна дейност:

• Област: Астрономия
• Работил в: Шуменски университет

Политика:

• Депутат в: XXXVII НС

Проф. дфмн Владимир Георгиев Шкодров е български астроном, учен със забележителни постижения в областта на астрономията. На него е наречен астероидът 4364 Шкодров (4364 Shkodrov).

Биография

Роден е на 10 февруари 1930 г. в град Лом, в семейството на инженер Георги Шкодров и съпругата му Трайна Шкодрова. Баща му, който работи в Белоградчик, умира рано и 3-те деца на семейството: Владимир, Боно и Сийка, отрастват под грижите на Трайна. Семейството има дълга история на неразбирателство с комунистическите власти, които преследват Боно, дядото на Владимир, заради „знатен произход“, и които впоследствие Трайна успешно съди, за да си върне част от национализираните земи. Напрегнатите отношения между местния комунистически елит и семейството се отразяват на целия живот на Владимир Шкодров, който никога не става член на Българската комунистическа партия и често се чувства ограничен в професионалната си кариера заради това.

През 1948 г. завършва гимназията в Белоградчик и започва да следва геодезия в София, но през 1950 г. е изключен от висшия институт заради семейната си история. Няколко години по-късно успява все пак да възобнови следването си и завършва през 1958 г. Продължава образованието си с висша математика и астрономия в Ленинградския университет, където получава докторска степен през 1975 г.

Работа в БАН (София и Рожен)

След завръщането си в България започва да работи в Българската академия на науките, където участва в голям брой български и международни проекти, включително ръководи българските наблюдения при преминаването на Халеевата комета през 1986 г. Той е един от основателите на астрономическата обсерватория в Рожен (НАО Рожен), където провежда много наблюдателни часове и открива голям брой астероиди. През 1978 г. получава признателност от американските си колеги, които наричат с негово име астероида 4364 Шкодров.

Шуменски университет

Преподава в Шуменския университет в продължение на повече от две десетилетия и в продължение на два мандата е негов ректор. Остава преподавател до последните години от живота си. За приноса си към развитието на университета е отличен с почетната титла доктор хонорис кауза.

Късни години

Става народен представител в 37-ото Народно събрание, избран като представител в Шумен. След края на депутатския си мандат поема ръководството на Института за обучение на докторанти на Българската академия на науките.

Умира в София на 31 август 2010 г.

Публикации

Автор е на над 200 научни публикации. Неговите популярни книги по астрономия: „Малки планети в Слънчевата система“ („Наука и изкуство, 1973), „Халеевата комета на път към слънцето“ („Народна просвета“, 1985) и „Етюди по история на астрономията“ („Марин Дринов“, 2010) събудиха интереса към астрономията на повече от едно поколение българи. Научната и преподавателската му работа са отразени в монографиите „Планетарна физика“ (Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2005) и „Планетен потенциал“ (Издателство на БАН, 1989).

Награди

• Орден „Стара планина“, I степен;
• Орден „Лента Марин Дринов“;
• Доктор хонорис кауза на Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“;
• Орден „Епископ Константин Преславски“;
• Почетен гражданин на град Шумен.

източник: уикипедия