Роден: 5 август 1681 г. в Хорсенс, Дания

Починал: 19 декември 1741 г. на о-в Беринг, Русия, на 60 г.

Националност: Дания

Професия: мореплавател

Витус Йонассен Беринг (на датски: Vitus Jonassen Bering) е датски навигатор на руска служба, капитан-командир, известен сред руските моряци като Иван Иванович. Първият европеец, който достига до Аляска (на 20 август 1741 г.) и Алеутските острови.

Минава на руска служба още през 1703 г., постепенно се издига в йерархията. В периода 1710-1712 г. служи в Азовската флота и участва в Руско-турската война.

Ранни години (1681-1725)

Роден е на 12 август 1681 г. в град Хорсенс, Дания. Завършва морския кадетски корпус в Амстердам и усъвършенства морските си умения като плава в Балтийско море. През 1703 извършва плаване до Индия и същата година по покана на Петър I постъпва на руска служба. През 1707 е произведен в чин поручик. В периода 1710-1712 г. служи в Азовския и Балтийски флот.

По време на Руско-турската война (1710-1713) участва в Прутския поход, като командва 22-оръдеен кораб и през 1715 е произведен в капитан IV ранг. Към края на Северната война (1699-1721) е вече капитан на 90-оръдейна фрегата. След приключването на войната подава оставка, но през 1724 по заповед на Петър I се връща във флота, произведен е в капитан 1-ви ранг и е назначен за ръководител на Първата камчатска експедиция.

Експедиционна дейност (1725-1741)

Първа камчатска експедиция (1725-1730)

Организация на експедицията (1725-1728)

От 1725 до 1730 е водач на Първата камчатска експедиция. По замисъла на императора е необходимо „На Камчатка или на друго място да се построят два кораба. С тези кораби да се плава покрай земите на север, за да се стигне Америка“.

Беринг, заедно с помощниците си Алексей Чириков и Мартин Шпанберг, организира доставката на снаряжението на експедицията през Сибир до тихоокеанското крайбрежие, за което били необходими три години. Експедицията потегля официално на 24 януари 1725 и след близо две години на 1 октомври 1726 през Сибир на коне, пеша и с кораби по реките, първата група водена от Беринг пристига в Охотск. В последния, най-труден участък от пътя между река Юдома и Охотск, оборудването на експедицията се пренася на шейни теглени от хората. 15 човека умират от студ и глад, а много други дезертират. Последната група водена от Мартин Шпанберг пристига в Охотск едва на 6 януари 1727, където са построени землянки и дървени къщи, в които се настаняват хората до края на зимата.

В началото на септември 1727 с два малки кораба участниците се прехвърлят в Болшерецк, на западното крайбрежие на Камчатка. От там значителна част от оборудването до началото на зимата е прекарано с лодки по реките Болшая и Камчатка до Нижнекамчатск, на източния бряг на полуострова, а през зимата останалите багажи са пренесени с кучешки впрягове.

Плаване покрай източните брегове на Североизточна Азия (1728)

Към средата на лятото на 1728 г., с неимоверни усилия и напрежение, е построен малък кораб „Свети Гавраил“, с който на 14 юли експедицията отплава на север покрай източния бряг на Азия. Заснема и картира около 600 км от северната половина на източното крайбрежие на п-ов Камчатка, в т.ч. п-ов Камчатски и п-ов Езерен, Карагинския залив и остров Карагински. Беринг и Чириков грубо картират около 2500 км от бреговата линия на Североизточна Азия.

В началото на август вторично откриват залива Кръст и южното крайбрежие на полуостров Чукотка до нос Чукотски включително, в т.ч. залива Провидения (вторично) и остров Сейнт Лорънс (10 август, най-големия остров в Берингово море). На 13 август корабът преминава през Беринговия проток без да е видян на изток брега на Северна Америка, на 15 август в Чукотско море достигат до 67º 18` с.ш. и поемат обратно, като в протока откриват остров Ратманов (Голям Диомид). Определят координатите на редица крайбрежни пунктове от нос Дежньов до нос Лопатка.

Завършване на експедицията и резултати (1729-1730)

След завръщането си участниците в експедицията провеждат ново зимуване в Нижнекамчатск. През лятото на 1729 Беринг прави нов опит за достигане на американския бряг, но на 8 юли, три дни след излизането му в открито море и след като изминава около 200 км на изток, поради силния насрещен вятър и мъглата, заповядва да се върнат обратно. Корабът заобикаля Камчатка от юг и на 24 юли акостира в Охотск. По време на това плаване руснаците описват и картират южната половина на източния и малка част от западния бряг на полуострова на протежение над 1000 км.

През февруари 1730 Беринг се завръща в Петербург след петгодишно отсъствие. Той не успява да разреши основната му поставена задача, но все пак завършва откриването на североизточното крайбрежие на Азия. Заедно с Алексей Чириков и мичмана Пьотър Авраамович Чаплин съставя карта на Северизточна Азия, която е високо оценена от такива специалисти като Джеймс Кук, която значително превъзхожда своите предшественици по точност и достоверност на изобразеното крайбрежие. Естествено, картата има и много неточности. Полуостров Камчатка е силно скъсен, Анадирския залив е много малък, неверни са очертанията и на Чукотския п-ов.

Втора камчатска експедиция (1733-1741)

Организация на втората експедиция (1733-1741)

След завръщане от първата си експедиция в Петербург, Беринг дава обширен отчет за извършеното през тези пет години и предлага грандиозен проект за нова експедиция, която да проведе всестранно изучаване на северното крайбрежие на Русия, вътрешните райони на Сибир и плаване към бреговете на Америка и Япония. Проектът е одобрен и той е назначен през 1733 за ръководител на Втората камчатска експедиция, в която участват около 6 хил. човека, като към всеки отряд са прикомандировани и научни работници. По своите мащаби, размах и достигнатите от нея резултати няма равни в световната история на географските открития. Руските пътешественици и мореплаватели изследват и картират северните брегове на Русия от Архангелск до Чукотка, достигат Америка и Япония, откриват Аляска и Алеутските о-ви. Половин век след Беринг великия английски мореплавател Джеймс Кук пише:

Отдавайки дължимото към паметта на Беринг, аз съм длъжен да кажа, че той много добре е обозначил тези брегове, а ширините и дължините на носовете е определил с такава точност, която трудно би трябвало да се очаква.

В началото на 1734 цялата експедиция начело с Беринг се събира в Тоболск. Оттам той изпраща няколко сухопътни отряда от геодезисти за картиране на бреговете на Северния ледовит океан и заминава за Якутск, където пристига в края на октомври. Цели три години Беринг пребивава в Якутск, като организира строителството на няколко ковашки и въжарски работилници, събирането на смола и изработването на такелажа за корабите, оказва помощ на попадналия в тежко положение отряд на Мартин Шпанберг, обезпечава транспортирането на оборудването и припасите до Охотск. В Якутск се събират около 800 участници от различни отряди на експедицията – офицери, научни работници, топографи, майстори, матроси, войници и заточеници за превозване на товарите. В отговор на настойчивите му молби за помощ бездействащите местни власти започват да пишат доноси в столицата и всячески се опитват да възпрепятстват набавянето на продоволствия и оборудване. Въпреки всичко Беринг напуска Якутск и заминава за Охотск едва тогава, когато се убеждава, че всички отряди са оборудвани и обезпечени с провизии. В Охотск пристига през есента на 1737 и отново цели три години се бори с множество трудности по организацията на експедицията, много от които са по вина на местния комендант. Построени са два нови, големи кораба „Свети Петър“ и „Свети Павел“ с водоизместимост около 200 т. В началото на септември 1840 отплава за Камчатка. На източния бряг на полуострова, в залива Авача експедицията провежда последното си зимуване в новооткрития прекрасен Петропавловски залив, кръстен по името на двата кораба.

Откриване на Аляска и Алеутските о-ви и смърт на Беринг (1741)

На 4 юни 1741, осем години след отпътуването си от Петербург, Беринг и Чириков се отправят на изток. Всеки от тях командва по един от двата кораба и с екипаж от 75 човека. На 20 юни в гъстата мъгла двата кораба се разделят завинаги. Беринг на „Свети Петър“ поема на североизток.

На 17 юли открива планината Сейнт Елаяс (Свети Илия; връх Кенеди, 5488 м) и спускащият се от нея ледник Беринг, а

на 20 юли – остров Каяк.

На 22 юли открива остров Монтагю, разположен на изток от полуостров Кенай, остров Ситкинак, разположен на юг от остров Кодиак, а на 26 юли – големия остров Кодиак.

На 2 август открива остров Чириков.

На 4 август открива един от върховете на полуостров Аляска, а

на 14 август – островите Симиди.

На 29 август открива о-вите Шумагин,

на 24 септември – остров Атха,

на 25 септември – част от Андреяновските о-ви, в т.ч. остров Амчитка, а

на 28 и 29 октомври – Близките о-ви, в т.ч. остров Киска.

На 4 ноември открива остров Беринг (1660 км²) от групата на Командорските о-ви.

На обратния път „Св. Петър“ попада в райони с щорм и мъгла и претърпява корабокрушение около необитаем остров, който по-късно е наречен Беринг, а цялата група острови Командорски. Там по време на принудителното зимуване Беринг умира на 19 декември 1741.

Памет

Неговото име носят:

• връх Беринг (3620 м) – в провинция Юкон, Канада.
• връх Беринг – в Магаданска област, Русия;
• връх Беринг – на п-ов Чукотка, Русия;
• езеро Витус – в Аляска;
• залив Беринг – северната част на Охотско море, край остров Спафарев;
• залив Беринг (Якутат) – в северната част на Тихия океан, Аляска;
• ледник Беринг – в Аляска;
• Берингово море – в северната част на Тихия океан, между Азия и Северна Америка;
• нос Беринг – в Магаданска област, Русия;
• нос Беринг – на п-ов Чукотка, Русия;
• остров Беринг – в Берингово море, Командорски острови, Русия;
• полуостров Беринг – в Магаданска област, Русия;
• Берингов проток – разделящ Азия от Северна Америка и свързващ Тихия със Северния ледовит океан;
• река Беринг – в Аляска, от басейна на залива Аляска;
• село Беринговски – на п-ов Чукотка, Русия.

източник: уикипедия