Васил Априлов

роден: 21 юли 1789 г. в Габрово, Османска империя

починал: 2 октомври 1847 г. в Галац, Молдова, на 58 г.

националност: България

професия: търговец, писател

Васил Евстатиев Априлов (по правопис от 19 в.: Василiй Евстаѳьевичъ Априловъ) е български стопански и просветен деец, дарител, писател от времето на Българското възраждане.

Биография

Васил Априлов е роден на 21 юли 1789 г. в гр. Габрово. На 11-годишна възраст брат му, търговец, го отвежда в Москва (1800). Впоследствие Априлов завършва гимназия в Брашов и за кратко следва медицина във Виена (1807-1809).

Малко по-късно Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса, която по това време се налага като главен център на западна Новорусия. Първоначално Васил Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 г. те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.

По време на Гръцкото въстание (1821) щедро подпомага готвещите се да преминат Дунава доброволци.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин „Древните и сегашните българи“. Под нейно влияние се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.

През 1835 г., с помощта на Николай Ст. Палаузов, на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на търновския митрополит Иларион Критски, открива в Габрово първото чисто българско взаимно училище, сегашната Априловска гимназия.

Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело:

  • „Денница на новобългарското образование“ (1841),
  • „Допълнение към „Денницата“ (1842),
  • „Мисли за сегашното българско учение“ (1847).

Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старинни и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша, Райно Попович, Неофит Рилски, Анатолий Зографски и др. С тяхно съдействие пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текста на няколко старобългарски грамоти.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптора Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

източник: уикипедия