роден: 16 юли 1877 г. в Шумен, Османска империя

починал: 23 януари 1950 г. в София, България, на 72 г.

погребан: Мавзолей на Георги Димитров, София, България

националност: България

професия: политик

образование: Женевски университет

партия: БКП

Народен представител в: XVI ОНС, XVII ОНС, XVIII ОНС, XIX ОНС, XX ОНС, XXVI ОНС, VI ВНС

мандат като 33-ти министър-председател на България: 2 юли 1949 – 23 януари 1950 г.

съпруга: Цветана Коларова

деца:

• Петър Коларов
• Никола Коларов

Васил Петров Коларов е български политик, ръководител на Българската комунистическа партия и Коминтерна.

Васил Коларов изпълнява функциите на държавен глава на България от 15 септември 1946 г. – когато след гласуване на референдум от 8 септември същата година, действащата до този момент монархия е отменена и страната е обявена за Народна република България, до 9 декември на следващата година – когато е приета Димитровската конституция, влязла в сила от 6 декември 1947 г.

Той е министър-председател на България в 65-ото (1949-1950) и 66-ото (1950) правителства, председател на XXVI Обикновено народно събрание (1945-1946) и на VI Велико народно събрание (1946-1947).

Биография

Васил Коларов е роден в Шумен. Завършва гимназия във Варна и от 1895 до 1897 г. е учител в Никопол, където се включва в Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). Следва право в Екс ан Прованс, Франция и завършва в Женева (1900). След завръщането си в България е адвокат в Шумен, а от 1904 – в Пловдив. След разцепването на БРСДП остава в ръководената от Димитър Благоев Българска работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) и от 1913 до 1923 г. е народен представител от тази партия. Коларов участва в Балканските войни като запасен офицер.

През 1919 г. е избран за секретар на ЦК на БКП на мястото на заболелия Георги Кирков. Ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна през 1921 и 1922 г. През 1922 г. става негов генерален секретар и действа като такъв до 1924 г., вземайки участие в конгресите на компартии от Германия, Италия, Франция, Норвегия, Чехословакия, Монголия и други. Ръководи планирането на неуспешното Татарбунарско въстание в Южна Бесарабия.

След Деветоюнския преврат в България през 1923 г. призовава БКП към въоръжена борба срещу режима на Александър Цанков, но не среща подкрепа. Пристига нелегално в България в началото на август същата година и заедно с Георги Димитров налага решението за вдигане на Септемврийското въстание. Още преди неговия разгром заминава за Югославия, а оттам – за Австрия, където организира временно задгранично представителство на БКП. В края на 1923 г. се връща в Москва. След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес (1933) той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и Коминтерна.

Завръща се в България през 1945 г. и година по-късно става председател на Народното събрание. Ръководи българската делегация на Парижката мирна конференция през 1946 г. След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката (15 септември 1946 – 5 ноември 1947) и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947 г.

Като председател на VI Велико народно събрание е един от хората, гласували за отстраняването от него и ареста в същия ден на лидера на обединената българска опозиция – Български земеделски народен съюз – Никола Петков и БРСДП (о), Никола Петков на 7 юни 1947 г., който впоследствие е осъден на смърт. Коларов е един от хората, одобрили закриването на самата организация БЗНС „Никола Петков“. С неговия глас е прокарана и първата комунистическа конституция на България, която малко след приемането ѝ е наречена „Димитровска“, поставила основите на 45 години тоталитарен режим в страната.

След смъртта на генералния секретар Георги Димитров през юли 1949 г. основните претенденти за поста му са Васил Коларов, Вълко Червенков, Антон Югов и Георги Чанков. Взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин, като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, а Коларов оглавява Министерския съвет. Същевременно той е поставен в изолация – заради здравословното му състояние Политбюро решава да му се осигури „абсолютна почивка“ за два месеца, като бъде посещаван само от Червенков, „преди обяд и в продължение на не повече от половин час“.

На 18 януари 1950 г. Коларов подава оставката на правителството, избран е отново за министър-председател и на следващия ден е гласуван предложен от него състав на Министерски съвет. Всичко това става в негово отсъствие, поради лошото му здравословно състояние, като на практика функциите на министър-председател изпълнява Вълко Червенков.

Васил Коларов умира на 23 януари 1950 г. в София. Първоначално е погребан до мавзолея на Георги Димитров, като през 1990 г. останките му са преместени в Софийските централни гробища.

Семейство

Коларов е женен за Цветана Коларова, от брака с която има две деца – Петър Коларов (1906-1966) и Никола Коларов.

Почит

В чест на Васил Коларов в периода 29 януари 1950 – 29 юли 1965 г. родният му град Шумен носи името Коларовград.

Откритият през 1951 г. язовир „Васил Коларов“ носи името му до 11 юни 1999 г., когато е преименуван на Голям Беглик.

източник: уикипедия