Posted in В, Ц

Ваклин Церковски

   Published Date: 19.10.2020

роден: 19 октомври 1858 г. в село Църква, Османска империя

починал: 1917 г. в Шумен, България, на 58 г.

националност: България

професия: военен офицер

образование: Национален военен университет

звание: Генерал-майор

години на служба: 1878-1907 г.

служи на: България

род войски: Пехота

командвания:

битки / войни:

Ваклин Начков Церковски е опълченец-поборник и български военен деец, генерал-майор, командир на 18-и пехотен етърски полк и на 1-ва и 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

Биография

Ваклин Церковски е роден на 19 октомври 1858 г. в с. Църква (днес кв. Даскалово в Перник). През Руско-турската война (1877-1878) участва като доброволец в Българското опълчение. На военна служба постъпва на 12 декември 1878 г. През 1879 г. завършва в първия випуск на Военното училище в София и на 10 май е произведен в чин подпоручик. Зачислен в 1-ва конна сотня. През 1880 г. е в Гвардейския конен конвой на княз Александър I. Същата година е награден с Военен орден „За храброст“ IV ст., получен за участието му в Руско-турската война (1877-1878). В периода от 17 декември 1881 до 22 януари 1882 г. е причислен към запаса.

През 1882 г. постъпва в Пазарджишката дружина на Източнорумелийската милиция. На 12 октомври 1883 г. е повишен звание поручик. На 9 септември 1885 г. е ротмистър и е назначен за командир на полуескадрон от Доброволческия ескадрон. Служи в 15-и пехотен ломски полк и като помощник-командир на 17-и пехотен доростолски полк. От 1900 г. е командир на 10-и пехотен резервен полк в Ловеч, на 2 май 1902 г. е произведен в чин полковник, а в периода (25 януари 1903-21 май 1905) е командир на 18-и пехотен етърски полк. От 1905 е командир на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия. На 17 ноември 1907 г. е повишен в генералско звание генерал-майор и същия ден преминава в запаса.


Балкански войни (1912-1913)

През Балканската война (1912-1913) е командир на 3-та бригада на 4-та пехотна преславска дивизия. Участва в превземането на крепостта Лозенград. През Междусъюзническата война (1913) със своята бригада участва в боевете срещу сърбите при Султантепе.


Военни звания


Награди

  • Военен орден „За храброст“ IV ст. (1880)
  • Княжеский орден „Св. Александър“ V ст. (1888)
  • Знак „За 10 години отлична служба“ (1892)
  • Народен орден „За заслуга“ (1895)
  • Княжеский орден „Св. Александър“ IV ст. (1900)
  • Знак „За 20 години отлична служба“ (1902)

източник: уикипедия