Умберто Еко

Умберто Еко, 2005 г.

роден: 5 януари 1932 г., в Алесандрия, Пиемонт, Италия

починал: 19 февруари 2016 г., в Милано, Ломбардия, Италия, на 84 г.

националност: Италия

професия: писател, философ

образование: Торински университет

жанр: есе, роман, литературна критика

направление: Постмодернизъм

известни творби: „Името на розата“ (1980)

награди:

  • Командор на ордена на Почетния легион
  • Офицер на ордена на Почетния легион
  • Командор на Ордена за изкуство и култура на Франция
  • Орден за заслуги през ФРГ
  • Орден „Pour le Merite“ на Германия за заслуги
  • Кавалер на големия кръст за заслуги към Италианската република

повлиян от: Джеймс Джойс, Хорхе Луис Борхес, Артър Конан Дойл

философия:

повлиян от: Чарлс Пърс, Имануел Кант

Умберто Еко (на италиански: Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, най-известен със своите романи и есета. Автор е на литературните класики „Името на розата“, „Махалото на Фуко“ и „Баудулино“. Романите му са преведени на над 30 езика и са продадени в 10 млн. екземпляра.

Биография

Роден е на 5 януари 1932 г. в Алесандрия, в италианската провинция Пиемонт. Баща му е счетоводител и е мобилизиран по време на войните през 30-те и 40-те години. По време на Втората световна война Умберто Еко и майка му Джована живеят в малко планинско село. След войната учи средновековна философия и литература в Торинския университет и през 1954 се дипломира с работа върху Тома Аквински.

През следващите години Умберто Еко работи като културен редактор в RAI, където се сприятелява с група авангардни художници, музиканти и писатели. През 1956 публикува първата си книга „Il Problema Estetico di San Tommaso“, разширение на докторската му дисертация, и започва да преподава в университета в Торино. След 1964 преподава във Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

Умира от рак на 19 февруари 2016 г. в дома си в Милано на 84-годишна възраст.

Семиотика

Семиотиката поначало е дисциплина, която изследва всичко, което може да бъде използвано, за да се лъже.

Семиотиката заема централно място в заниманията на Еко от средата на 70-те години до края на века. За по-ранните си работи той казва:

В моите пред-семиотични трудове, като Отворената Творба, бях силно вдъхновяван от феноменологията, от Едмунд Хусерл до Морис Мерло-Понтии, от психологията на перцепцепцията, от транзакционалистите до Жан Пиаже.

През следващите години той посвещава на семиотиката редица трудове, съдържащи всеки път главно синтез и популяризация, и не собствен принос. Но дори и така интересите му търпят известна еволюция. Доста от рано той се ориентира към прагматистки вдъхновени схващания, следващи Чарлс Пърс. Това го отличава от европейската традиция, която се придържа повече към постановките на Фердинанд дьо Сосюр. Основното различие е, че при нея изследователите изхождат от понятието за знак, което се счита предзададено и то като артефакт на културата.

Прагматисткият подход отказва да предрешава въпроса, дали нещо е знак или не, и изхожда от по-неясното понятие за семиозис и респективно – означаване. За така разбираната семиотика решаващият въпрос е доколко разглеждането и анализът на дадено явление като семиотично са резултатни и ползотворни. Виждане на практически всевъзможни явления като знаци, и най-вече допускането на „естествени знаци“, от Еко се приемат без специални уговорки. Разбираемо, неговата семиотиката лесно прераства, не само в обща културология, но и във всеобща наука за познанието.

В последните си книги (Кант и Птицечовката), аргументирайки се, че при сетивността вече е налице семиозис, Еко прави опит за сближаване на семиотиката с днешните когнитивни науки.

Doctor honoris causa

От 1985 г. Умберто Еко е отличен с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света като

Библиография

Романи

Семиотика и есеистика

Областите във философията, в които пише Еко, са предимно семиотика, лингвистика, естетика и морал.

  • (1956) Il problema estetico in San Tommaso (Естетическата проблематика на Тома от Аквино)
  • (1962) Opera Aperta (Отворената творба)
    The Open Work (1989)
  • (1963) Diario minimo (Малък дневник)
  • (1964) Apocalittici e integrati (Апокалипсисът е отложен)
  • (1965) Le poetiche di Joyce (Поетиката на Джеймс Джойс)
  • (1975) Trattato di semiotica generale
    Трактат по обща семиотика
  • (1984) Semiotica e filosofia del linguaggio
    Семиотика и философия на езика
  • (1990) I limiti dell’interpretazione (Границите на интерпретацията)
  • (1992) Interpretation and Overinterpretation – с Ричард Рорти, Джонатан Калър, Катрин Брук-Роуз
    Интерпретация и свръхинтерпретация
  • (1993) La ricerca della lingua perfetta nella cultura europea (В търсене на съвършения език)
  • (1994) Six Walks in the Fictional Woods
    Шест разходки в горите на измислицата
  • (1997) Cinque scritti morali
    Пет морални есета
  • (1999) Как се пише дипломна работа
  • (1997) Kant e l’ornitorinco
    Кант и птицечовката: есета върху езика и възприятието
  • (2000) Experiences in Translation (Опити в превода)
  • (2003) Mouse or Rat?: Translation as negotiation (Мишка или плъх?: Преводът като споразумение)
  • (2003) Sulla letteratura (Върху литературата)
  • (2004) Storia della bellezza
    История на красотата
  • (2006) A passo di gambero. Guerre calde e populismo mediatico
    Връща ли се часовникът назад
  • (2007) Storia della bruttezza (История на грозотата)
  • (2007) Dall’albero al labirinto: studi storici sul segno e l’interpretazione (От дървото до лабиринта: студии върху знака и интерпретацията)
  • (2008) The Infinity of Lists: An Illustrated Essay (Безкраят на списъците: илюстровано есе)
  • (2010) Това не е краят на книгите
  • (2011) Costruire il nemico e altri scritti occasionali
    Да сътворим врага и други писания по случайни поводи
  • (2012) Scritti sul pensiero medievale (Текстове върху средновековното мислене)
    Cредновековното мислене
  • (2013) Storia delle terre e dei luoghi leggendari
    История на легендарните места и земи

Книги за деца

  • „La bomba e il generale“ (1966)
  • „I tre cosmonauti“ (1966)
  • „Gli gnomi di Gnu“ (1992)
  • „Tre racconti“ (2004)
  • „La storia de „I promessi sposi“ (2010) / Годениците. Преразказана от Умберто Еко

източник: уикипедия