роден: 19 октомври 1890 г. в Пловдив, Княжество България

починал: 19 февруари 1960 г. в София, Народна република България, на 69 г.

националност: България

професия: певец

стил: опера

глас: баритон

Цветан Райчев Каролев е български оперен певец, баритон, заслужил артист от 1949 г.

Биография

Цветан Каролев е роден през 1890 г. в Пловдив в семейството на учителя, богослов, книжовник и действителен член на БАН Райчо Каролев и Мария Андрейчева. В годината на раждането му баща му се мести със семейството си от София в Пловдив, като и на двете места е бил учител и директор на мъжката гимназия в града. Цветан има още петима братя и две сестри.

Средното си образование завършва в София през 1909 г. На 25 ноември 1910 г. прави дебюта си на сцената на Българската оперна дружба с изпълнение на ролята на разбойника в операта „Сиромахкиня“. Успоредно с това и учи оперно пеене при оперния певец и вокален педагог Иван Вулпе.

От 1915 до 1917 г. Каролев специализира при Ф. Щайнер във Виена, а от 1917 до 1919 г. – в Берлин. След завръщането си в България през 1919 година продължава изявите си в Българската оперна дружба. Активната му певческа кариера трае до 1937 г., като междувременно изнася оперни постановки в театрите във Виена (1932, 1933), Будапеща (1933), Берлин (1935) и Загреб (1937). От 1938 до 1953 г. работи като инспектор в Софийската народна опера.

Гласът на Каролев се е характеризирал със сила и звучност и е бил особено подходящ за драматични арии. Той прави над 45 оперни роли, някои от които за първи път в България. Измежду тях са:

• 1910 – Разбойник („Сиромахкиня“ от Емануил Манолов),
• 1911 – Кондофрей („Борислав“ от Георги Атанасов),
• 1911 – Дели Омер („Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев),
• 1911 – Халит ага („Камен и Цена“ от Иванов-Кауцки),
• 1912 – Ескамилио („Кармен“ от Бизе),
• 1913 – Валентин („Фауст“ от Шарл Гуно),
• 1914 – Граф ди Луна („Трубадур“ от Верди),
• 1911 – Тахирбег („Тахирбеговица“ от Д. Хаджигеоргиев),
• 1919 – Жермон („Травиата“ от Верди),
• 1919 – Борислав („Борислав“ от Г. Атанасов),
• 1920 – Риголето („Риголето“ от Верди),
• 1922 – Яго („Отело“ от Верди),
• 1922 – Княз Игор („Княз Игор“ от Александър Бородин),
• 1923 – Грязной („Царска годеница“ от Римски-Корсаков),
• 1929 – Иван Владимир („Косара“ от Г. Атанасов),
• 1930 – Холандецът („Летящия холандец“ от Рихард Вагнер),
• 1931 – Крали Марко („Крали Марко“ от Иван Кавалжиев),
• 1932 – Петър („Иванко“ от Князев).

През 1949 г. получава званието „заслужил артист“, а през 1959 г. – орден „Червено знаме на труда“.

източник: уикипедия