цяло име: Александър Александрович Романов

роден: 26 февруари 1845 г. ^{(стар стил)} в Санкт Петербург, Руска империя

починал: 20 октомври 1894 г. ^{(стар стил)} в Ливадийски дворец, Руска империя, на 49 г.

погребан: „Св. св. Петър и Павел“, Санкт Петербург, Русия

националност: Руска империя

титла: Император и самодържец всеруски

други титли:

• Велик княз на Финландия
• Цар на Полша

управление:

• период: 13 март 1881 – 1 ноември 1894
• предшественик: Александър II
• наследник: Николай II

семейство:

• род: Романови
• баща: Александър II
• майка: Мария Александровна
• братя / сестри:
  • Александра Александровна
  • Николай Александрович
  • Владимир Александрович
  • Алексей Александрович
  • Мария Александровна Сакскобургготска
  • Сергей Александрович
  • Павел Александрович
• съпруга: Мария Фьодоровна (28 октомври 1866 ^{(стар стил)})
• деца:
  • Николай Александрович
  • Александър Александрович
  • Георги Александрович
  • Ксения Александровна
  • Михаил Александрович
  • Олга Александровна

награди:

• Орден Черен орел (27 юли 1857 ^{(стар стил)})
• Орден „Свети Станислав“ I степен (11 юни 1865 ^{(стар стил)})
• Златно оръжие „За храброст“ (26 февруари 1878 ^{(стар стил)})
• орден на свети Владимир, 4-та степен (6 август 1864 ^{(стар стил)})
• Орден на слона (22 май 1865 ^{(стар стил)})
• Орден на Златното руно (3 декември 1865 ^{(стар стил)})
• Pour le Mérite (3 декември 1877 ^{(стар стил)})
• Суверенен Малтийски орден
• Военен орден „За храброст“
• Орден „Свети Станислав“

религия: православие

Александър III Александрович (на руски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1881 – 1894) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отказ от либералната политика от предходния период, а във външнополитически план Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до прекъсване на отношенията между двете страни.

Произход и ранни години

Александър Александрович е роден през 1845 г. в Санкт Петербург. Той е втори син на император Александър II и съпругата му Мария Александровна.

Тъй като се очаква тронът да бъде наследен от по-големия му брат Николай Александрович, Александър не е подготвян за политическа дейност. След внезапната смърт на брат си през 1865 г., той започва да изучава право и администрация под наставничеството на Константин Победоносцев, професор по право в Московския университет и убеден консерватор. През 1866 Александър се жени за датската принцеса Дагмар, която преди това е сгодена за брат му. През следващите години той не се включва активно в политическия живот.

Участва във военните действия в България по време на Руско-турската война от 1877 – 1878. Командир на Русчушкия отряд. В заключителния период на войната е началник на Източния отряд.

Управление

Вътрешна политика

Александър III наследява трона след убийството на баща му Александър II при атентат, организиран от организацията Народна воля. Възползвайки се от обществените реакции след убийството, Александър III предприема рязък обрат във вътрешната политика, отказвайки се от либералния курс на баща си. Под влиянието на Константин Победоносцев той отменя някои от реформите от предишните години и изоставя плановете за въвеждане на конституционно управление в Русия. Премахната е автономията на университетите, образованието е поставено под строг контрол от страна на правителството и Руската православна църква, като достъпът на бедните слоеве до него е ограничен. Етническите и религиозни малцинства са подложени на преследвания, а през 1882 са приети антисемитските Майски закони. Въведеното при Александър II ограничено местно самоуправление е премахнато.

Външна политика

Александър III прави опити да наложи консервативно управление и в България. Той подкрепя отмяната на Търновската конституция от княз Александър Батенберг през 1881 г. и се противопоставя на Съединението на България през 1885. През 1886 г. Русия вдъхновява държавния преврат, довел до абдикацията на княза, а през следващите години организира още няколко опита за насилствена смяна на властта в страната, като дори заплашва с пряка военна намеса. Съпротивата на българското правителство срещу руския натиск довежда до прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Русия признава избора на българския княз Фердинанд едва след смъртта на Александър III.

Александър III умира през 1894 в Ливадия и е наследен от сина си Николай II.

Семейство

Александър III има шест деца от брака си с принцеса Дагмар, приела името Мария Фьодоровна.

Име	Раждане	Смърт	Бележки
Николай II	1868	1918	женен за Алиса Хесенска
Александър Александрович	1869	1870
Георгий Александрович	1871	1899
Ксения Александровна	1875	1960	женена за великия княз Александър Михаилович
Михаил Александрович	1878	1918	женен за княгиня Наталия Брасова
Олга Александровна	1882	1960	женена за Петър, херцог на Олденбург, разведена – без деца; женена за Николай Куликовски, две деца

източник: уикипедия