Цветан Радославов

Роден: 19 април 1863 г. в Свищов, Османска империя

Починал: 1931 г. в София, България, на 68 г.

Националност: България

Професия: психолог

Научна дейност в област: Психология

Цветан Радославов Хаджи-Денков е български психолог и автор на съвременния химн на БългарияГорда Стара планина„.

Биография

Роден е в град Свищов през 1863 г. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветен деец Христаки Павлович и сестра на живописеца Николай Павлович, но израства в семейството на търговеца Цвятко Радославов, който осиновява и сина ѝ Цветан.

Радославов се изучава най-напред при Емануил Васкидович и расте в обкръжението на видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово той прекарва няколко години като студент по история и славистика във Виена, а през 1897 г. защитава докторска титла по философия в Лайпциг, Германия.

Между 1888 и 1893 г. е гимназиален учител в Габрово, след 1897 г. – в Мъжката гимназия в Русе, а впоследствие – в Трета мъжка гимназия в София.

През 1885 г., по пътя към бойното поле на Сръбско-Българската война, в която той участва като доброволец, той композира песента „Горда Стара планина“, която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро. През 1895 песента му е отпечатана в учебник по музика на Карел Махан.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на новата Конституция на страната, песента „Мила Родино“ пак е утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българския химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вунд. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където допринася за съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. Радославов живее в малка мансарда на улица Ангел Кънчев №3, където днес има паметна плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г. в София.

източник: уикипедия